"168 часа": Народният театър и “спектакълът” на терориста

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9981583 www.24chasa.bg

23-годишният Асен Даскалов - красив, строен и дързък, прекрачва прага на Народния театър “Иван Вазов” с изискан костюм и особен плам в очите. Софийските наперени дами и елегантни госпожици кокетно обръщат погледи след него. Всички присъстващи са от сой - интелектуалци и видни личности само с официални покани. Мерките за сигурност са изключително затегнати и всеки бива старателно проверяван, преди да се впусне в празненството по случай 65-ата годишнина на българския театър. Годината е 1923-та. Денят - 4 февруари.

Разбира се, че Асен има покана. Предоставена му е с особена охота от г-жа Шишманова - дама, добре позиционирана в дипломатическите среди и ценяща блестящите млади и очарователни господа.

Така или иначе нейният съпруг не може да присъства, защото е извън София, та тя настоява Асен да се възползва от неговата покана. Шишманова не успява да разпознае, че у хубавеца всъщност гори пламъкът на анархизма. И ни най-малко не подозира, че самата тя е само част от миманса в спектакъла на Даскалов, който е в главната роля на провеждащия се Атентат (част поредна).

Така терористът от ВМРО заема място 17 на петия ред във втори блок в препълнената зала на театъра, като елегантно е прикрил със своята харизма и опит в деструктивните планове притежанието на бомба у себе си, че дори и револвер. Из множеството някъде се предполага, че има негови съучастници, приели различни видове второстепенни роли. Те повече следят неговото изпълнение. Министерската ложа е точно над главата на Асен, а той освен всичко е близо до оркестъра и по-важното - до изхода.

Точно навреме за постановката “Михалаки чорбаджи” заемат местата си премиерът Александър Стамболийски и министрите Обов, Бакалов, Янев и Омарчевски. В своята специална ложа вече са се разположили цар Борис III и неговите сестри Надежда и Евдокия.

Светлините изгасват и всички притихват в очакване на случващото се на сцената. Макар и следяща с особен интерес актьорската игра, г-жа Елена Господинова (от място 18) не пропуска да хвърля погледи и на седящия точно до нея Даскалов. И неочаквано тя забелязва, че лицето му изведнъж е станало извънредно сериозно, а пред очите й той вади взривно устройство.

Писъкът на Господинова раздира залата: “Бомбааа”.

Едни замръзват, други скачат като опарени. Даскалов вече е на крака, като много точно и професионално хвърля ръчната граната към целта си, но необяснимо закъснявайки с нейното запалване.

Министерската ложа се взривява, но вече е празна. Министрите са успели да реагират светкавично. Настанал е хаос. Всички хукват към изхода, полицията не знае кого да преследва. Асен се слива с тълпата и тичайки по коридорите, крещи: “Дръжте го”. Така съвсем безпроблемно напуска сградата и изчезва.

Парчета от бомбата са забити в стената на височината на седящия там Стамболийски в пореден опит за покушение срещу него, но той отново остава невредим.

Царят и княгините не помръдват от местата си, запазвайки пълно самообладание. Уверяват се, че министрите са добре, и дори остават да догледат продължението на спектакъла, за което се връщат и други смели зрители. Обов и Омарчевски също остават, макар че Стамболийски си тръгва веднага от театъра.

Няма нито един ранен при терористичния акт на Даскалов, чиято граната, ако беше отскочила към друга ложа или към партера, е можело да вземе десетки жертви. Но не е.

Това не е краят на историята, чийто главен герой е Асен. Не е и началото.

Официално - земеделците от правителството са успели да се спасят навреме от атаката, зад която стоят техните най-агресивни политически врагове.

На свой ред опозицията промотира версията, че всичко е инсценировка на властта, за да може да се разправи с опонентите си.

Според някои атентатът е насочен само срещу определени министри, а дни по-късно Стамболийски прави чистка в самото правителство.

Няколко месеца след този екшън на гара Батановци във влака София - Петрич е открит трупът на Асен Даскалов. Според доклада на разследващите почеркът на престъпното деяние изцяло съвпада с този на екзекуторите на ВМРО.

След като управлението се сменя, се лансира обяснението, че преди да се провали в Народния театър, Даскалов е осуетил друг атентат срещу бившия премиер и че всъщност е бил във връзки с негови приближени.

Още в началото на 1923 г. трима терористи от ВМРО устройват засада на Стамболийски на моста на Владайската река, като препречват пътя с каруца, пълна с въглища. По план трябва да хвърлят няколко бомби по автомобила на министър-председателя, когато шофьорът му бъде принуден да спре. Само че минути преди това Асен алармира, че идва полиция. Те се оттеглят и задачата не е изпълнена.

За да разсее всяко съмнение относно себе си като саботьор, Даскалов веднага предлага нов план за покушение. Същевременно издава на земеделците квартирата, в която терористите държат оръжията си. Идеята е да бъде арестуван заедно с тях и така да спаси Стамболийски и себе си (попадайки в затвора). Само че, когато полицаите нахлуват в хотел “Берлин”, щурмът им е прекалено необмислен и шумен, заради което групата има достатъчно време да избяга заедно с Асен.

Малко след това организират атаката в театъра с главното участие в нея на Даскалов. Във ВМРО имат правило, което гласи, че който не изпълни задача на организацията, трябва да бъде убит.

Дали Даскалов намира смъртта си заради неуспеха в Народния театър, или напротив - екзекутиран е заради своя успех там...

Междувременно след терористичния акт в храма на Мелпомена тържествата по повод на годишнината продължават с пълна сила. Дни по-късно обаче - на 10 февруари, избухва пожар.

Арена на какви други събития е Народният театър и какви са взаимоотношенията между първите звезди на неговата сцена - четете тук