"168 часа": Български генерали продават тайни на Москва

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9776328 www.24chasa.bg
ген. Владимир Заимов

Никифор Никифоров - “Журин” е принуден да подпише смъртната присъда на Владимир Заимов - “Азорский”

Преди 80 години български генерали предават секретна информация на съветското разузнаване за пари. Още в края на 1939 г., докато Хитлер и Сталин са близки съюзници, у нас е създадена съветска разузнавателна мрежа – "Групата на Август". Тя е под ръководството на Кръстю Белев. Във връзка с нея е и роденият в Пловдив столичен адвокат Александър Пеев, който още като младеж се увлича от марксизма и е привързан към болшевиките. През март 1941 година Белев е интерниран в лагера "Гонда вода". Тогава задграничният отдел на ГПУ чрез дипломата Семьонов предлага на Пеев да работи за съветското разузнаване. Адвокатът приема и получава

Владимир Заимов с майка си Клавдия Поликарповна-Корсак преди заминаването на фронта през 1912 г.
Владимир Заимов с майка си Клавдия Поликарповна-Корсак преди заминаването на фронта през 1912 г.

шпионския псевдоним “Боевой”

Към него е придаден и радистът Емил Попов. Като възпитаник на царското военно училище Александър Пеев има много връзки сред военните. Така той успява да привлече и да вербува приятеля си от военното училище Никифор Никифоров – началник на военносъдебния отдел в Министерството на войната. Веднага телеграфира за успеха си в Москва, откъдето получава телеграма: "Човекът е одобрен. Наричайте го "Журин".

Връзките на генерал Никифоров с висшето командване на българската армия и с началника на Генералния щаб генерал Лукаш го правят

безценно завоевание

за съветското разузнаване. По тази линия той контактува и с дипломати на Третия райх, като по този начин предава на Съветите сведения от първа ръка. А за тях един от най-важните въпроси за балканската им политика тогава е дали България ще изпрати войски на Източния фронт. В тази връзка на 22 септември "Боевой" информира центъра в Москва: "Журин" ни уверява, че българското военно командване не допуска, че може да бъде изпратена войска срещу Съветския съюз".

В конспирацията в полза на Съветска Русия е въвлечен и друг висш военен - генерал Владимир Заимов. Израсъл в русофилско семейство - баща му е известният ни революционен деец Стоян Заимов, а майка му - рускинята Клавдия Поликарповна-Корсак, той е вербуван от служители на руското посолство у нас под псевдонима "Азорский".

През март 1942 г. обаче в чехословашката съпротива против германците настъпва провал. При разкриването на конспирацията против окупаторите от Гестапо у тях попада и сведение, в което бегло се споменава името на българския генерал от запаса. У нас тази информация достига до легендарния началник на отдел "А" на царската Държавна сигурност Никола Гешев. Без колебание гениалният полицай веднага нарежда на агентурата си да провери фактите и да разобличи шпионите.

И още преди да пристигнат агентите на Третия райх, Гешев успява да разкрие връзката на чехословашките партизани с генерал Заимов. В резултат на 22 март 1942 г. внезапно съветската "къртица" е засечена и арестувана.

По ирония на съдбата след намерените

неопровержими доказателства,

а и признания на генерала от запаса неговият съмишленик ген. Никифоров трябва лично да подпише смъртната му присъда. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО в деня на издаването на смъртната присъда - 1 юни 1942 г. За важността на сведенията, които е предавал, можем да съдим по специалните почести, оказани му от СССР, и то в разгара на Втората световна война. В деня на разстрела радио "Москва" излъчва специално съобщение: "Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов". В знак на почит към него съветската артилерия по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута.

По време на тоталитаризма в голям брой книги и филми сюжетът е героизиран от пропагандата, а историята е променена до неузнаваемост. Освен това е издигнат в култ и митът за безкористните цели, накарали го да престъпи военната си клетва към царя и отечеството.

В тази връзка често се цитира и предсмъртното писмо на запасния генерал:

"…Ти, Анечка, знаеш какъв краен славянофил не от вчера съм бил… Когато стана германо-руският пакт, аз бях луд от радост, че се разбраха тия сили и че ние ще бъдем тяхното галено дете. Тогава – през зимата на 1940-1941 г., когато те бяха заедно - и почнах да обяснявам в разговори на г-дата Савченко и Середа (помощник на военния аташе) какво е настроението на нашия народ. Но настъпи, уви, войната между тях. Русия

стана официално наш противник,

а аз продължих да ги срещам. Защо съм продължил - ето въпроса, който всички ще искат да зададат? За пари - ще викнат мнозина, които не ме познават, но вие всички виждате колко ги имахме, че постоянно бяхме в недостиг, че големите дългове… си стоят. Знайте вие – не е за пари… а за друго нещо – за една идея, която малцина ще разберат.

Аз съм славянофил, но все заради България бих желал германската победа, защото и с германците няма да ни е добре, но без тяхна победа ще сме много зле. И сърби, и гърци да дойдат, и болшевици (заедно с наши комунисти) да дойдат – зле. А в мен се е вкоренила тая мисъл, че ще се повтори 1915-1918 г. и накрая противниците ще победят. И кой ще дойде тогава да ни съди и наказва? Ако Лондон прати гърците и сърбите – тежко ни, ако дойдат нашите от крайните квартали да горят сухо и сурово – ужас! Кой ще ги спира, кой ще се застъпва, кой ще може да прокара една възможна умереност?" (Цитат от книгата "Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г." от Борислав Дичев.)

Какви са фактите, които разкриват по-различна картина, четете ТУК.