Актрисата Елена Телбис: Кучето ми помогна да не се паникьосам в карантината

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9486823 www.24chasa.bg
Елена Телбис СНИМКА: Личен архив

Пишех осведомителен бюлетин със забавни коментари

Елена Телбис е родена на 13 август 1990 г. Завършва НАТФИЗ през 2013 г. в класа на проф. Ивайло Христов и на следващата година е приета в трупата на Народния театър. Името й периодчно нашумява заради сполучливи участия в сценични и филмови проекти. Така е например през 2015 г., когато е в екипа на филма ДКаръциУ с режисьор Ивайло Христов, спечелил 4 награди "Златна роза" и приза "Златен Св. Георги" на Московския кинофестивал.

Същата година изпълнението й на Катя в спектакъла "Жана" на режисьора Явор Гърдев в Народния театър печели "Икар" 2015 за поддържаща женска роля.

Преди 2 години Елена Телбис сюрпризира съсловието като спечели конкурса на Театър 199 за нова българска пиеса с текста си "Боклук". По регламент този театър поставя на сцената си пиесата на лауреата на конкурса. "Боклук" имаше премиера през ноември 2020 г. в режисурата на Ивайло Христов и с участието на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и самата Елена Телбис, която обаче напусна представлението, ангажирана за снимките на новия тв сериал "Отдел "Издирване". На нейно място влезе Весела Бабинова.

- Елена, кога пишеш диалози? Има ли връзка с настроението ти?

- Не съм усетила да е въпрос на настроение. Ако имам в главата си ясна идея какво искам да напиша, просто сядам и го правя. Понякога се получава лесно,

понякога просто

стоя пред екрана

и го зяпам един

час, без да мръдна,

докато потегли мисълта.

- Случвало ли се е да видиш в живота това, което вече си видяла на сцената?

- По-скоро ми се е случвало обратното - извън театъра да виждам откъси и дори да чувам реплики от това, върху което работя.

- Какво ти дава в живота това, че си актриса?

- Щастлива съм, че практикувам професията, която искам. Безспорно тя обема много голяма част от живота ми. Благодарна съм, че имам възможността да обитавам и да потъвам в разни други светове и истории, защото действителността често е отвратителна.

Осъзнавам, че имам късмета да съм работила с едни от най-талантливите ни театрални и филмови творци и да се уча от тях. А някои са и сред най-добрите ми приятели, което е огромно богатство.

- Вярно ли е, че

артистите не са

бунтари, а

конформисти,

които предпочитат бунтовете да стават на сцената в представленията, а не в живота?

- Трудно ми е да говоря за артистите по принцип. Не бих могла да обобщя. Дали някой е бунтар, или конформист, е въпрос, който не ме вълнува особено. Нека всеки бъде какъвто пожелае, стига това да не пречи на другите.

- Познаваш ли някого, който е започнал да глeда театър заради теб?

- Не познавам такъв човек.

- Как реагираш на несполуката, кога страдаш?

- Предполагам, че реагирам като всички останали. Старая се да не потъвам в каквато и да е кахърност. Всяка енергия би могла да се трансформира в творческа.

- Какво помниш от детството си?

- Родена съм във Велико Търново. Имам две по-големи сестри. Спомням си игрите около блока - играехме на стражари и апаши, на топчета, скачахме на ластик, стояхме до късно и родителите ни викаха през прозореца да се прибираме.

С баща ми

ходехме за риба

А веднъж с приятели решихме да копаем дупка до центъра на планетата... Детски работи...

- Какви качества у жената те впечатляват?

- Скромността и чувството за мярка и отговорност са качества, които ценя високо. Не само у жената, а у човека въобще. И чувството за хумор, разбира се.

- Как прекара карантината заради вируса? Видя ли нещо несправедливо в заповедите за предотвратяване на заразата?

В
В "Чайка", постановка на Явор Гърдев в театър "Азарян"

- Постарах се да не се паникьосвам. Имам куче, което беше причината да не се затварям за постоянно. Опитвам се да реагирам с разбиране към заповедите, които се издават. Невинаги ми се получава, защото понякога нямат логика.

По едно време

реших да пиша нещо

като осведомителен

бюлетин,

в който коментирах новините от деня откъм смешната им страна. Самоснимах се и го пращах на семейството и на приятелите. Оказа се, че съм снимала 34 епизода. Накрая направих груб монтаж, който качих в интернет. Беше ми приятно да разбера, че е стигнало до толкова много хора, които са се смели именно в тоя скапан за всички момент.

- Какво работиш в момента?

- Приключих снимките на криминален тв сериал. Работих с чудесен екип по талантливо написана история. Надявам се да се хареса на зрителите.