Валери Йорданов за доброто и злото в историите на Хайтов

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9404348 www.24chasa.bg

Моноспектакълът "Караконджул" ще се играе на 14 и 29 януари на голямата сцена на Народния театър ОТ 19 Ч

Още след отдавнашната пролетна премиера на “Караконджул” в Народния театър по текста “Дервишово семе” на Николай Хайтов се разчу, че Валери Йорданов е направил страхотно представление (сега може да се гледа на 14 и 29.I.2021 г от 19 ч).

Докато се изнижат театралните фенове, дойде пандемията и тръгнаха всякакви мерки. Сега преди Коледа “Караконджул” се появи на голяма сцена при стриктно разпределение на местата, така че зрителите да седят раздалечени един от друг. Художничката Елица Георгиева е трябвало да приспособи декора от зала “Апостол Карамитев” в селски интериор на голямата сцена, където актьорът разказва своята житейска история, често адресирана към мечето, завързано и невидимо зад ограда от набързо сковани дъски.

Когато гледах представлението, в залата седяха около 200 души, което си беше напълно приемливо за актьора. След думите му често избухваше женски смях, което означаваше, че зрителките по-лесно улавят абсурдите в житейската история на родопчанина Рамадан.

Е, как няма да я коментират с повече съпричастие, като Рамадан разказва как са го оженили на 14 години, без да познава и сантиметър от тялото и душата на момичето Силвина, приготвено за него.

То се оказва по-зряло от момчето и в отговор на кахърите му да намери кръв от първата брачна нощ според заръката на дядо му се напряга като балон, така че от носа ѝ бликва кръв. Ритуалът е спасен, обаче Рамадан ще си изпати в бъдеще. Докато той е с овцете из къра, в дома му нахлуват братята на Силвина и я отнасят, за да я оженят за мераклия, който ги е наел.

Така Рамадан остава без жена и едва сега започва да изпитва чувства към Силвина, които не знае как да назове, а по-цивилизованият мъж би казал “любов”. Обаче когато се изправят срещу него, братята ще доказват правотата си с довода, че в корема си Силвина няма дете от Рамадан. Момъкът все ще се чуди как са разбрали това и няма да го проумее, а жените от публиката ще го изпреварят в познанието на женските природни тайни и ще реагират със смях на несъвсем веселата история на родопчанина. Валери разказва с наплив на наивитет и доброта, а режисьорът Стоян Радев, майстор в показването на баланс на сценичните емоции, разпределя чувствата на момъка между мечето зад оградата и останалата в селото Силвина.

Сигурно е, че Николай Хайтов и в бъдеще ще приковава вниманието на нашите театрали с ексцентричните си истории на очевидец на родопския живот. По негови текстове преди време Мариус Куркински направи спектакъла “Черното пиле”, построен в друг стил в сравнение с Валери. Мариус, сам на себе си режисьор, изиграва всичко, с което се сблъсква неговият герой. Докато Валери и Стоян Радев разказват за доброто и злото, случило се на техния герой, който сякаш заживява до актьора. А Валери Йорданов се нарежда с чест до колегите си, извадили моноспектакли на сцената в пандемичната епоха