Греди Асса посвети 70 френски платна на лекарите

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9138508 www.24chasa.bg
Художникът Греди Асса

Български, френски и австрийски медици му помагат да се справи със сериозна болест 

Франция ще е в центъра на изложба, която известният художник проф. Греди Асса открива на 21 октомври в галерията на столичната улица “Оборище”. Живописецът ще изложи над 70 платна, в които осмисля символи, творци и впечатления от страната на Анри Матис и Клод Моне.

Чувства се свързан с Франция още от 90-те години на миналия век, когато прави първата си изложба там в парижкото кметство. Следват

няколко вернисажа

в Париж, Бордо,

частни компании

Учил е френски в училище, в университета и в група с чуждестранни художници и музиканти в Сите дез Ар. Разбира го, но няма кураж да говори. Окото му обаче безпогрешно “превежда” знаците на френския дух и култура, което го прави щастлив. 

Франция отваря врати не само за изкуството му, но и за дъщеря му Ина. Тя учи в едни от най-реномираните френски училища и колежи там, в единия от които - “Пенинген”, е учил самият Анри Матис. С Франция го свързва и усещането за сигурност и спокойствие, каквито е изпитвал при всякакви свои посещения там. Включително и когато се сблъсква със сериозна болест, за борбата с която му помагат български, френски и австрийски лекари. Затова той не пести възхищение и

почит към

съсловието

на “белите

престилки”

Тази е и причината да им посвети изложбата си.

Казва, че лекарите са днешните властелини на времето, които го дирижират в неспокойните времена на пандемията. 

Художникът присъства на церемонията “Достойните българи”, която в. “24 часа” организира за 18-и път на 15 октомври. Там награди цигуларя Георги Калайджиев, който направи музикална школа за деца “Музиката вместо улицата” в гетото в Сливен. Връчи почетна грамота и на бизнесмена Йоско Алипиев от Бургас, който дава по 100 лв. върху заплатата на всеки служител, ако детето му получи шестица. 

Професорът, който е и преподавател в Художествената академия, не крие разочарованието си, че съвременната живопис все повече отстъпва място на фотографията. И че мигът, секундата, моментът стават по-важни от историята, която стои зад всеки знак, гледка, картина, цвят.