Емил Кошлуков като дисидент

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9149840 www.24chasa.bg
Емил Кошлуков като студент в САЩ

Ванга умира в деня, в който шефът на БНТ е кръстен

Ванга умира в деня, в който Емил Кошлуков е кръстен в Рилския манастир. И тогава неговата кръстница - българката Радка Лаловска, емигрантка в Гърция, му казва: “Видя ли, тя те чакаше да се кръстиш”.

Това е само една от забавните, поучителни, страшни и смешни истории в живота на Кошлуков.

През почти целия си съзнателен живот - от 31 години насам, той е в светлината на обществените прожектори. Бивш политзатворник, освободен предсрочно съвсем в началото на демокрацията, лице на дисидентите, митингите и на създаването на СДС, бунтар като студент, после и депутат, и тв водещ, и продуцент. Няма как да избяга от публичността.

Популярността му оставя сякаш усещането, че всичко вече се знае за него. Така, както интересът му към църквата и упоритостта му в БНТ да има не едно, а две (засега) религиозни предавания, сякаш предопределят факта, че той е вярващ от малък.

Той обаче е кръстен чак през 1996 г.

“Аз бях като всички продукти на соцпедагогиката с голяма доза атеизъм в душата си. Така бяхме възпитавани и образовани. Разбира се, имах уважение към вярата, но не бях вярващ. За мен православието беше културно-историческо наследство, както го възприемаха повечето хора”, обяснява Кошлуков.

Кръстницата му Радка Лаловска живее от 40-50 години в Атина. По думите му през 1989 г. тя успява да убеди гърците, че трябва да помагат на България след падането на комунизма. Благодарение на нея от съседката ни у нас пристигат тирове с петрол, храна, лекарства. “Запомнил съм нейно интервю по гръцката централна телевизия, когато тя казва, че гърците трябва да благодарят на българите, че им дават възможност да помагат. Според православието е така - блажен е даващият, защото има възможност, не получаващият.”

Именно тази жена го убеждава да се кръсти, защото “неслучайно България е православна”. Става му кръстница заедно с един от бодигардовете на Станка Желева - дъщерята на президента Желю Желев. С тях двамата животът също е обвързал Кошлуков. (Виж в карето долу.)

Днес той е генерален директор на БНТ, скоро ще навърши 55 години (на 26 октомври) - казва го със съжаление, но с удоволствие разказва дисидентските си истории.

 

Студент в САЩ

Кошлуков (на снимката в началото) е с тениска на университета си в Санта Барбара, Калифорния, но снимката е в една от първите му квартири в София. Направена е в някоя от студентските му ваканции.

“Имам и синджир на врата - това показва, че процесът на израстване още не е завършил. Вече синджири няма. Но университетът беше страхотен и ми е много мило да видя тази снимка. Това ми е любимото училище. Подозирам, че на всеки студент любимият му университет е този, който си е завършил”, казва той.

Стотици приятелски

вечери с Желю Желев

Младият дисидент Емил Кошлуков е с Лияна Панделиева и Желю Желев на един от големите митинги в началото на демокрацията пред храм-паметника “Св. Александър Невски”.

“Лияна работеше в “Панорама” при Иван Гарелов, оттам я взехме за рекламно лице на плакатите ни. Вижда се колко е красива, така че изборът ни е правилен. По-късно тя отиде да учи в Америка, през годините сме се чували, но не поддържаме връзка”, казва днес Кошлуков.

А по думите му Желю Желев, Бог да го прости, е един от хората, които изиграват огромна роля в живота му. “Това е един от хората, към които съм изпитвал искрено уважение”, казва Кошлуков, който по-късно става и съветник на първия ни демократично избран президент.

“Желю е един от големите истински дисиденти. Като учен и философ той разбираше отлично какво означава тоталитаризмът, книгата му “Фашизмът” е наистина много добра. Освен това той беше от онази стара порода, към която ние се числим, вече сигурно сме полезни изкопаеми, но хора, които вярвахме в принципи. За нас беше важен моралът, политиката не беше на всяка цена. За доказателство казвам, че първият президент на България имаше един апартамент в “Младост”, който е на дъщеря му Станка. Нищо повече. Било е учудващо как може човек да пренебрегне материалните достижения до такава степен в името на високите морални принципи”, обяснява генералният директор на БНТ.

Двамата се познават отпреди 1989 г. Когато Кошлуков излиза от затвора, вече съществуват неформалните организации в София като “Екогласност” и Клуба за гласност и преустройство. Той търси контакти с тях през политзатворници, които познава, а те го запознават с Желю Желев.

Сприятеляват се през септември-октомври 1989 г. По това време Кошлуков започва да учи английска филология в Софийския университет. Не познава почти никакви студенти, тъй като заради затвора следването му се забавя и неговите съученици вече са завършили. Тогава Желев му казва: “Ето Станка, и тя е студент, действайте”. Така двамата правят първото независимо студентско дружество, което по-късно става част от Федерацията на независимите студентски дружества, а Кошлуков - неин координационен секретар.

“Станахме приятели през всичките тези години. От квартирата на ул. “Чавдар” зад телевизията до резиденцията в “Бояна” сигурно имаме стотици, стотици вечери, изкарани заедно”, разказва Кошлуков.

Единственият човек,

накарал царя да му сервира

Царят е вдигнал пръст и сякаш се кара на Емил Кошлуков, така поне показва снимката. “Царят обаче никога не се караше. Той е един от най-добрите комуникатори, когато е в малка група. Много трудно говори пред публика, но в личен разговор е обаятелен човек. Към никого не си е позволявал лош език и недобри обноски, той е перфектно възпитан и образован.”

Първата среща на сегашния шеф на БНТ с царя е в чужбина, много преди да се върне у нас.

Кошлуков май е и единственият човек, накарал царя да му сервира. Предстои им да се видят в Мадрид, царят става рано и срещата е в 8 ч. Неделя е, когато прислугата винаги почива.

“Това е Мадрид през 2000 г., разкошен град, няма ковид и аз съм с 20 години по-млад. До 6 ч съм разглеждал мадридските забележителности в някои по-интересни квартали. Беше ми много зле, а имаше една количка с напитки и безалкохолни. И аз казвам: “Ваше Величество, по една кола няма ли да дадете, защото не мога да си отворя устата”.

Та тази смешка той и до ден днешен я разказва и се забавлява искрено с нея. Може би аз съм единственият човек, който е накарал царя да му сервира. Все пак бяхме у тях, не мога да стана сам да си взема”, спомня си Кошлуков.

Арестуван и бит

на избори в Сърбия

Това е една чудесна история с Мирослав Севлиевски и Красен Кралев, обяснява Кошлуков и я разказва:

През 2000 г. Милошевич прави т.нар. избори и казва, че ще допусне чуждестранни наблюдатели, за да докаже, че са честни и свободни. Тогава Българското сдружение за честни избори, на което Миро беше председател, започна да подготвя сръбското ЦСИД как се наблюдават избори.

Ние кандидатствахме за наблюдатели, обаче ни отказаха. От България сърбите пуснаха само Велко Вълканов, който, разбира се, се върна и каза, че Милошевич е страхотен демократ и всичко е наред.

След като ни отказаха, тримата решихме да отидем в Сърбия като туристи, защото не може да има революция до нашата държава и ние да блеем. Да, но сръбските служби знаеха всичко. От обучение при американците научихме, че в Сърбия има 7 различни вида тайни служби.

Арестуваха ни в 5,30-6 ч в хотела в Ниш, макар че като уж стари дисиденти конспиратори ние запазихме стая в един хотел, но спахме в друг.

Аз с опит като стар затворник и Красен, като стар боксьор, успяхме да се отървем с бой. На Миро, понеже не знае как да си движи главата, му спукаха тъпанчето. Като удрят с шамар, трябва да се завъртиш малко, за да не ти пукнат тъпанчето, ама той тия номера не ги знае. Така че той единствен закъса трайно, увредиха му слуха. Пуснаха ни, защото четвъртият с нас беше Гроздан Караджов, по това време главен секретар в кабинета на Костов и с дипломатически паспорт. Според мен сърбите се уплашиха, че ще утрепят дипломат, и ни пуснаха. Иначе казаха, че ще ни оставят в Косово в минно поле и никой няма да научи нищо повече за нас. Това беше Милошевич и там убиваха хора.

Прибрахме се и дадохме пресконференция. Тогава американският посланик у нас Бил Монтгомъри ни покани на конференция в Будапеща, където заради войната беше преместено американското посолство от Белград. Мисля, че това беше компенсация за боя, тъй като спахме в най-хубавите етажи на хотел “Мариот” и ядох сьомга на корем. А Монтгомъри беше страхотен американски дипломат от ранга на онези, които тогава идваха в България и знаеха какво е демокрация и какво е комунизъм.

Винаги печели басове

Марио Тагарински дава две банкноти по 50 лв. на Емил Кошлуков в парламента, който най-вероятно е спечелил някакъв бас по спомените му.

“Аз обикновено съм добър в прогнозите и хората губят, когато се хванат на бас с мен”, самоуверен е Кошлуков.

Първите свободни

избори у нас

Кошлуков е в групата (вляво, под прожектора), събрана около Кеворк Кеворкян и Георги Пирински в нощта след първите избори, при които имаше огромни съмнения за фалшификация.

“Говори се за 600 000 гласа, БСП ги спечели, те контролираха изборния процес. Аз бях донесъл бюлетини, намерени в кутии, от Пазарджик. Със Стоян Ганев, Бог да го прости, пътувахме насам. Тогава имаше голям скандал за резултата от изборите, който всички читатели помнят добре”, разказва той.

При патриарх Максим

Кошлуков целува ръка на патриарх Максим. Срещата им е заради закона за църквата, приет от Народното събрание, с който приключва разколът в нея.

“Обединихме църквата и възстановихме Светия синод. Едно добро дело свършихме. От 20 години се грижа за църквата по някакъв начин”, отбелязва Кошлуков.

Разплаква се и дава 5000 лв.

за църква в старозагорския затвор

Тази снимка е запечатала как Емил Кошлуков се разплаква пред старозагорския затвор, където е лежал 4 години. Той вече е депутат и като такъв отива в затвора заради църквата “Свети Николай Чудотворец”. За строежа ѝ той дарява 5000 лв.

“Плача заради църквата. Заслугата за нея е на отец Йордан - фантастичен свещеник от Стара Загора, който направи невъзможното, за да има църква в затвора, и на човека, който е до мен (на снимката, б.а.) - началника на затвора, тогава Каручков, който съдействаше с всичко, което му беше по силите.

А причините да направим църква е, че аз като бивш затворник знам колко е важна вярата в тежки моменти, колко е важно човек да има упование и надежда в най-трудните мигове от живота си, в затвора особено.

Това е първата православна църква в български затвор. Отец Йордан заслужава вечна хвала, защото той продължи да работи. Сега е в дома за душевноболни в Раднево. Човек, който се е отдал на помощта, да даде вяра и утешението на вярата на хората в трудно положение. Затова помагах тогава. Когато съм в Стара Загора, ходя редовно до църквата, виждам се с тези хора, чудесни са и станахме приятели”, разказва Кошлуков.