Мартин Иванов стана 18-кратен победител в умната игра на БНТ “Последният печели”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9346783 www.24chasa.bg
Мартин Иванов в "Последният печели" СНИМКА: БНТ

Един ден, съвсем наскоро, както си върви по пътя, млад мъж спира големия актьор Стефан Мавродиев. “Господин Мавродиев, толкова ви харесвам! Да знаете, че много ми помогнахте в предаването “Последният печели”, обръща се непознатият към него.

“Ама как съм ти помогнал?”, учудва се актьорът.

“С отговора на въпроса в кой град сте роден”, отговаря му мъжът. “Е, а къде съм роден?”, пита Мавродиев.

“Във Варна!”, бързо и с усмивка отговаря непознатият.

Той се казва Мартин Иванов и всъщност вече е достатъчно разпознаваем за всеки зрител, загледал се дори и за малко в умната игра на БНТ “Последният печели”. Тя върви всеки делничен ден от 19 ч и участниците в нея отговарят на въпросите на водещия Орлин Горанов от най-различни области в три кръга. А Мартин Иванов показа, че наистина знае много и стана рекордният 18-кратен победител в предаването.

Още в края на лятото, когато от БНТ обявяват, че есенната им програма ще включва играта “Последният печели”, той влиза в сайта на телевизията и попълва анкетата за участие, без да има каквато и да е представа какво ще представлява шоуто.

Но това не го притеснява - Мартин вече има натрупан опит като участник в подобни предавания, а към обществената телевизия таи особен сантимент. Все пак именно там е най-първата му изява -

през 1999 г. участва в

шоуто “Нота Бене” с

водещ Христо Гърбов

Искрата към познавателните състезания у него пали друго предаване на БНТ - любимото на няколко поколения “Минута е много”. Мартин не пропуска нито едно негово издание, като още си спомня старата графика на човечето от играта, което е от около 1982 г. Така че е гледал предаването от 5-годишен! Сбъдва мечтата си да влезе в него - първо през 1995 г. като част от публиката. Тогава Мартин успява да отговори на въпрос, на който не дава отговор нито един състезател, и печели награда. Разбира се - книга, каквато бе традицията на “Минута е много”. Докато е там, Мартин успява да се срещне със своите идоли от детството си - онези участници в предаването, които неколкократно показват знания и стават шампиони. А малко по-късно сам става един от тях с трикратната си победа в играта.

Интересите му са разнообразни и ги проявява от съвсем ранна възраст.

На 6 г. знае всички

столици и имената на

българските ханове,

а година по-рано вече може да чете - научава се, за да проверява в програмата във вестника дали БНТ ще дава любимата му рубрика “Студио Х”. В нея телевизията излъчва най-добрите криминални и приключенски филми от света, както и свои продукции. Тя върви всяка събота от 23 часа по първа програма. И ето така - като следи внимателно всеки филм в рубриката, а и в телевизионния театър, от малък показва широкия си поглед към света. Е, навярно е изпитвал и доза страх при гледката на сцените с убийства в някои от лентите. “Може би това ми е помогнало да имам по-бързо развитие, да знам, че има и лошо, не само добро. Моите родители са били достатъчно добри с мен, за да ми позволят да се развия така. Имал съм късмета да попадна точно на тях”, казва той.

Неговият баща се занимава с реставрация на стари сгради, бил е дългогодишен служител в Института за паметници на културата. “Може да се каже, че отчасти любовта към историята я дължа на него.” Майка му е дългогодишен медицински кадър - 48 г. работи в сферата на здравеопазването. За разлика от нея биологията и химията за Мартин си остават едни от малкото науки, които той така и не разбира докрай. “Тя е човекът, който ме насърчаваше да чета от малък, учила ме е на буквите, докато сме чели детски книжки.”

Мартин е роден и живее в София. Завършва 29-о СОУ, което е едно от първите учебни заведения в столицата с чуждоезиково обучение. “Бях в английска паралелка и учението ми помогна за езиците.”

От 10-и клас мечтае

да се занимава

със спортна

журналистика,

но бунтарският му нрав в гимназията му изиграва лоша шега - оценките му в балообразуващите предмети не са достатъчно високи, за да го приемат във Факултета по журналистика на Софийския университет. Но се насочва в друга любима сфера, като се дипломира в специалността “История”.

Той сам си казва, че липсата на диплома по журналистика не може да го спре да пише, стига да го прави достатъчно грамотно и добре. Доста време му отнема, но все пак успява да сбъдне гимназиалната си мечта и става репортер във вестник “Меридиан мач”. “Имам няколко хобита и те се превърнаха в работа за мен. Едно от тях беше спортната журналистика - пописвах си материали за удоволствие. Още си пазя някои репортажи от мачове, които съм правил в 9-и или 10-и клас. Правил съм ги за собствено удоволствие, а след време се оказа, че мога да се занимавам с това.” След спортния вестник започва работа в онлайн телевизия, където се изявява и като водещ, но не задълго. “Няма пари”, е репликата от шефовете, която го отказва да се върне на следващия ден там.

Отвъд журналистиката основната професия на Иванов е куизър - тоест състезател в организирани познавателни игри, в които той участва и индивидуално, и като част от отбор. “У нас няма как да се прехранваш с това - ти не си англичанин, за да станеш консултант към някое от предаванията на Би Би Си и да печелиш 250 000 паунда годишно. Може да се каже, че съм куизър, защото се състезавам в предавания, където изкарвам заплата с моето участие.”

Между другото, на един от куизовете през 2010 г., Мартин се състезава и срещу спортния отдел на в. “24 часа”. Участниците тогава трябва да отговарят на футболни въпроси, а водещ е Ники Кънчев. “Трябваше да отговорим на 30 въпроса, разделени по 10 на всеки кръг. Имаше хубава приятелска атмосфера.” Самостоятелно Мартин побеждава колегите от вестника, но за финалната битка с тях решава да не се явява с отбора си. “Бяхме се разочаровали - играехме двама човека - аз и Теодор Борисов, вместо трима, а те бяха четирима. Имахме добри разговори с тях. Тогава “24 часа” спечели надпреварата”, спомня си Мартин.

През 2011 г. с отбора си по куиз Мартин побеждава най-добрия пловдивски тим и така стават национален шампион. “Но последните няколко години вече играя откъслечно”, казва Иванов.

Същата година той участва и в интелигентната игра “Стани богат”, чийто водещ бе Ники Кънчев, с когото го свързва дългогодишно приятелство. В предаването

Мартин стига

до въпрос за

10 000 лева

Той е от една от малкото области, които са му слаби места - химията. Макар да има един останал жокер, който да може да ползва - обади се на приятел, Иванов решава сам да пробва знанията си. Но дава грешен отговор и си тръгва от предаването с втората сигурна сума от 3000 лева.

Тази грешка не повтаря в “Последният печели”. И така отбеляза няколко рекорда в предаването на БНТ - освен че стана 18-кратен победител, даде отговори на всички въпроси във втори кръг (нещо, което нито един друг участник не е правил досега), а в третия кръг, където за 1 минута трябва да отгатне 10 въпроса от какви ли не сфери, често изпреварваше часовника с всичките 10 верни отговора.

В предаването се изправи срещу знакови участници от “Минута е много” и ги победи. Не успя обаче да излезе само срещу своя идол - Пламен Младенов.

Който е гледал “Последният печели” с Иванов, няма как да не е забелязал уважението, което той показа и към водещия Орлин Горанов, и към останалите участници, които, разбираемо, са доста респектирани от неговото представяне. Често след като отпаднат от играта, конкурентите му казват пред камерата колко са впечатлени от знанията на Мартин, а някои открито обясняват как много биха искали да са приятели с него. Напоследък и

непознати все

по-често му пишат

във фейсбук,

за да го поздравят

“Голямо удоволствие е да ви гледам и се радвам на знанията, които показвате!”, “С удоволствие всяка делнична вечер научавам по нещо от теб чрез чудесното тв предаване! Успех и продължавай така!”, “Участието ти в “Последният печели” ме провокира да потърся в уикипедия български филми от миналия век и останах доволно удовлетворена, затова ти благодаря! Весели празници!”, са сред коментарите на стената му във фейсбук от тази седмица.

“Най-голямата награда от предаването ми е това. В живота си не съм толкова общителен, а покрай “Последният печели” намерих много контакти. Забогатях с приятели. Това е пълно олицетворение на много хубава руска поговорка - Нямай 100 рубли, но имай 100 приятели”, разказва Мартин.

Как един човек може да знае толкова много? Иванов е разговарял за способностите на паметта с много психолози, които са правили проучвания по темата. Но така и

не намира обяснение

какъв тип точно е

неговата памет

“Има много видове - фотографска, когнитивна, асоциативна... При мен явно е съвкупност от няколко вида памет в едно, което ми помага да запомням страшно много неща.” Така например някаква абсолютно незначителна история може да се е случила отпреди 35 години, но той все пак я помни и щом трябва, веднага може да направи асоциация с нея. “Тази памет винаги е страшно полезна за един куизър.”

Сред любимите теми, от които се интересува, освен футбола са музиката, историята, киното. За последните две с любопитство чете страниците на “24 часа”, написани от Пенчо Ковачев. “Това е човек, от когото аз съм добивал знания. Част от победите ми се дължат на негови материали, както и на друг ваш автор - Димитър Стайков. Обичам да чета “24 часа” и особено културните страници, винаги научавам нещо от тях. Вестникът ви е информативен, а много други станаха неинформативни особено за това, което мен ме интересува. “24 часа” поддържа интереса към миналото, което на мен ми е много близко. Да обичам миналото, наследих от двамата ми дядовци - да хващам пожълтелите книги, пожълтелите вестници и да знам повече. А знанието е сила.”

Участва в европейския

шампионат по куиз

Куизовете са състезания, които се организират във вериги заведения на няколко различни места в София. Движението на общообразователните куизове тръгва от Пловдив и стига до столицата преди 7-8 години.

“Имаме и българско куиз общество с председател Димитър Георгиев от Варна. Той успя да докара хора от Световната куиз федерация и да имаме европейски шампионат в София в началото на ноември 2019 г. Заради него тук дойдоха най-добрите състезатели. Ние представяхме България и индивидуално, и отборно. Бяхме два национални отбора - А и В. Отбор А успяхме да завършим 12-и от общо 19 тима. Победихме отборите на Сърбия и Румъния, които са много по-опитни от нас”, разказва Мартин.

По време на шампионата той успява да си поговори с капитана на белгийския национален отбор, който е директор на училище в страната си. “Той ми разказа как във фламандската част на Белгия куизът е залегнал в образованието на децата още от 80-те години и така се опитват да развият добра обща култура.”