Проф. Божидар Манов: "Баща ми бояджията" в Операта е смел и силен творчески ход

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9777959 www.24chasa.bg
Проф. Божидар Манов

През последните десетилетия в световния театър се очерта една интересна идея – знаменити филмови сюжети, от световната класика на киното, да се качват на театралната сцена в различни сценични варианти. У нас някои театри опитаха драматизация на някои световни филми. . .

И ето, че сега за първи път български филм се качва на сцената на Софийската опера и балет. Една силна художествена идея, едно хрумване на режисьора акад. Пламен Карталов, което заслужава подкрепа и одобрение, твърди проф. Божидар Манов и продължава:

„Баща ми бояджията“ се появи в две версии още през 70-те и 80-те години на 20-ти век в телевизионен и филмов вариант, но остана някак самотен като мюзикъл в българското кино. И години наред след това той носеше своята диря без да има много последователи…

Толкова по-радостно е, че сега екипът на Софийската опера и балет и творческата идея на акад. Карталов качват на сцената един жив, топъл, човеколюбив спектакъл, който освен това носи белезите на една много сложна творческа организация. Имам предвид, че тази реализация никак не е лесна. Организацията на основния актьорски екип, вокалните изпълнения, музикалните етюди, танцовите етюди и искам да отбележа цялостната сценична реализация в една много впечатляваща сценографска форма. Тази основна рамка, която очертава целият филмов екран фактически разделя сценичното пространство на две територии и така движението на разказа и сюжета преминава от сценичната платформа в пространството на условния филмов екран, после от екрана към сцената. Тоест това преминаване между филмовия сюжет и неговата сценична реализация е специфичен художествен елемент, който носи стила, носи енергията на този спектакъл.

Аз дори мисля, че режисьорът на филма Стефан Димитров, Бог да го прости, ако беше жив, щеше да поздрави режисьора на този сценичен спектакъл акад. Пламен Карталов за много добрата осмислена и органично пренесена на сцената идея на филмовия мюзикъл.

С две думи аз (мисля – повтаря се думата ) твърдя, че това решение е смел, осъзнат, силен творчески ход и желая на спектакъла дълъг сценичен живот. В придружителната програма виждам, че след премиерата на 8 май е планиран спектакълът да е до 31 декември, когато впрочем е и сюжетното време на спектакъла, Новогодишната нощ, а защо само дотогава?! Този спектакъл може да продължи и през следващия сезон и да бъде една хубава творческа идея, да поднесе на публиката нов художествен поглед, какъвто в нашата сценична практика досега с български филми, качен на сцена, не се е случвал. Толкова по-радостно е, че сега това е направено. За лош късмет точно във времето на пандемичната обстановка и това е натоварило с допълнителни трудности екипа на Софийската опера и балет. Но толкова повече се очерта, че добрия резултат е радващ и заслужава похвала.

Желая на добър час на спектакъла и на всички негови участници и изпълнители и нека в следващите сезони Софийската опера и балет намери и други идеи за развитие на тази сценична форма.
Смятам, че тя ще намери пътя към сърцата на зрителите.