В операта „Електра“ от Рихард Щраус на 12 и 14 март ще има пет дебюта

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9604246 www.24chasa.bg
Пет дебюта на певци в операта "Електра"

В новата постановка на Пламен Карталов „Електра“ (премиерата й беше на 26 ноември 2020 г.), която ще се играе на 12 март от 19 часа и на 14 март от 16 часа, има пет дебюта на певци, които за първи път влизат в тези роли. Това съобщиха от Софийска опера и балетq

Ролята на Клитемнестра ще се играе от Гергана Русекова (12 март) и Мариана Цветкова (14.03). В образа на Орест ще се превъплъти Веселин Михайлов и на двете дати – 12 и 14 март.

В операта „Електра“ от Рихард Щраус на 12 и 14 март ще има пет дебюта

Ето какво споделят двамата певци за своите роли:

Диригент на операта „Електра“ е Евън-Алексис Крист
Диригент на операта „Електра“ е Евън-Алексис Крист

Мариана Цветкова – Клитемнестра:

Пламен Карталов
Пламен Карталов

От самото начало на работа си над образ или героиня, аз се старая да не осъждам или предопределям. Искам „кожата й“ да ми е удобна и да се чувствам все едно е направена за мен. Така съм и с Клитемнестра, невероятна и фатална, за себе си и за останалите. Харесвам я! Тя е класически вариант на femme fatale: харизматична, манипулативна в отношенията си, убийствено изкусителна, със силен по мъжки характер, независим и безмилостен. Интелигентна до студенокръвие, анализираща и калкулираща всеки детайл до постигане на целта, тя би се изпречила като трудно победима бариера на пътя на всеки успял мъж от нейната епоха.

Планираното с години убийство на нейния съпруг Агамемнон, жертвал дъщеря им най-коравосърдечно, оправдава отмъщението, завършило с хладнокръвно убийството с брадва, и узурпирането на трона. Клитемнестра е пример за феминизъм в театъра, може би пръв, представен в изкуството.

Ролята на Клитемнестра е различна от амплоато и репертоара, представян от мен през годините. Преди десетина години представих ролята на Ортруд от „Лоенгрин“, друга „лоша дама“ в женския оперен репертоар. И при двете героини работя с много нюанси, контрасти и цветове. Клитемнестра не е само вокалообразуване. За мен тя е драма, текст, който звучи на различни интервали и с богата звукова палитра. Клитемнестра съска, крещи, вие, хрипти, но и омайва с емоции, изразени със звуци.

Претворявам тази роля като актриса, а не като оперна певица. Маестро Карталов, с когото работя от далечната 1991 година е моят учител по актьорско майсторство в този аспект. Работата ни заедно е търсене на истината в интерпретацията, истина, с която да предизвикваме любопитството на публиката и с която да изпитаме удовлетворение на творци, той като режисьор и продуцент, аз като изпълнител на роля.

„Електра“ е поредната българска премиера на сцената на Софийската опера и в България. Приветствам премиери на произведения, поставяни за първи път в България. Неизвестното ме провокира и задължава като посланик на музика, неизпълнявана преди в родните театри.

Веселин Михайлов – Орест :

За мен, Орест не може да бъде поставен твърдо в позицията на положителен или отрицателен образ. Той генерално е жертва, както на обстоятелствата, така и на собствените си демони. Мотивацията му извира от желанието за мъст, но както и самата трагедия „Електра“ ни учи, че отмъщението е временна утеха и е последвано от вечния огън на гузната съвест. Една зловеща семейна история, която завърта тежкото колело на насилието, което води още насилие и достига до разруха.

Създаването на една разтърсена от противоречия и гняв личност е много голямо предизвикателство. Това изисква от артиста да се вгледа в тъмните кътчета на душата си и да намери необходимите ресурси, за да създаде една многопластова личност, чийто основен мотив е отмъщението. Маестро Карталов е както винаги опора. Той е изградил своята концепция и рамка по текста и навигира това артистично „потъване“ в мрака и дълбините на желанието за отмъщение, което остава и като водеща мотивация за Орест. Този герой изискваше много интензивна психологическа работа с Маестро Карталов.

Хаосът в душите ни, гнева, отмъщението и жаждата за разплата носят със себе си само още повече разрушение, болка и страдание. Изкуплението се крие в прошката и обичта, дори когато изглеждат невъзможни.

Останалите дебютанти в ролите си са: Даниел Острецов (Eгист), Росен Ненчев (млад слуга ) и Цвета Сарамбелиева (една от петте прислужници).

Всички участници в „Електра“ са български певци. За постановката музикалният критик Клаус Биланд изтъкна, че е впечатляваща. Според него режисьорът Пламен Карталов „…продължава с тази постановка да се движи впечатляващо добре напред в дълбоките води на оперната литература, след като вече е поставил „Пръстена“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ на Рихард Вагнер.

Страхотна емоция! Живеем в ужасна ситуация и е абсолютно фантастично, че Пламен Карталов осъществява „Електра“ насред пандемия, когато повечето оперни театри в Западна Европа са затворени и се ограничават до стрийминг на оперните си програми.

И не само това – той представя за първи път в България постановка на „Електра“. В музикално и вокално отношение това беше забележително представление!“

Да пожелаем успех на първата българска постановка на „Електра“ – в петък, неделя и на 16 април от 19 часа!

Диригент на операта „Електра“ е Евън-Алексис Крист, който има изключително голям авторитет в музикалните среди в света. В допълнение към богатия си класически репертоар, той дирижира над 60 световни премиери и е получава множество високи оценки за новаторските си концертни програми. Широкият му оперен репертоар включва всички големи опери на Моцарт, Вагнер, Щраус, Верди и Пучини, както и съвременни опери.

В края на ноември 2020 Евън-Алексис Крист дебютира в Софийската опера и балет с новата постановка на Пламен Карталов на "Електра" от Рихард Щраус. В бъдеще той ще има концерти с Нюрнбергския симфоничен оркестър, Новия филхармоничен оркестър на Вестфалия, филхармоничния оркестър на Сараево и филхармоничния оркестър "Дуисбург" в Концертгебау – Амстердам.

Евън-Алексис Крист продължава работата си в Софийската опера и балет. Предстои му да дирижира през сезона: "Електра" от Рихард Щраус, "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети, "Аида" от Джузепе Верди, "Травиата" от Джузепе Верди , "Ариадна на Наксос" от Рихард Щраус и др.