Д-р Овнарски “спешно” поиска Таня за жена, избра й пръстен за 2 часа

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9925594 www.24chasa.bg
Минути след предложението за брак, което неврохирургът д-р Стефан Овнарски направи на медицинската сестра Таня Цвеанова СНИМКИ: ФЕЙСБУК ПРОФИЛ НА СТЕФАН ОВНАРСКИ

Неврохирургът и старшата сестра Цветанова се влюбват преди 5 години в “Пирогов”, където работят

“Стените на болниците са чували повече истински молитви от тези на църквите”, се казва в една българска приказка. Стените на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” вече са чували не само молби за здраве, но и “Ще се омъжиш ли за мен?”. Предложението за брак - не в Париж, Рим или сред стотици свещи и рози, а именно в болницата, е направено от неврохирурга д-р Стефан Овнарски. Той и старшата медицинска сестра Таня Цветанова са заедно от пет години, но не са говорили досега за сватба. Решението му да ѝ предложи брак е спонтанно, а пръстенът е избран за два часа.

Нито едно действие на д-р Овнарски не издава на сестра Цветанова какво предстои и тя не подозира за случващото се. Извикана е по спешност в Клиниката по неврохирургия, а там я очаква годежен пръстен.

Предложението се

случва набързо,

защото в

действителност има

спешен пациент

и неврохирургът не успява да каже всичко, което иска, на любимата. За него пръстенът не променя отношенията им, а служи като затвърждаване и обещание за доживотна подкрепа. Избора на бижуто д-р Овнарски прави сам. Колежката, която му е съучастник в идеята и e трябвало да даде съвет кой пръстен е подходящ, за лош късмет, е влязла в операция. “Останах без подкрепа и избрах по-хубавия. Колебаех се между два - класически и разчупен. Заложих на класическия, защото не бях сигурен дали ще хареса нестандартния”, разказва д-р Овнарски. Засега годениците искат сватбата им да е през тази календарна година, но не са я планирали.

Със старша сестра Цветанова се запознават именно в болницата. Новопостъпила на работа, лекарят веднага е привлечен от нея.

Наричат историята си

“влюбване от пръв

поглед”

Само след няколко дни той я кани на среща и двамата осъзнават, че имат еднакви интереси и възгледи за живота. Предложението за съвместно живеене не закъснява. “Както предложението за брак, така и заживяването заедно се случи спонтанно. В началото решихме да заложим на това, че ако искаме да сме заедно, не би било проблем и да живеем заедно”, разказва двойката. Решението им е и практично, защото не се налага да губят време в уговорки и пътуване да се срещнат. След като съжителството им вече е факт, двамата осъзнават, че нямат непреодолими различия помежду си и не се налага да правят големи компромиси. Единственото, което бъдещият младоженец не харесва у своята годеница, е толерантността ѝ към хората. Според него другите се възползват от добротата ѝ. Двамата заявяват, че през цялото време не спират да си помагат и да са опора един на друг. В работата се е налагало единият да защитава другия и обратно.

Разбирателството между двойката е сред основните причини за щастлив живот, наред с помощта и подкрепата. Д-р Овнарски поема доста от задачите в домакинските задължения. Той не смята, че къщната работа е само за жената, затова помага на любимата с всичко у дома.

“Един неврохирург,

ако не е примерен

вкъщи, какво остава

на работа?”,

казва шеговито лекарят. Двамата си разпределят домакинската работа и вместо за четири часа я свършват за час и половина. А след това се наслаждават на време само за тях. Сред нещата, които обичат да правят заедно, са гледането на филми, разходките и излизането с приятели. Двамата харесват и екскурзиите, но заради натоварения график в клиниката не остава много време за тях.

Годениците не крият, че във всекидневието си непрекъснато имат трудни моменти. През последната година в пандемията работата на медиците е още по-интензивна и напрегната. Бъдещото семейство работи на едно място, но почти не се засичат през деня. Щастливи са, че коронавирусът не им е отнел много освен свободно време и срещи с близките хора. Д-р Овнарски съжалява за починалите от вируса. “Много хора боледуваха и загубиха близките си. Хората често забравят, че зад цифрите, които съобщават по телевизията, стои нечия майка, баща или дете. Може да са 150 починали, но зад 150 човека стои някой, който скърби.”

Да помага и лекува неврохирургът мечтае от малък. Първоначално се насочва към ветеринарната медицина, но след като в училище започват да изучават човешката анатомия, решава да стане лекар. Без причина и личен пример в семейството по-късно пожелава да стане неврохирург. Не се определя като отличен, а като старателен ученик и студент. За него е важно да се развива в една област, но да е много добър в нея. “Не е задължително от теб да стане гениален математик, ако си гениален писател”, казва д-р Овнарски.