"Серенгети" не е загинал

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9694667 www.24chasa.bg
Поглед към Нгоронгоро

Безкрайна савана, лъвове, жирафи, слонове, леопарди, гепарди, маймуни, носорози, хиени, хипопотами, милиони антилопи гну и зебри -това е вечно! 

Всеки е чел книгата на Бернхард Гжимек “Серенгети не трябва да загине”. Разбира се, като малък и аз я бях чел и мечтаех някой ден да мога да видя с очите си отблизо дивата природа на Африка. И това се случи! Установих на място, че “Серенгети” си е все там, както и животните, които го обитават.

Още не мога да повярвам, че съм бил пряк свидетел на гледки като голямата миграция на антилопите гну и зебрите към Масай Мара в Кения, на лъвовете, които ги дебнат от засада, на големите семейства слонове, на бързите гепарди, на грациозните жирафи, на стадата кафърски биволи и на многото останали животни в саваната.

Бернхард Гжимек защитава тезата, че

африканските степи

трябва да бъдат част

от световното

културно наследство

и трябва да бъдат опазени на всяка цена. Смятан за основоположник на модерния туризъм, само за няколко десетилетия немският биолог преобразява изцяло пейзажа и жителите на Източна Африка. Стотици хора се отправят към Танзания по следите на описаното от двамата природозащитници. Така е и до днешни дни.

В земите на лъвовете, сред отворените ширини на степите и тропота на диви копита, в сърцето на митичния Черен континент тупти невероятна природа, която човешката намеса заплашва да унищожи. Когато през 1957 г. британските власти решават да намалят с една трета територията на Националния парк “Серенгети”, двама германци, баща и син, политат със своя зебровиден самолет и малката полумаймуна маки към Танзания, за да преброят дивите животни и да проследят тяхната миграция. Има една малка подробност обаче – никой преди тях не го е правил. Оставили удобството на благополучния живот у дома, Гжимек преброяват стотици хиляди диви животни, проследяват навиците им, сблъскват се и дори се стрелят с бракониери, срещат се с местните масаи и се сприятеляват с тях.

След безгрижната почивка на остров Занзибар, прелитайки с малки самолети до град Аруша, Танзания, започна втората част на приключението, което повечето от нас чакаха с нетърпение.

Натоварени на джипове и въоръжени с фотоапарати, потеглихме за осъществяването на нашите мечти към защитената територия Нгоронгоро и национален парк “Серенгети”. Нгоронгоро е кратер на угаснал вулкан или по-точно калдера, намиращ се в северната част на Танзания.

Угаснал е преди около 250 хил. години, а за пръв път изригнал преди около 2 500 000 години. Мощните взривове унищожили върха му и оформили кратер със съвършена куполообразна форма. Той е най-големият вулкански кратер на Земята. Диаметърът му е 20 км. Стените на кратера се издигат стръмно на височина 600 м от дъното му, което днес представлява обширна долина. Дъното на кратера с площ от 260 кв. км е едно от най-гъсто населените места с диви животни в Африка и броят им е около 30 000.

Кратерът Нгоронгоро е обявен за резерват и служи за убежище на много редки африкански животни. Тук се срещат 50 вида едри бозайници - лъвове, слонове, носорози, хипопотами, няколко вида антилопи, африкански маймуни, павиани, брадавичести свине и хиени. Има и над 200 вида птици - щрауси, патици и токачки.

Всяка година след обилните дъждове от декември до май пасищата на кратера стават изумруденозелени, отрупани с розови, жълти, сини и бели цветчета от петуния, лупина, маргаритка и рядка синя детелина, виреещи върху богатата вулканична почва.

В кратера има много извори и потоци и голямо солено езеро с яркосиня вода.

Гледката към

кратера Нгоронгоро

от височина 2400 м

е смайваща

С помощта на бинокъл можеше да се наблюдават някои по-едри животни, но ние щяхме да ги видим и отблизо на връщане от “Серенгети”.

Пътувайки към националния парк, минавахме покрай много животни, спирахме, правехме снимки, радвайки се като малки деца на гледката.

След дълго каране по прашни и кални пътища пристигнахме в “Серенгети” и се настанихме в палатков лагер, където щяхме да останем следващите 3 дни. Спането на палатки е много автентично изживяване, по-близо до природата и до животните буквално. Имахме посещение на гладна хиена, която дърпаше коша с останките от храната. Да отидеш до тоалетна през нощта, си беше приключение, светейки с фенерчето и виждайки как едни очи светят в тъмното. Валя ни проливен дъжд. Имахме посещение на стадо диви кафърски биволи. Големи птици марабу кацаха като самолети на поляната пред палатките.

Имахме нападение от соколи, които се спускаха отвисоко и с огромна ловкост открадваха парче пилешко от чинията, докато обядвахме. Посетиха ни няколко семейства от мангусти, дошли да откраднат малко храна. Африка!

И така най-после “Серенгети”.

Национален парк

“Серенгети”

в Танзания

е най-големият и

всеобхватен дом

на дивата природа

на Земята

Той е създаден през 1952 г.

И до днес тези “безкрайни равнини”, както се превежда името на националния парк в Танзания, са близо до представата за рая на много хора, които са имали щастието да ги посетят. А масаите, които обитават обширните тревисти територии от хилядолетия, винаги са ги приемали така. За тях това е Siringitu: “Мястото, където земята се движи вечно”.

В региона от 30 000 кв. км се намират два обекта, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както и два биосферни резервата. Местната екосистема е уникална и, една от най-старите на Земята. Като цяло климатът, флората и фауната са се променили много малко в последните няколко милиона години, а начинът на живот, адаптация и миграция се е запазил такъв, какъвто е бил от самото си начало.

Предстоеше главната цел - гонене на диви животни върху джипове, или така нареченето фотосафари. Водачите си подсказваха един на друг къде има животни и джипът бързо се насочваше натам. На местата с концентрация на животни се събираха по 6-7 джипа. Но това не плашеше животните. Двойка гепарди спокойно пиеше вода от една локва, друга двойка лъвове се излежаваше пред джиповете, без да ни удостояват с внимание. Семейства слонове се разхождаха около нас. Жирафите бяха най-грациозни. Все едно не стъпваха по земята, а се носеха като на въздушна възглавница. Милиони антилопи гну и зебри спокойно пасяха, отивайки на север. Видяхме една лъвица да пази труп на зебра от набезите на хиените. Наблюдавахме множество хипопотами в една река, които издаваха характерни звуци.

Разбира се, искахме да видим всички животни от “голямата петорка”. Най-трудни за откриване бяха носорогът и леопардът. В кратера Нгоронгоро успяхме да видим на около 2 км далечина група носорози, а леопарда видяха само неколцина, затова и снимките не са с добро качество.

Не може всичко да се опише, тази красота трябва да се види. Пожелавам на всеки да има възможността да се докосне до истинската дива природа на Африка!