"168 часа": Защо всъщност Горбачов толкова мрази Тодор Живков

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9572994 www.24chasa.bg

Първия иска приватизация, пазарни лихви и мениджърите да получават два пъти повече от него

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" "168 часа" търси истината и задкулисието на този сложен преход, придружен с ужасяваща бедност, с нескончаеми кризи и две големи катастрофи. Всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да повдигне завесата, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

Hа какво се дължи неистовата омраза на съветския лидер Михаил Горбачов към Тодор Живков? 30 години след промените участници в тези процеси споделят, че причините са най-малко две. Първата е омразата на Горбачов към старите апаратчици, а втората тихият бунт на Живков и флиртът му със Западна Германия и Европа. За целта обаче той се нуждае от работеща пазарна икономика и предприятия, които свободно да правят съвместни дружества със западните си партньори.

Така се стига до един от най-великите финтове на Живков.

На 28 април 1988 г. Тодор Живков събира Политбюро заедно с първите секретари в резиденция "Бояна". Министърът на икономиката Стоян Овчаров е подготвил програмата за приватизация и преминаването на пазарни релси. За това и за въвеждането на нови биотехнологии отговаря Петко Данчев, който се ползва с цялото доверие на Живков. Някои дори подозират, че е негов роднина или незаконен син, тъй като поразително прилича на Първия.

Дали Данчев е имал някаква роднинска връзка с Живков, днес няма значение, по-важното е, че той го е натоварил заедно с Овчаров с една от най-сложните операции - приватизация в соцусловия.

"Предаваме обектите на социалистическата собственост за стопанисване и управление на трудовите колективи, на стокопроизводителите - казва Живков. - Това е правилно."

Лидерът бърза с реформата, защото в ЕС стартира свободното движение на капитали, хора, там се въвеждат единни данъчни тарифи и условия, а границите падат.

"Ние предаваме капитали, движим капитали и този въпрос трябва да се разработи - как ще движим тези капитали - пита Живков. - Най-късно през 1992 г. ние, социалистическата общност, ще сме поставени пред изключително големи трудности, те ще създават качествено нова нормативна система и ще ни изолират."

Огнян Дойнов също е категоричен, че соцстраните нямат избор - ако искат да са конкурентни, трябва да преминат на пазарни релси.

Вероятно това е основната причина Живков толкова да настоява пред баварския премиер Франц Йозеф Щраус да уточнят план, при който България ще влезе в Европейската икономическа общност.

Още тогава, през 1988 г., той е бил наясно, че ако не сме член на ЕС, нашата икономика няма шанс.

Цялата история четете в "168 часа" - тук