Тодор Колев (1939-2013) дебютира и в политиката, но спешно се върна

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9534017 www.24chasa.bg
1990 г. Тодор Колев по време на снимките на филма “Немирната птица любов” на режисьора Рангел Вълчанов

Тодор Колев живя само 73 години. Беше актьор, музикант, певец, режисьор, шоумен. И навсякъде беше добър, впечатляващо добър.

Още първокурсник мечтае за киното. И осъществи мечтата си.

За първи път се

снима в

“Цар и генерал”,

кани го режисьорът Въло Радев. Хонорарът му е 100 лв. за 10 снимачни дни. Ролята на млад полицай, който присъства на разстрела на ген. Владимир Заимов, дори я няма в сценария. Въло Радев му казва сам да измисли какво да прави пред камерата.

И понеже в гарнизонното стрелбище, където става екзекуцията на генерала, обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, е студено и влажно, Колев решава героят му да е хремав - киха, кашля, подсмърча.

Въло Радев остава доволен от представянето на младия актьор.

През 1967 г. дебютиращата режисьорка Иванка Гръбчева го кани за ролята на поручика в новелата си “Искам да живея”. “Тодор се справи блестящо, казваше Гръбчева. - той загатна за огромния си актьорски потенциал, който после успешно разви.”

А самият Тодор казва, че за първи път в киното ни е изиграл “полицейски началник с човешко лице”. След тази роля го забелязва и критикът Иван Стоянович, който пише, че в киното ни се е появил нов артист.

И като му тръгват роли в униформа, край нямат: офицер в “Цар и генерал”, войник в “Случаят “Пенлеве”, поручик в “Един миг свобода”, поручик Балчев в “Иван Кондарев”, офицер в “Неочаквана ваканция”...

После идва

“Козият рог”

И в него ролята не е голяма, има една-единствена реплика: “Кой? Кой?”. Но филмът е първият, в който го забелязва вече и публиката. Макар че в надписите не фигурира с името си Тодор Колев, а като Адама, прякора, с който бил известен в Шумен. Тодор определя снимането на “Козият рог” като песен и един от най-приятните мигове в живота му.

“Последният ерген” е първата му комедия. Режисьорът Володя Янчев го налага като комедиен актьор и в киното, на сцената той отдавна е такъв. Блеснал с комедийния си талант и в “Топло” на същия режисьор, Колев влиза в поредица отсмешни филми - “Двойникът”, “Царска пиеса”, “Господин за един ден”, “Опасен чар”.

Силно мобилизиран, актьорът приема предизвикателството да се раздвои на умен доцент и селски простак. През целия снимачен период е “на нокти” и изключително внимателен. Не си позволява дори за ден да не е в абсолютна кондиция. Като някакъв инженер постоянно мери със сметачна линийка в коя от двете роли къде какво да направи. За играта в “Двойникът” актьорът е отличен за най-добра мъжка роля на фестивала във Варна. Ако Тодор Колев беше актьор в някоя западна кинематография, щеше да има поне остров на негово име! Това казва писателят Никола Статков, по чиито разкази “Господинът” и “Чуждоземец” е направен “Господин за един ден”.

Той е първият

български филм,

показан

в Италия

и то в компанията на ленти, заснети от Акира Куросава, Карлос Саура, Ален Рене и др. Ролята му е озвучена от самия Нино Манфреди, но Тодор Колев не е пуснат да пътува за Италия.

През 1984 г. е премиерата на друг знаков комедиен филм - “Опасен чар”. И след това настъпва период, в който го снимат само в сериозни филми: “Черните лебеди, “Смъртта може да почака”, “Само ти, сърце...”, “Човек на паважа”, “Нощем по покривите”, “Без драскотина", “Тест 88”.

През 1989-а - годината на рухването на комунизма, Тодор Колев е отново в комедиен костюм. Премиери имат два филма с негово участие: “Зона Б-2” и “Разводи, разводи...”.

10 ноември 1989 г. преобръща по доста особен начин живота му. От суперпрофесионалист на снимачната площадка и театралната сцена, той избира да е дебютант в политическия театър - става депутат.