Елена Кумбиева: Лидерът трябва да бъде пример и да внушава, че избраният път е верният

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9121902 www.24chasa.bg

Тя е изумителна жена, с която годините са се отнесли така мило, че само в погледа й – богат на спомени и благодарност към даденото дотук, може да разчетеш дългия път. Макар да няма медицинско образование, Елена Кумбиева е един от най-успелите мениджъри на болнични заведения у нас. Тя ръководи едновременно и двете очни клиники „Вижън“ в София, но сякаш най-голямото й постижение не е дори престижът, на който се радват клиниките, нито екипът на световно ниво, който тя е успяла да събере и който мотивира всеки ден. Успехът на Елена Кумбиева е в начина, по който тези млади лекари и специалисти се осланят на нея и нейната преценка, на нейните ръководни решения и отношение към работата.
Тя не за първи път е човекът отпред, който сочи пътя и приближава слънцето, за да може тези след нея да вървят в ясна посока. Впечатляващи са историите й като учителка в Бухово, когато след всеки учебен ден посещава Националната библиотека, за да се подготви за преподаването утре. До ден днешен нейни тогавашни ученици не губят връзката с нея и с благодарност признават, че им е дала вдъхновен старт в живота.
И вероятно не е случайно, че Елена Кумбиева ръководи очна клиника. Очите са важен орган на човешкото тяло, но е хубаво и да има кой да ги отвори за теб още по-широко.

Г-жо Кумбиева, Вие сте управител на най-голямата специализирана очна клиника на Балканите. Кое беше онова важно решение, което взехте, когато още бяхте на кръстопътя на младостта, което предопредели пътя Ви до тук?

Не беше решение, бе щастлива случайност на съдбата! През 2003 г., когато влязох на пръсти в храма на медицината, имах ясното съзнание за огромната отговорност, която поемам, както и за собствената си неподготвеност. Но си дадох сметка, че трудното предизвиква и създава условия за нов градеж върху самия себе си. Така преодолях колебанието и страховете. Вдъхновиха ме хората, които ме поканиха да участвам в този забележителен проект, най-вече техният пример, високи, но реални амбиции и постижения. И така, почти „на попрището жизнено в средата“ предопределих бъдещето си. Очна клиника „Вижън“ се превърна в моя втори дом, колегите – в моето голямо семейство, а общият ни стремеж утрешният ден да бъде по-успешен от днешния - в наше ежедневие.

Във Вашите клиники има оборудване на световно ниво, както и специалисти, подбрани внимателно сред най-добрите медицински кадри. Какви са управленските принципи, благодарение на които пазите това ниво толкова години?

Очна клиника „Вижън“ наистина е гостоприемна, високоспециализирана палата за очно здраве. Всеки елемент от интериора, внушителната екипировка с най-съвременна апаратура, голяма част от която е единствена за страната, културата на обслужване в най-благородния смисъл на израза, създават атмосфера на доброжелателност и доверие у пациентите. Тук лекарите, „въоръжени“ с иновативни техники и технологии, имат възможността да мерят ръст с най-добрите очни специалисти не само от страната, но и с колегите си в чужбина. В клиниката специално внимание и грижа се отделя на децата - най-малките имат „собствена“ територия, в която се лекуват и се забавляват и често плачат не когато идват, а когато си тръгват. Разбира се, най-ценното завоевание са нашите лекари професионалисти, търсени и ценени от хиляди благодарни пациенти.
Естествено, не всеки ден носи удовлетворение и радост от свършената работа. Все още у нас трудно се възприемат съвременните възможности за прецизна диагностика. Тъкмо затова стремежът на лекарите да постигнат максимален резултат в лечението на базата на високоспециализирани изследвания понякога среща неразбиране и незаслужени обвинения. Причината е свързана с финансирането, тъй като високоспециализираните изследвания не се заплащат от Здравната каса.
Смея да се надявам, че в представянето на клиниката може да се намери отговорът на въпроса Ви за управленските принципи. Както в работния процес, така и в управлението, принципът е един – отговорност и екипност във всяка дейност.

Екзюпери казва, че съществено е невидимо за очите. Кое е обаче същественото, което трябва да знаем за тях? И смятате ли, че българинът се грижи достатъчно за своето зрение?

Ако продължа знаменитата фраза на Екзюпери, същественото се вижда със сърцето! Всички знаем, че очите са нашият прозорец към света, но замисляме ли се, че много красиви неща, които мамят възприятията ни, забравяме бързо, защото не са докоснали сърцето, което ни дарява с богатството да чувстваме. Според мен очите, както и всеки орган в човешкото тяло, са важни, но те имат своята специфична значимост, защото предизвикват възможността да осмисляме онова, което виждаме, да сравняваме, да избираме, да преценяваме истинската същност на заобикалящото ни и така да изграждаме ценностната си система. А в прекия смисъл – липсата на светлина в очите прави животът ни различен, лишен от много човешки радости и емоции, притеснен от ангажираността на хората, които се грижат за житието и битието на незрящия! И ако някой от сполетялите ни здравословни недъзи би могъл да бъде прикрит със средствата и постиженията на съвременната медицина, то тази травма е нелечима и завинаги! Тъкмо затова мисля, че грижите, които полагаме за нашето очно здраве, доста често остават на втори план, а последствията са за цял живот.

Покрай кризата с COVID-19 излязоха статистики, че държавите, които най-добре са се справили с пандемията, са ръководени от жени. А по-трудно ли й е на една жена да бъде лидер?

Естествено е, че женската чувствителност по природа е по-силно отзивчива към човешкото страдание, затова и медиците, които посрещат и се грижат непосредствено за заболелите, сред които има много жени, изпълняват всеотдайно професионалния си дълг.
А за това кой е по-добрият лидер – според основния критерий в подобна класация това са резултатите и ефективността на процесите, които управлява. Лично аз по-скоро съм инициатор и насърчител на добрите практики, които носят напредък, стремя се да проектирам в краткосрочен и дългосрочен план приоритетите, свързани с прилагането на новостите в лечението на очните болести. В условията, в които работя, това не е трудно. Смея да твърдя, че с колегите съм и приятел, с когото можеш да споделяш, да се доверяваш, да срещнеш разбиране и подкрепа. Най-важното е осъзнатият дълг да устояваш принципите и правилата на работа. Лидерът трябва да бъде пример, но не за безкритично подражание, а за да внушава, че избраният път е верният! Както са казали древните: „Словата трогват, ала примерът е който заразява“.

Работила сте като учител. Какво Ви дадоха тези години?

Учителската професия е призвание, но и дарба! Връзката учител – ученик се изгражда трудно, но е най-важната – благодатна, изискваща себеотдаване! Да бъдеш Учителят, означава да си подготвен да отговориш вярно и убедително на всеки въпрос, който интересува ученика в момента, да опознаеш интересите му, да поощряваш проявите, които се открояват в процеса на обучение. Да казваш винаги истината.
Когато преподавах, се готвех за всеки урок, винаги прибавяйки нещо извънредно, което предварително съм усетила, че вълнува учениците, често по техен избор. Часовете ми започваха или завършваха с нашата петминутка „за нещата, които искам да знам“. Аз бях прохождаща учителка, а те бяха в първия гимназиален клас. Мисля, че учихме заедно. Щастлива съм, че имах много будни ученици, които намериха избраната посока и се реализираха като добре подготвени специалисти. Много от тях сега заемат отговорни постове, контактите ни и до днес не са прекъснати.

Живяла сте в Рим, заедно със съпруга си, който е бил дипломат в посолството ни. Какво научихте от италианците?

Много дълга и много скъпа за мен тема! Ние с италианците много си приличаме. Весели, благоразположени, любезни, гостоприемни хора. Тази енциклопедична държава Италия, майка на човешката цивилизация, се настани трайно в сърцето ми, като нещо живо, което не е спомен, а присъствие в живота ми.
Няма да забравя как стоях безмълвна и дълго съзерцавах паметника на Джордано Бруно, издигнат на едно от най-атрактивните места в италианската столица. Порази ме не само величествената статуя на изреклия пророческите думи „И все пак тя се върти“ и затова изгорен на кладата, но и знаменитият надпис на монумента: „На Бруно, от времето, което той предсказа, тук, където кладата гореше…“ Неволно, но на глас произнесох думите на нашия Апостол на свободата Васил Левски – „Ние сме във времето и времето е в нас“…
Незабравими са и срещите и приятелствата ни с видни дейци на италианското и българското изкуство и култура – оперни певци, художници, артисти. Пазя скъпи съкровени спомени от срещите ни с Борис Христов и съпругата му Франка, гостуванията ни във вилата им в Буджано, посещенията в Миланската скала, невероятните, спиращи дъха спектакли в Арена Ди Верона, в римската опера, в Неапол, с участието на световноизвестните Николай Гяуров и Мирела Френи, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска! На едно от традиционните тържества в посолството по случай 24 май, в чиито подготовка и организация участвах активно, се запознах с Елена Николай …
Придружавах съпруга си на много международни прояви, присъствах на церемонията, организирана за дипломатическия корпус, по случай коронясването първия папа – славянин, полският кардинал Войтила, наречен Папа Йоан Павел II. През 1987 г. участвах в аудиенция на българската делегация с папата по повод 24 май. Благодарна съм на съдбата за тези незабравими години!

Бихте ли разказала и нещо за своето семейство?

Израснах в чудесно семейство, с прекрасни родители, имах безгрижно, радостно детство. Баба ми преди да тръгна на училище, ме научи да рецитирам наизуст „Кой не знай Чавдар войвода“, а тя беше учила само до четвърто отделение! Най-щастливата част от живота ми бяха семейните тридесет и пет години със съпруга ми, Венелин Кумбиев, който вече 23 години не е сред нас, но ни е дал толкова много, че и сега го чувстваме близо, подкрепя ни и ни помага в трудни моменти, от другия, надявам се по-добър свят! Имаме дъщеря, която е част от екипа на голяма столична болница.

Дълги години сте работила в областта на културата. Покрай кризата тази година се дебатираше често, че животът без изкуство и култура не може да е същият.

Този етап от професионалната ми биография отчитам като „втори Университет“.
Общоизвестно е, че смисълът на човешкия живот е пълен, когато е одухотворен! Без изкуство и култура живеем непълноценно, или изпълваме със съдържание само част от отредения ни жизнен път.

Вие сте носител на международната награда „Човек на XXI век“. Разкажете за нея.

Един ден ме посетиха журналистка и фотограф и ме помолиха за кратък разговор. Споделиха, че Международната фондация „Произведено в България“ ще награди за поредна година представители на различни сфери на обществения живот, отличили се с добри резултати в дейността си. По-късно разбрах, че сигналът е тръгнал от доволни пациенти на клиниката. И така – бях номинирана, а на връчването получих специалната награда на тържествена церемония в резиденция Бояна. Гордея се, че бях сред толкова изтъкнати български производители, лекари, дентални специалисти, кметове на големи градове и малки селища и много други успели сънародници. Разбира се, приех това отличие не като лично! То бе високо оценка за цялостната дейност на тогава малкия, но работещ и успяващ екип на клиниката. През 2017 г. получих и националната награда за медицина в категория „Болничен мениджмънт“ на ВИП Комуникейшън.

Добрият мениджър всеки ден изгражда нови умения и расте, казвате Вие. Как съхранихте това любопитство през годините?

Вечер, след напрежението и „сладката умора“ от деня, си давам сметка, че независимо от сполетелите ме житейски бури, непоправими загуби на най-скъпите ми хора, оцелявам благодарение на това, че у мен е жив балканският дух на борбеност (родена съм в китен в миналото подбалкански град). И все още не се чувствам като уморена, отдавна завършила ученичка. Напротив живея с чувството, че все нещо съм пропуснала, което непременно трябва да науча или да направя. И да го споделя! Възприемам себе си като щастлив човек, защото работя заедно с отлични колеги, много добри специалисти. Обединяват ни общите усилия да даряваме пациентите с вяра в оздравелите очи! Защото по-щастлив от здравия е оздравелият!

Подала сте ръка на много млади хора. Сигурно усещането за живот, изпълнен със смисъл, не Ви е далечно?...

Често срещам благодарност в очите на хората, с които работя. И вярвам, че тя е искрена. Времето е най-добрият съдник! Убедена съм, че взаимната подкрепа и доверието, изградено в годините, ни зарежда. Помага ни да решаваме трудностите заедно, по най-добрия начин! И е стимулът да продължим напред!
Всичко, което се опитах да споделя, нямаше да бъде възможно без впечатляващата предприемчивост, ръководство, умения, естетически вкус и изграден управленски талант на хората, които осигуриха тази така необходима днес потребност българските граждани да лекуват очите си като в най-напредналите държави. Грижата за здравето пряко засяга живота на всеки един от нас. Висока чест за мен е, че съм малка част от това съдружие на създатели, съмишленици и радетели на носещата името на светлината и даряваща светлина - очна клиника „Вижън“.

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване. Ще ви разказваме за тях на страниците на в. "24 часа", както и на двата ни сайта - 24chasa.bg и MILA.BG.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на "Филип Морис България" и Eucerin.