Есетровите риби са на изчезване, затова са забранени за улов в Черно море
Поне 100-килорамова моруна мина през мрежите на лодкарите от рибарското селище на устието на Камчия. Те били хвърлени за кефал, но станали на мармалад след намесата на голямата праисторическа твар.
За последно моруна бе уловена на същото място преди 10 г. Става дума за 100-килограмов екземпляр. В началото на 90-те години моруни се появиха начесто около Ахтопол. Тогава се наложи пазачът на склада на местната рибарска кооперация да закусва с филия, дебело намазана с черен хайвер.
За огромна мъка на рибарите моруната и всички есетрови риби са забранени за улов в Черно море и в Дунав. Проблемът е, че този вид е почти на изчезване.
Инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури заловиха по-миналата година бракониери, извадили от водата 200-килограмова моруна в района на Силистра. Рибата бе жива и бе пусната обратно във водите на Дунав, въпреки раната от голяма кука, наречена кърмак. (Защо наричат кърмака гилотина за моруни - виж долу)
Моруната може да надхвърли два тона тегло и 6 м дължина. Това е най-голямата сладководна риба, но всъщност е морска. Тя се лови основно в Дунав, когато влезе там да си хвърли хайвера. Древната риба обитава Бяло море, Каспийско море, Азовско море, Черно море, Адриатическо море. Моруната е хищник, който се храни с различни водни животни. Лови се заради месото, което е бяло и по структура напомня на месото на калкана. По-ценен е обаче черният ѝ хайвер, който стига космически цени - пресен, осолен и консервиран в стъклени бурканчета.
Повечето от есетровите риби, които влизат напролет в морето, се връщат в реките едва когато достигнат полова зрялост. През юли по-големите моруни навлизат в реката, за да презимуват. След това навлизат в най-дълбоките и хладни места на реката и с настървение улавят всичко, което им попадне. Ако намерят достатъчно количество храна и дълбоки ями, остават да зимуват в реката.
Най-важната храна на моруната, както и на всички големи есетрови риби, са раковините. По тази причина младите екземпляри се задържат около устията на реките, където раковините са по-малки и с по-тънка черупка. Моруната се храни и с попчета, хамсия, цаца.
Моруната засмуква храната и ако тя лежи на дъното, с помощта на опашката си създава водовъртеж, повдигайки рибата, за да ѝ е по-удобно да я засмуче. Тя често се рови с носа си в дъното.
Кърмакът - гилотина за моруни
Още от 2007 г. е забранен уловът на есетрови риби с кърмак. Това е жесток уред, с който от 300 години се лови в Дунав.
Кърмакът се прави от въже - стотина и повече метра, на което през метър са закачени висящи метър надолу огромни куки. Този уред се пуска в средата на реката и се чака минаващата по дъното моруна да се закачи в някоя кука. Това води до събиране на останалите куки и забучването им в тялото на рибата, която колкото повече се мята, толкова повече става жертва на метода.
Ако обаче се е закачила час-два преди лодкарят да провери кърмаците, огромната риба може да е изключително опасна. Щом рибарят задърпа въжето с куките, тя започва да се мята и пляскането на опашката й прави истински водовъртеж. Не една лодка е била преобръщана по този начин, а много такива инциденти са завършвали с удавяне на лодкарите.
Двама рибари от Ново село през март 1994 г. вадели от ледените води на реката едър екземпляр. Рибата била толкова тежка, че щом я подпрели на борда, наклонила лодката. Двама от лодкарите паднали във водата. Единият се удавил, заплетен в кърмаците, а тялото на другия така и не било открито.
Най-известните рибари, улавяли моруна, безспорно са братята Люби и Асен Гаджулови от Ново село. През април 1996 г. те хващат риба с тегло 343 кг, от която вадят 68 кг черен хайвер. Случаят и досега се разказва и преразказва във форумите.
Минокопите се завърнаха край Варна
Все по-често край Варна изскачат минокопи. Това се е случило на чепаре при улов на сафрид и на дъно при улов на илария.
Тези риби са били масови през 90-те години на миналия век и са се ловили на вълнолома в града на плувка и на морски червей.
Минокопът е от семейството на морските гарги. Той обаче е бледобежов за разлика от черно-виолетовите си събратя. Месото и на двете риби е бяло и супервкусно, ако не се броят многото кости.
