От първо лице пред "168 часа": Как бе открито Варненското златно съкровище

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9756313 www.24chasa.bg

84-годишният Цанко Цанев пред "168 часа": Музеят бе къща от плет и кирпич, нямаха дори каса

За няколко часа контраразузнавачът организира охраната и спасява за поколенията най-старото обработено злато в света

В края на ноември 1972 г. телефонът на 35-годишния началник-отдел Държавна сигурност Цанко Цанев иззвънява. Историкът от Варненския музей Росица Росетова с развълнуван глас го моли спешно да тръгне към тях.

"Музеят по това време бе една стара кирпичена къща в центъра на града", разказва пред "168 часа" Цанко Цанев.

Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, той влиза в залата, където вече тя го очаква заедно с директора Коста Стоянов и петима млади мъже археолози.

"Целият персонал се бе събрал," спомня си днес Цанев.

На голямата маса, покрита със зелена покривка, са поставени нагръдна плоча, широки овални гривни и наконечник от злато, както и медни и кремъчни сечива.

"Всички гледаха златото", усмихва се полицаят.

На Цанев му подават бележка с опис на артефактите, техния грамаж и кратко описание: "Открити от багериста Райчо Маринов от с. Аспарухово (Ченге), Дългополска община, при изкопни работи в Западната промишлена зона на гр. Варна". Отдолу се е подписал учителят Златарски от Провадия.

Въпросният учител по история от Провадийската гимназия е стар познайник на Цанев. Той е известен колекционер на пеперуди и "нещатен организатор на разкопки в районите на Провадия и Дългопол". Но освен това е и създател на музейни сбирки, защото е "душеприказчик на иманярите в района".

С влизането си в залата Цанев констатира, че настроението е минорно, и се опитва да повиши бойния дух с думите, че откритието е изключително и оттук нататък предстои много сериозна изследователска, проучвателна и научна работа. Присъстващите прихват, гледайки го с насмешка. "Като правило "Академиците" от София обсебват обекта и ръководят следващите етапи на изследователската дейност - обясняват експертите на Цанев. - В най-добрия случай на нас ще ни е отредена ролята на обслужващ персонал - ще копаем, ще чистим, че чертаем и ще транспортираме артефактите към София, а златните открития ще красят музейните витрини на столицата."

Цялата история четете ТУК