Родът на Яна Маринова тръгва от строителя на Рилския манастир

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9557353 www.24chasa.bg
Яна със сина си Никола по време на разходка до Седемте рилски езера СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Преди години възрастен мъж отива в Рилския манастир със своята внучка. Момичето вече не е дете - навлиза в тийнейджърска възраст, и с интерес слуша историите за светата обител. От съвсем малко то знае от дядо си Христо и баба си Райна за рода си, който води началото си от гениален човек. Но сега, когато чува разказа за магерницата в манастира, сякаш за първи път разбира колко важна е историята на семейството ѝ. Дядото ѝ обяснява за структурата на готварницата - кухня за монасите, която е проектирана от архитектон Алекси Рилец. Преди два века този майстор е направил уникален план-рисунка за магерницата, която наподобява огледално изображение на смърчова шишарка. И до днес тя впечатлява строители от близко и далеч.

А след това дядо и внуче отиват до магазинчето за сувенири на Рилския манастир, купуват книжчица за историята на архитектон Алекси Рилец и отварят да я разгледат. Дядото стига до последната страница, разтваря голям лист, част от книгата, на който е изобразено родословно дърво. Момичето ахва от вълнение, когато на едно от малките разклонения най-долу вижда изписано името си.

Един ден, тук

ще стоят имената

и на децата ти,

казва ѝ дядото. Малкото момиче днес е голяма и успяла жена. Това е талантливата актриса Яна Маринова, която освен с участието си на сцена и пред камера се гордее много и с това, че е сред потомците на Алекси Рилец. Той е 4 пъти прадядо по линия на майка ѝ Даниела, а историята откъде произхожда родът им, се предава от години на поколенията.

“Прабаба ми Йорданка е пряк потомък на Даскаловите, които тръгват от Алекси Рилец. И майка на дядо ми Христо Веселинов Христов - баща на моята майка Даниела Веселинова Христова. След като се омъжва за баща ми, майка ми става по фамилия Енчева. И оттам аз съм Яна Веселинова Енчева, както съм записана в родословното дърво в книгата “Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете”. Наш роднина - Александър Обретенов, успя да събере всички потомци през годините в нея. Там съм Енчева, както е бащината ми фамилия. След като се омъжвам, вече съм Маринова”, разказва Яна.

Кой е Алекси Рилец

Той е архитект, майстор строител и дърворезбар, който става най-известен с работата си по възстановяването и поддържането на Рилския манастир. Роден е през 1760 г. в Дебърско, което е прочуто с първокласните си майстори строители и с резбарските си школи. 24-годишен, през 1784 г. отива в село Рила като строител, за да участва в изграждането на Рилския манастир след плячкосването и опожаряването му от турците през 1765, 1768 и 1778 г.

Малко след това Алекси Рилец се включва и в разширението на Хрельовата църква (1784 - 1792) и околните манастирски сгради - църквата “Свети Лука”, костницата (1794 - 1795), метоха “Пчелино”, метоха “Орлица”, разширението на църквата “Свети Архангел Михаил” в село, днес град Рила. Според мнозина Алекси Рилец участва и в строежа на манастирски сгради в Атон, сред които е и Хилендарският манастир.

Заради неуморната си работа той е

удостоен със

званието

“архитектон”,

което на латински означава архитект. Смята се, че той е първият, който получава тази титла.

Като такъв през 1816 г., вече 56-годишен, Алекси Рилец е поканен да проектира и ръководи изграждането на източното, северното и западното крило на Рилския манастир. Те са завършени само три години по-късно и дават съвременния облик на обителта. Оттогава там вече се извисява не само сложно, но и уникално конструирана магерница.

През 1819 г. Алекси Рилец извайва и дарява владишкия трон на църквата “Свети Архангел Михаил” в село Рила. След тежко земетресение той е преместен в новия храм “Свети Никола” и днес може все още да се види там.

14 години по-късно Алекси Рилец вижда Рилския манастир в руини заради опустошителен пожар и през 1834 г. отново ръководи възстановяването му, като тогава

вгражда и

пожарозащитни

зидове, които излизат

пред стените и

над покрива

Трудът и наследството на строителя са от огромно значение.

Част от тях е и първото килийно училище в село Рила, където преподава Димитър - единственото дете на Алекси Рилец и жена му, певицата Мария Ягоридкова.

Димитър наследява таланта на художник от баща си и е изпратен да се учи в Самоков при най-добрите иконописци и книговезци. След това получава светското си образование в Одеса и владее писмено и говоримо гръцки, говори и турски език. Димитър посвещава целия си живот на даскалската професия, всички го наричат даскал Димитър. Затова и поколенията му придобиват фамилното име Даскалови.

За съветите му го търсят свещеници, учители и селяни не само от Рила, но и от околните селища.

Бил е близък приятел

на Неофит Рилски,

който развива преподавателска дейност именно в Рилския манастир. Двамата обсъждат важни теми като българския език и самосъзнание, запазването на българската история и християнската същност във вековете. Доказателство за това са писмата, които даскал Димитър и Неофит Рилски си разменят. Някои от тях са публикувани век по-късно. “Вашему Свещенномудрословесию всеусердно кланяяся святая Вашу благоговейно целую!”, обръща се в тях даскал Димитър към Неофит Рилски с огромно уважение.

“Даскал Димитър е бил женен за Мария Шойтонова. Двамата са имали три деца - Ана, Янаки и Захари, откъдето тръгват нашите родове. Аз съм потомка от рода на Янаки”, обяснява Яна Маринова. (Виж графиката за рода ѝ долу.)

Актрисата е родена и израсла в София, но често ходи в Рила с майка си, където усеща свободата, а и научава още нови неща за семейната история. Родителите на Яна се разделят много отдавна и грижите за нея поема изцяло майка ѝ.

Заради липсата на достатъчно средства се случва понякога

Яна да спре да ходи

на училище и двете

с майка ѝ да заминат

при баба ѝ в Рила

“Живеехме доста бедно и когато оставахме без пари, отивахме там. Но имаше и такъв момент, че майка ми просто искаше да ме направи свободен дух.”

А къде другаде да стане това, освен на чист въздух в гората, в планината. “Сега още повече разбирам това, като чета романа на Яна Язова “Левски”. Всички знаят нейната трагична съдба - тя е убита, за да не бъдат издадени книгите ѝ. И осъзнавам, че навремето майка ми е искала да ме запази човек. Тя ме спираше от училище и ме водеше в старата семейна къща в Рила, която е от прадядо ми, тоест от нейния дядо по бащина линия”, спомня си Яна.

Там двете с майка ѝ успяват да се позакрепят не само финансово, но и духовно. Малката Яна може да чете по цял ден каквато литература намери в старата къща - от “Три сестри”, през “Тримата мускетари”, до “Парижката Света Богородица”. Още си спомня историите на прадядо си Тодор и на дядо си. От тях научава за първи път, че е потомка на такъв гениален човек като Алекси Рилец. “Докато беше жив дядо ми Тодор, много ми говореше за рода ни. Разказваше ми, че преди 1944 г. къщата ни в Рила е била селската кръчма. Даскалови са били голям и почитан заради знанията и историята си род. Там бащата на Йорданка - Христо Даскалов, правнукът на Алекси Рилец, е бил собственик на кръчмата и

няколко пъти е

посрещал дори

цар Борис III за гост

В същото време долу в избата Христо редовно е криел и партизани. Христо е имал общо 5 деца, от които син Георги Даскалов - брата на прабаба ми Данка (Йорданка Даскалова). Още малък Георги постоянно е помагал на баща си, като носел в скритата изба храна и провизии на партизаните. С годините Георги пораснал голям хубавец. Редовно се грижел да има храна и провизии и за жените на партизаните. Я ока вино, брашънце, яйчица, кокошка и т.н. Но за жалост, много го и харесвали като мъж и той не можел да устои. След 1944 г., в дните на бурни саморазправи, няколко мъже - дотогавашни партизани, го завели в планината и го разстреляли”, разказва Яна Маринова.

След 1944 г. от рода Даскалови е отнето всичко - лозя, имоти. Остава огромната им история. “Прабаба ми Данка (Йорданка) Даскалова е майка на двама сина - дядо ми Христо и неговия брат Никола Веселинови. Архитект Никола Веселинов става по-известен в София с проектирането на малкото НДК на Панчарево и др.”, допълва актрисата.

Дядо ѝ Христо бил запален планинар и обичал

да учи Яна на

живота в Балкана

- как да разпознава билките, колко са полезни шипките. Той ѝ прави дървена люлка в двора покрай всички овошки, които имат в градината си. Имали и вековни борове. “Може би затова е важно за мен да живея в къща, а и съпругът ми ми е засадил овощни дръвчета.”

Покрай летата, прекарани в Рила (защото това била традицията - има ли ваканция, Яна е там) тя се научава и да плува. Дядо ѝ Христо прегражда реката, която минава до къщата, за да стане малко гьолче и да може Яна да плува. Там се мъчела и да лови риба, за което често ѝ помагат приятелчетата в игрите.

“Веднъж все пак накрая хванахме няколко и майка ми направи рибена чорба. Като я опитваме - тя сладка. Рибата наистина бе сладководна, ама чак толкова сладка? И солим, солим - нищо, тя пак сладка. Накрая се оказа, че не било сол, а пудрата захар на баба ми”, смее се Яна.

Днес вече старата къща я няма в Рила, но това не спира актрисата да отива дотам, да си припомня историята, да се интересува все повече от нея. “Яна Язова пише, като цитира факти, че

Рилският манастир

е бил защитен да не

плаща данъци

със заповед от султана - не е имало данък нито върху обителта, нито върху овощните градини, върху лозята. Въпреки това един от турските големци в Дупница издава заповед, че няма право Рилският манастир да бъде възстановен и за това трябва да се следи непрекъснато и дори нещо мъничко да е направено в манастира, то да се разрушава.

Сега съм се заела да разуча защо султанът е защитил така Рилския манастир по това време. Може би го е направил, защото е бил изцерен - все пак това е място с огромна енергия. Хората неслучайно ходят в Рилския манастир, в планините или в други такива обители заради лечебната им сила.”

Всички тези усилия не са заради сценарий на някой нов филм, а от чистия интерес към историята ни. “Само преди няколко години се опитваха да прокарват тезата, че е нямало турско робство, а било присъствие. Няма такова нещо! Било си е робство, нека да прочетат поне романите на Яна Язова, за да разберат зверствата по онова време. Трябва да си четем историята, и то не само от учебници, а от книги на хора, живели тогава и които са били преки свидетели на случващото се”, категорична е Яна.

Тя говори много за това и със сина си. Разбира се, като всеки млад човек Никола не се интересува толкова от темата. “Аз неслучайно го заривам с книги. Като отвори “Полетът на Алекси Рилец през вековете” и проследи родословното дърво, той си вижда името там.”

Сега Яна Маринова работи по нов филм, в който не само ще играе главна роля, но и ще продуцира. Както впрочем бе и с комедията “Диви и щастливи”. Идеята за новата лента е в главата ѝ от 7-8 години, но досега все не събира сили да я направи - темата е важна и много сериозна. “Искам да разкажа много неща за домашното насилие. Тази тема все повече вълнува хората вече.”

Затова работи по сценарий за женската сила, за отношенията между майките и дъщерите и за това как всяка жена може да намери сили у себе си и да се пребори с мисълта, че чувството на жертвата е завинаги.

Над основата на магерницата

се издига 22-метров комин

Преди близо два века Алекси Рилец измисля забележителната не само за времето си, но и до днес структура на магерницата на Рилския манастир.

Тя е уникална по своето архитектурно и техническо решение и по художественото си вътрешнопространствено въздействие. Над квадратната основа, която е с размери 7,80х7,80м, се издига 22-метров висок комин, който обхваща цялото помещение.

Той е носен отдолу от четири изпъкващи пред стените широки арки, а нагоре постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи.

При изграждането му всеки следващ осмоъгълник е извит спрямо долния така, че върховете на по-малкия стъпват в средата на стените на по-големия.

Отворът на комина е оформен като кръгла кула, покрита с купол, които са досущ като църковните.

В магерницата са разположени големите казани, в които в миналото са готвили за изхранването на цялото множество от монаси и поклонници. Днес тя е отворена за посетители и всеки може да влезе и да я разгледа.