Резиденцията на Момчил юнак - една от най-добре запазените средновековни крепости

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9168779 www.24chasa.bg
Крепостта Устра е била истински средновековен замък, казва проф. Овчаров.

Устра е най-високо разположената твърдина в Източните Родопи

Крепостта Устра край Джебел е била резиденцията на родопския цар Момчил юнак.

Хипотезата е на археолога проф. Николай Овчаров, който тази година е извършил теренни обхождания в района. Според данните на средновековните източници в Родопите Момчил е имал две твърдини - Подвизд и Света Ирина. За първата се знае, че е била край смолянското с. Подвис.

“Направените разкопки показват в Подвизд една малка стражева наблюдателница без никакви каменни жилищни сгради. Очевидно е била
предназначена за
неголям гарнизон
от 10-ина войници и няма как да е била резиденция на човека, който се е смятал за господар на Родопите”, казва проф. Овчаров.

Устра е сред най-добре запазените средновековни крепости в България. На места височината на зидовете достига до 8 метра. Общата заградена площ обхваща 1286 квадрата, но това е само цитаделата. Крепостната стена е дълга 113 м и има П-образна форма. На места е запазена до височина 8 метра.

Крепостта е имала 3 отбранителни кули – една полукръгла и две правоъгълни. Входът на крепостта е бил от източната част. Има запазени няколко стъпала, изсечени в скалата. Вратата се отваряла вертикално.

Според директора на историческия музей в Кърджали Даниела Коджаманова Устра е труднодостъпна и точно за това се е съхранила.

“Големите поражения по крепостите са в резултат на разглеждането им като готова и лесна кариера за камъни. Голяма част от средновековните крепости са унищожени заради материал за по-ново строителство”, твърди Коджаманова.

Според проф. Овчаров Устра е била истински средновековен замък, в който е пребивавал виден аристократ.

“През XIV век това може да бъде единствено родопският цар Момчил”, допълва проф. Николай Овчаров.

Вътрешността на Устра е заета от феодалния замък, който е запазен чак до третия етаж. Изкачването е ставало чрез каменни стълбища, част от които са запазени и до днес. Долните етажи и подземията представлявали цистерни за питейна вода или складове, дълбоки до 5,8 метра. Били са измазани с хоросанова мазилка, получена от смесването на хоросан със счукани тухли и късове от керамика.

Обитаемата част е била на втория и третия етаж, които личат по леглата за напречните греди и дървените подове. Там са се намирали
залите за
пиршества,
спалните и
малък параклис
В крепостта са установени 8 помещения, построени в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11 на 6 метра, а най-малкото - 0,5 на 1,7 метра. Помещенията също са били на 3 етажа.
“Крепостта е строена от Византия. Тя е част от третата преградна линия пред Константинопол. В резултат на военни действия по онова време през годините владетелите на крепостите са се променяли”, твърди директорът на музея Даниела Коджаманова.

Разкопките на крепостта Устра са проведени през втората половина на 70-те години от Иван Балкански с консултант проф. Стамен Михайлов. Резултатите от тези проучвания са публикувани в книгата “Източнородопски крепости” на Иван Балкански.  

Преди началото на разкопките на Устра в кърджалийския музей е попаднала находка от монети. Съкровището е открито при залесяване в района. Монетите са латински и български имитации на византийски.

“По този начин е била подривана византийската парична система, защото монетите са били пускани в регулярна циркулация”, твърди Коджаманова. При проучването на самата крепост са излезли не многобройни находки, но е имало такива с много високо качество.

Намерени са фрагменти от инкрустирани кръстове, изработени са от бронз и са посребрени. Инкрустациите не са оцелели, но следите от нея личат. Открити са няколко железни хоругвени кръстове, стрели, фрагменти от оръжия и други предмети.

“Разкопките показват, че освен чисто стражева функция крепостта е имала общество със сериозни икономически възможности”, смята директорката на кърджалийския музей.

Устра е най-високо разположената крепост в Източните Родопи. Надморската височина е над 1200 м. Върхът е доминиращ - от него се вижда цялото течение на река Върбица чак до Арда. “Очевидно
крепостта е
имала важно
стратегическо
значение
От нея е осъществяван контролът на пътя по долината на Върбица, който е най-краткият, свързващ Източните със Западните Родопи.

Реката има сравнително широка долина, която е била и оживен комуникационен маршрут”, обяснява Коджаманова.

Според проф. Овчаров чрез Устра са контролирани планинските пътища и подходите към Егейско море.

Устра се среща и в писмени източници. Спомената е от Георги Акрополит, а също от Теодор Искариот. Крепостта е една от най-известните в Източните Родопи.

“Наоколо по билото се разгръща същинският град, от който на повърхността има бегли следи. За неговата важност свидетелстват византийски историци като Анна Комнина през XII в., Георги Акрополит през XIII в. и Йоан Кантакузин през XIV в.”, твърди проф. Овчаров.
Самата крепост не е добре проучена. Има части, които не са разработвани при разкопките на Балкански.

“Община Джебел ще възнамерява да социализира крепостта Устра. Имаме изключителен потенциал, който в продължение на десетилетия не е бил разработван”, твърди кметът Неджми Али. Той и екипът му имат намерение да превърнат общината в туристическа дестинация, защото районът изобилства от археологически и природни обекти.

В района на средновековната Устра се намира и тракийска крепост. Южната страна представлява остри, труднопроходими каменни зъбери. Останалата част е опасана от стена с обща дължина 263 м. Камъкът е полаган направо върху земята, без да е вкопаван и без спойка.

Крепостта е имала 2 входа, височината на зида – до 2 м. Днес целият скат е обрасъл с висока гора и храсталаци, а крепостта е трудно да бъде забелязана.