Дъщеря е на Димитър Станчов, началник на Тайния кабинет на Фердинанд и премиер на първото ни служебно правителство
След убийството на Стамболийски с баща отказват да служат на репресивния режим на Александър Цанков
Омъжва се за шотландски лорд и става лейди Мюър
Първата световна война приключва. България е от губещите. Сметките между победители и победени се уреждат на Парижката мирна конференция, открита на 18 януари 1919 година.
В 10,25 ч. на 19 септември в министерството на външните работи на Франция на българската делегация официално са връчени условията за мир. Клаузите са шокиращи и включват тежки репарации - териториални и финансови. Министър-председателят Александър Стамболийски не успява по никакъв начин да смекчи “наказанията”. Принуден е да подпише Ньойския договор на 27 ноември. Легендата разказва, че от яд счупил писалката, с която заверил съкрушителната за България спогодба.
Само че Стамболийски по никакъв начин не проявява каквато и да е невъздържаност в този исторически момент. За това свидетелства неговият преводач.
“Церемонията се състоя без всяка тържественост...
В 10,35 часа внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов... След това той (Клемансо) призова делегата на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един... Церемонията беше много кратка...”
Това пише Надежда Станчова - жената, която има честта да присъства на уреждането на сметките с Великите сили. Това е нейното въвеждане в голямата политика и стартирането на дипломатическата й кариера. За дама - невиждано дотогава постижение. По-късно тя е определена от британската преса като “българската жена чудо” и “първата жена дипломат”, тъй като през 1923 г. поема пълен контрол над легация в отсъствието на посланика и първия секретар, които са на посещение в Лозана.
Надежда е от прочутата знатна фамилия Станчови, чиито представители оставят дълбока диря в развитието на следосвобожденска България и представят в отлична светлина родината по света. С ерудицията си са безценна подкрепа за благородници и управници.
Семейството се преселва от град Берат (Албания) в Свищов в края на ХVIII век, като бързо се утвърждава с влияние и си извоюва уважение. Доброто образование е сред най-важните завети, които се предават във фамилията. Затова и Димитър Станчов - бащата на Надежда, като син на един от най-богатите българи в Северна България, става доктор по право на Виенския университет. У нас той се завръща редом до княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към когото е аташиран като секретар (1887-1889) и е началник на неговия Таен кабинет (1889-1894).
“Княз Фердинанд дойде в България със запас само от няколко български думи, които бе научил от Димитър Станчов - пише в “Спомени за княжеското време” Добри Ганчев. - Съученик бил с него, познавал го от Терезианум, гдето са учили в едно време.”
През 1887 г. у нас пристига и френската графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф заедно с баща си граф Александър дьо Грено, който е назначен за хофмаршал (управител) на двореца. Самата тя става придворна дама на княгиня Клементина По-късно и оберхоф-майстерина (1896) на княгиня Мария-Луиза, а след това е придворна дама и на царица Елеонора.
Твърди се, че когато тръгнала за България, повечето нейни савойски роднини (майка й е от рода на кралското семейство Дела Киеза ди Чинцано, управлявало Савоя и Италия) и приятели от висшето парижко общество я съжалявали горчиво. Смятали, че е абсолютно наказание да замени европейската аристокрация и изтънченост с балканските диви нрави и непредвидимост.
“Когато пристигнах в София през 1887 г., българската столица беше само един турски град без всякаква прилика с европейските, с улици, които тепърва трябваше да се прокарат, и къщи, които тепърва трябваше да се построят - пише в дневниците си, публикувани през 1991 г., френската графиня. - Стари паметници почти нямаше. Най-интересната от археологическо гледище и досега е старата черква “Св. София”, която по време на турското нашествие е била превърната в джамия, а след това разрушена от земетресение.”
Само че в България Анна намира щастието, наричано още и голямата любов. Тя се влюбва силно в Димитър Станчов.
Годежът им първоначално не е приет с охота.