Хорът на софийската публика пя с Хуан Диего Флорес

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9414700 www.24chasa.bg
Диригент на концерта бе американецът Кристофер Франклин.

В последното действие на операта “Турандот”, което започва с прочутата ария на принц Калаф Nesun Dorma, има задкулисен женски хор – жителките на Пекин оплакват съдбата си на фона на арията, защото не са успели да разберат името на принца и ще трябва да умрат.

Световноизвестният перуански певец Хуан Диего Флорес успя да накара в четвъртък вечерта женската част от публиката в зала 1 на НДК да изпълни този хор. Само с помощта на два-три жеста. И то за учудване на самите присъстващи – вярно, ритмично, с точните думи и с пълен глас.

Това бе само един от многото силни моменти в концерта и доказателство за харизматичното въздействие на големия тенор, който изправя на крака публиката в най-престижните зали на света – Метрополитен опера в Ню Йорк, Кралската опера в Лондон, Виенската държавна опера и много концертни зали.

Той гостува за първи път в България по покана на Софийската филхармония, която от няколко години насам се е заела с нелеката задача да докара в България наистина световни певци, които са все още в зенита на кариерата си, а не след това. Миналата и по-миналата година у нас гостуваха Томас Хемпсън, Анджела Георгиу с американския тенор Стивън Костело, по-късно – Соня Йончева, и то на два пъти, Елина Гаранча, а през септември миналата година - Диана Дамрау с Никола Тесте също за два концерта.

Хуан Диего Флорес е един от малкото случаи в оперния свят, в който изпълнител започва кариерата си като поп певец. Той е син на много известния в Перу певец Рубен Флорес, изявявал се в пеене на фолклор и на песни на местни композитори.

През 1989 г. младият Хуан печели националния поп фестивал “Песен за мира”, който се предава директно по телевизията, а на следващата година влиза в местната консерватория. Там за първи път преподавателите му обръщат внимание върху специфичния му висок теноров глас, способен да взема с лекота много високи тонове. Едва през 1993 г. обаче той решава да се преориентира към оперната сцена.

Две години по-късно е неговото бойно кръщение - участва в Росиниевия фестивал в италианския град Пезаро, където е ангажиран в една роля, но се налага да спаси съвсем друг спектакъл, за който изобщо не се е подготвял, и така се превръща в героя на фестивала. Оттогава той е редовен гост през лятото на Пезаро.

Следва шеметна кариера по световните сцени, и то в много трудни роли за тенори в опери на Росини, Доницети, Белини, Моцарт, които изискват от певеца виртуозно владеене на гласа.

Флорес в момента е един от най-добрите лирични тенори в света и много рядко посяга на друг репертоар извън чисто белкантовите опери, в които е силата му.

Концертът в София също бе съставен от такъв репертоар, главно от Росини и Доницети, както и от три откъса от опери на Лало, Масне и Гуно. Любопитното е, че перуанецът е един от най-добрите изпълнители на френска музика в света, а на световния подиум в момента няма французин, който да е в такава блестяща гласова форма като него. А за финал изпълни арията на Родолфо от “Бохеми” на Пучини.

Изявата в четвъртък завърши по необичаен за класически концерт в България начин – когато свърши официалната програма, Флорес извади китарата си и изпя две латиноамерикански песни. Първата посвети,  както той се изрази, на “всички красиви български жени и особено на моята приятелка Дарина Такова”.

Последваха “Гранада” и въпросната ария от “Турандот”. И както се случва на много други места по света при негови изяви – в самия край на концерта сякаш всички жени в залата се втурнаха напред към сцената, за да се докоснат до него.

Много от неговите изяви по оперните сцени са филмирани и се продават на дискове. Един от бестселърите му например е постановката на “Дъщерята на полка” от Доницети в Метрополитен опера с участието и на Натали Десе. Тогава при изпълнението на Флорес на прочутата ария “О, приятели, какъв празник!” той, без да иска, нарушава правилото на оперния театър да не се бисират отделни номера в спектакъла. Публиката просто не спира да ръкопляска десетина минути и не се успокоява, докато не повтори арията, която е бравурна и невероятно трудна за пеене.

Певецът, въпреки че често концертира и участва в оперни спектакли в Европа, има още по-голяма популярност в Латинска Америка, съперничеща си с тази на футболните звезди, особено в Мексико и Перу. Сватбата му с моделката Юлия Трапе през 2008 г. е предавана директно по националната телевизия в Перу и на нея е присъствал президентът Алан Перес и най-известният перуански писател - Марио Варгас Льоса.

По-забележителното обаче е, че  певецът развива невероятна благотворителна дейност в родината си. С негови средства е основана благотворителната организация “Синфония пер Перу”, която е успяла за 10-годишен период да даде възможност на около 8 хиляди деца от бедни семейства да се докоснат до музиката, свирейки в оркестър или пеейки в хор. За тази си дейност преди няколко години ЮНЕСКО го обяви за посланик на добра воля.