"168 часа": Роми копаят тоалетна, откриват съкровище. С него изплащаме репарации към Югославия

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9700916 www.24chasa.bg
Тракийските земи в карта на Йохан Кристоф Харенберт (1741) (в десния край е изписан Марцианополис).

Само кметът и селският писар отмъкнали 50 кг от имането

До идването на полицията най-добрите екземпляри вече ги нямало

Готските нашествия от 250 - 251 г. са сред най-значителните в земите на юг от Дунава. Целта била да се превземе град Филипополис (Пловдив) - най-богатият център в провинция Тракия. И наистина метрополисът паднал. С много плячка и пленници готите се отправили на североизток, за да форсират Дунава. Император Деций Траян ги пресрещнал край Абритус (Разград). Кървавата битка се разиграла край днешното село Дряновец и в местността край р. Бели Лом. Римляните първоначално имали успех и проявили самочувствие, но привечер нещата се обърнали внезапно. Бягайки в паника, императорът и синът му Херений попаднали в блато и потънали. Деций бил един от малкото владетели на империята, който загинал на бойното поле, а не бил отровен или махнат чрез дворцов преврат.

Част от каменната крепостна стена на Марцианополис.
Част от каменната крепостна стена на Марцианополис.

Тайната на една тоалетна

Датата е 10 ноември 1929 г., а мястото е село Река Девня. Настанен тук бежанец, след като си построил къща, започнал и прокопаването на клозет (както се е казвало тогава) в двора си. Извикани са трима цигани, които оформят квадрат 2,5 х 2,5 м. На дълбочина малко над 2 м се натъкват на два “кюпа” (наричани още делви, долиуми, питоси) в ъгъла между две перпендикулярни каменни стени. По-малкият съд бил ударен и от него рукнали монети. Вестта се разчула мълниеносно и скоро дворът се напълнил с около 200 души. Всеки бил облечен с каквото намерил. Важното било, че всички носели чували, торби, кофи и различни размери лопати. Малкият кюп бил “бастисан” почти изцяло.

Нещо повече – кметът и брат му дошли по-късно на мястото, приканили всички да напуснат двора и пратили стражаря да доведе селския писар, за да направят протокол и да помислят какво да правят насетне. Останали умишлено двамата, те отнесли поне 50 кг (а според други местни – 90 кг) със себе си, изчакали да минат няколко месеца и тайно разпродали всичко. Не се знае кой кюп са ползвали. Сребърното монетно съкровище тежало на място 289 кг, а вероятно още най-малко 200 кг били изчезнали завинаги след първото нашествие в двора. Дислоцираните не на време стражари претършували селото и иззели нещо, ама то не било никак много. През следващите години в Народния музей в София се предлагали за изкупуване хиляди монети. Именно поради този факт каквито и изводи да се направят, а те са изнесени по-долу, то няма да бъдат много реални. Монетите са от времето на съратника на Цезар - Марк Антоний, та чак до император Деций Траян (249-251). От Деций са само няколко броя. Парите от делвата са сечени в продължение на цели три столетия и сред тях има много редки екземпляри. Налице са 54 представители на римски императорски семейства – с титлите Август и Цезар, майки, съпруги, деца.

Теориите за укриването на имането

Ето и мненията, написани в хронологичен ред. Според големия тогава наш нумизмат д-р Никола Мушмов съкровището е било градската хазна, която, естествено, била укрита във връзка с предстоящата готска обсада. Той смята, че е почти невъзможно частно лице да притежава такава сума. Парите умишлено са открити в обикновена къща (тип римска градска вила), за да не се привлича вниманието на обсаждащите, ако влезнели вътре. В близост е открит зид с дебелина до 3 м. По-късно се оказва, че това е част от каменната отбранителна стена на Марцианополис. В съседния двор са намерени също монументални останки от голяма сграда или храм.

Мнението на И. Лазаренко е, че денарите и антонинианите са били лични пари на заможен гражданин. Тъй като по брой монетите се равняват приблизително на няколко годишни заплати на висш римски офицер от времето на войнишките императори, се допуска, че собственикът е бил ветеран. Може би да е бил и преторианец, който след приключването на военната си кариера се е завърнал в Марцианополис, или пък приживе е служил в местен гарнизон.

Обикновено при уволнение военните получавали по 20 заплати, както и сега.

Целия материал четете ТУК