"168 часа": Как източиха от Москва милиони членски внос в БКП и ги откраднаха

Били преведени в ГДР, сумата набъбва между 4 и 9 пъти при приравняването на източногерманската към западногерманската марка

Дали КГБ е помогнал, след като e участвал в подобна схема за “спасяване” на парите на компартията в Берлин от конфискация?

В опит да изтегли 70 милиона ДМ в Норвегия лидерът на формацията е заловен

“168 часа” започна поредица "Тайните на прехода - скритата история". В предишни броеве ви запознахме как 350 милиона долара от членски внос в БКП на дипломати и служители в мисиите ни в чужбина изчезнаха безследно през 1990 г., как Тодор Живков нарежда създаването на "Мултигруп" като контра на дружествата на Андрей Луканов и Огнян Дойнов зад граница.

Предложихме ви четива и за това, че 704-ма души източиха 1,5 милиарда долара от червените милиони и че убиват Луканов 2 седмици след като иска ревизия на външнотърговските предприятия, както и интервю със сина му Карло за компотите с кал, срещу които сме получавали от СССР нефт.

В днешния брой ви предлагаме да прочетете как милионите членски внос от комунисти в посолството и по обекти в СССР са превърнати в западногермански марки. При операцията печалбата се увеличава многократно, а после неясно къде изчезват.

Десетки милиони от членски внос в БКП от работещите в посолството и по обекти в СССР българи изчезват през 1990 г. При операцията рублите чрез хитър трик са превърнати в конвертируеми в целия свят западногермански марки и така стойността им се е увеличила значително - между 4 и 9 пъти. За това съобщиха отлично информирани източници на “168 часа”.

Как се случва всичко?

Неизвестен предприемчив служител е обменил рублите за източногермански марки и ги е депозирал в банка в ГДР. А според решение от януари 1990 г., прието от Министерството на финансите в Бон, източногерманската марка се приравнява към западногерманската едно към едно. Идеята е на канцлера Хелмут Кол, който очаква на изборите два месеца по-късно да получи подкрепа от “новите” провинции, въпреки че на черно курсът е вървял между 4:1 и 9:1.

Стратегията му се оказва печеливша, той повтаря мандата си, а от юли същата година всички разплащания в обединена Германия официално са само в дойче марки.

Така членският внос от Съветския съюз, внесен в ГДР, става апетитна хапка, защото автоматично се превръща във влог в конвертируема валута.

От приравняването според някои анализи се губят около 26 милиарда марки. Тук вероятно са и отчисленията към БКП на работещите в СССР.

Какво се е случило с тях, няма яснота. Разследване не е провеждано. Затова не се знае и дали тези пари са се върнали под формата на инвестиции в България.

Как са се натрупали милионите?

В целия Съветски съюз към онзи момент са се трудили около 65 хиляди българи. Най-много са в Коми, но има и на много други места. 80% от търговията на България са със Съветския съюз. Повечето от работниците са членове на БКП, тъй като в страната на Големия брат не може да се изпращат непроверени хора. В Москва има отделна партийна организация, чийто адрес е в посолството в Москва. В нея са студентите и личният състав на мисията, който наброява над 100 души - дипломати и представители на външнотърговските дружества.

Членският внос в компартията на всички тях се разделял на две - една част се превеждала в София, а останалото постъпвало по сметка в единствената съветска банка "Сберкаса" в Москва. Именно там са били депозирани години наред изчезналите през 1990 г. милиони от партийни отчисления.

Конкретната сума на всеки работник зависи от заплатата му. Повече от двойни надници в сравнение с България са получавали на обектите (580 рубли на фона на 274 лв. средна заплата у нас). А дипломатите от посолството към ЦК на БКП вземали около три пъти по-високо възнаграждение от тукашното. В същото време българската им заплата също се е начислявала и са си я спестявали.

Така членският внос на хората от мисията в Москва не е бил никак малък. Сума от 5-6 рубли е солидна за времето си, като се има предвид, че толкова е струвало парното в Москва и Петербург за цял сезон студена зима, а средно руснаците вземали по 200 рубли. 600 рубли плащали на министър.

Към 1989-1990 година посланик в Москва е Георги Панчев, бивш министър на химическата промишленост, приближен до Тодор Живков. В свое интервю след промените някогашният ръководител на мисията в СССР споделя, че като завеждащ химическия отрасъл е внясал всяка година

по $300 милиона

в личния представителен фонд на Тодор Живков

като генерален секретар на ЦК на БКП в западни банки. Цялата сума наброявала около 2 милиарда долара.

Преди 1944 г. Георги Панчев е бил ремсист и ятак на партизаните. Оттам тръгва кариерата му. По-късно е завършил в Москва - в Менделеевския химикотехнологичен институт. Бил е съветник в Министерството на тежката промишленост, инженер в мина “Черно море”, главен инженер в Министерството на промишлеността. Когато Тодор Живков го предлага за посланик в Москва, той възразява, че няма дипломатически опит. "Да не си мислиш, че посланиците правят външната политика? Това е работа на генералните секретари на партиите", отвърнал му бившият Първи. И Панчев заминава за Москва.

Партиен секретар на първичната организация към мисията ни в съветската столица до 1987 г. е бил някогашният комсомолски секретар Енчо Москов. След него комунистическата структура в СССР поема Георги Кардашев, бивш първи секретар на БКП в Силистра, който я ликвидира през 1990 г. Той обаче е покойник.

"168 часа" се опита да се свърже с други работещи в посолството по онова време, но никой не можа да си спомни къде са изчезнали парите от членския внос.

Възможно ли е да са се озовали в друга държава по схема, по която е работил КГБ заедно с бившата компартия на ГДР - ПДС, четете ТУК.