"168 часа": Защо Йоан ХХІІІ обичаше България

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9698337 www.24chasa.bg

В дните, когато католическият свят празнува Възкресение Христово, се оказва, че паметта за големите приятели на България от Римокатолическата църква у нас още не е избледняла. Доказва го случаят с 91-годишният акад. Емил Янев, който все още пази скъп спомен от личната си среща с "българския папа" Йоан ХХIIІ. 

Под това име роденият точно преди 140 години - на 25 ноември 1881 г., в Сото ил Монте, в италианската провинция Бергамо, архиепископ Анжело Джузепе Ронкали става 261-ият папа. Той е бил много обичан в България, но и много е обичал България. Дори и като папа непрекъснато говорел за нея. Споминал се съвсем ненадейно, но до края на живота си винаги казвал как ще дойде отново в България.

А и през целия си живот е поддържал непрекъснато връзка с българи.

В началото надали е мислил докъде ще го отведат пътищата му. Постъпва в семинарията още като дете. Още в нея, на четвъртата година, започва да си води дневник, което продължава до смъртта му, а в него отделя голямо място за любимата си България.

Той идва у нас на 25 април 1925 г. по време на драматични събития - само 10 дни след кървавия атентат, извършен от комунистите в черквата "Св. Крал" на Велики четвъртък. Имало огромен брой ранени, а по това време най-модерната болница е Католическата в София (там, където в наши дни е 5-а градска болница). Бъдещият папа е всестранно подготвен - бил е санитарен подофицер по време на Първата световна война и веднага оказва спешна помощ на ранените.

След това първата му работа е да потърси семействата на загиналите и да им даде утеха. Намесата му в помощ на хоспитализираните в Католическата болница, където лекували безплатно всички хора независимо от тяхната религия, трогнали и очаровали всички у нас. Още повече като се има предвид, че жертвите на неуспешното покушение срещу Борис III, получили първа помощ от братята си католици, са били православни християни, отишли в храма на заупокойна молитва.

Българският цар бил толкова впечатлен, че веднага, още на петия ден от пристигането му, го поканил на частна аудиенция. Безпрецедентен акт, тъй като апостолическите визитатори не се ползват с никакъв дипломатически статут и отношенията между католическото малцинство и православното мнозинство в онези години са много обтегнати.

Ронкали също пише с възторг за царя - колко е млад, добър и любезен и много обичан от своя народ. През август има топла среща в Светия синод и със Софийския митрополит Стефан. Духовниците разговаряли на френски, но още на петия месец, откакто е пристигнал у нас, монсеньор Ронкали вече научава и прекрасен книжовен български и веднага започва да го използва при богослужения в проповедите си.

Затова му помагат и невероятните обиколки, които предприема из страната. Още на 11 май 1925 г. е първото му пътуване с влак от София до Свиленград. После започва пътешествия надлъж и шир из страната - на кон, на магаре, с каруца или с автомобил. Разбира се, те са били и с цел да установи какво е състоянието на католическите общности и в отчетите си стига до извода, че верните в България са си запазили католическата вяра. През това време открива колко "добър, искрен и трудолюбив е българския народ". Затова не е чудно, че след Освобождението той е първият визитатор, който трайно се задържа в България.

Целия материал четете ТУК