С метли, с найлонови чували, пеша или възседнали високите седалки на боклукчийски камиони, със зелени или оранжеви сигнални жилетки - зад тези атрибути неизменно е тъмното лице на една прослойка. Чистачите на София са предимно цигани.
Роми са и двамата братя, които почистват кошчетата за боклук около пазара на Герена. По-възрастният, Борис, е към петдесет годишен. Той с готовност позира пред обектива, вдигнал чувала с отпадъци в двете си ръце. има само една забележка: “Аз искам по телевизията да ме дават, не във вестник.”
Брат му Иван не само че не ламти за слава, но даже избягва фотоапарата.
На въпроса “От какво те е страх, че не искаш да се снимаш?” отговаря: “Приятел, аз се плашим от един Господ, от никой друг не ме е страх. Четири години съм лежал в затвора - в Централния затвор.
Брат ми също е бил в затвора." Иван и Борис отскоро работят в общинската фирма Титан, на която Борис неправилно казва "Титаник".
Те живеят в апартаменти в бившите виетнамски общежития.
"Абе, апартамент! - възкликва по-разговорливият Борис. - Само роми!"
Иван се намесва, за да разсее недоумението ни: "Пеят, музика..
Днеска има чик-трака, трак-трака, утре няма. Цигани!"
Борис има непоклатими разбирания за политиката. "Парламентът са рекетьори - там е хлябът, там е ножът. Благодарим на Бате Бойко. Той е пич!" И циганинът с удоволствие разказва как веднъж се срещнал с кмета на столицата, "когато нибиха българите", а Бойко Борисов го поздравил и му стиснал ръката. Такива неща се помнят.
По маршрута, който обхождат, се засичат с другата фирма - на кризисния щаб. Две жени размахват метли току пред пазара. Оранжеви срещу зелени жилетки. "Титаник" срещу "Новера".
- Ваш'те заплати са по-високи. Вие взимате 400 с купоните, пък ние взимаме 370 - казват жените.
- И вие имате купони - възразяват мъжете.
- Еее, вие сте по-добре!
- Ами елате при нас, де.
- А, не. Аз съм в тая фирма от 15 години - казва по-възрастната, Стефка.
След тази размяна на реплики тя обяснява, че с по-младата жена са майка и дъщеря.
Дъщерята работи от 3 години в същата компания.
Иван и Борис продължават нататък. Борис разказва как е попаднал в затвора.
“За кражба лежах Хванаха ме как излизам от хранителните стоки с чантите - с два хляба, консерви... за ядене неща. Две години ми дадоха.”
Това е билов далечната 1978 г. Днес Борис е много по-мъдър, баща е на три деца.
“Глупав съм бил, напил съм се”, казва той и свива рамене.
Иван не казва за какво е лежал. "Мен ме осъдиха на повече години, но лежах съвсем малко, защото платих 20 000 на адвоката.
Аз съм богато момче, бе!
Защо е чистач тогава? "Ей така, да съм на работа."
Малко по-нататък чисти Диди. Диди работи към Кризисния щаб. В този регион е от година и четири месеца, но от 7 г. е в “чистотата”. Работила е в “Дружба”, на “Оборище”.
“Гражданите си хвърлят всичко на улицата. А ние, циганите, им го събираме.”
Диди се омъжила на 14 г. и има две деца - Стоян, на 15, и Гинка, на 9 г. Няма брак с мъжа си Краси, защото са били непълнолетни, когато са се взели. Нищо, че са мъж и жена, те работят за двата вражески лагера. Той е в Столична община при Бате Бойко. “Кофите вдигат. По-добре са от нас.
За празниците им дават пари - ей по Великден им дадоха 100 лв. На нас - нищо.”
В семейството, в което Диди е отишла снаха, в момента има 8-на възрастни.
Трима работят като чистачи.
Майката на Краси също е била в чистотата, но е загубила работата си заради една голяма трагедия, която я сполетяла миналата година.
“Не искате ли сега да се разпишете в гражданското?”
“Бракът дали ще ни задържи? - отвръща усмихнато тя. - При вас, българите, повечето са със брак, а всеки втори се развежда.”
Лицето й е открито и приветливо, по него често грейва усмивка с красиви бели равни зъби. Зеленооката циганка говори такъв чист български език, какъвто рядко може да се чуе сред българки на нейната възраст. Питаме не съжалява ли, че се е омъжила толкова рано. "Безразлично ми е. Как си бях при мойте родители, така и след като се омъжих - и преди деца гледах, къща..."
Диди ни кани у дома си в квартал Христо Ботев. “Ще търсите Кремка, тази, на която дъщерята умря - това е свекърва ми. Всички я знаят."
На следващия ден следобед се отправяме към дома на Кремка. Пътуваме по шосето със 7-те легнали полицаи.
Навлизаме навътре в квартала. Ирония на съдбата е, че чистачите, тези, които поддържат столицата що-годе чиста, живеят в най-потресаващата мръсотия. Кални улици, по които трудно се минава с кола, водят до дома на Кремка. Посреща ни делегация от роднини. Настаняват ни в чисто преметена мизерна стаичка. Черпят ни кафе и ни купуват шоколадови бисквити и кола. Журналистите в очите им изглеждат като месии, като всемогъщи същества, които само да махнат с вълшебната писалка, и веднага ще оправят всичката несправедливост на техния цигански свят.
Само журналистите ще ни спасят
“Погледни ме каква съм! Сто килограма бях миналата година. Стопих се от грижи.” 54-годишната баба Кремка не изглежда да тежи повече от 50 кг.
През октомври миналата година дъщеря й Илияна починала от левкемия. Оттогава бабата гледа двете дечица - 8-месечно бебе и 7-годишно момиченце. Загубила е работата си като чистачка на гара Искър, защото е трябвало да остане да се грижи за бебето Ивана. Бащата обаче е завел дело, за да добие права над по-малкото дете, на годинка и нещо. "Той беше безинтересен, не се интересуваше от детето. Пиеше, скиташе, не се прибираше. Дъщеря ми един път я съблече гола и искаше да я прободе с отвертката.
Пише, че съм ровела в боклуците и оттам съм хранела детето - погледни как живеем - тя сочи към “лукса” наоколо. - Най-голямата ми дъщеря Галина има магазин, тя ни помага." Сега Мариян живее в Ботунец при любовницата на майка си. Двете жени са заедно от години, “пият, бият се”. Голямата дъщеричка Кремена вече е на 8. Тя е била при баба си Христина и нейната половинка Джери.
"Нищо не ми хареса там - казва с мрачно упорито изражение малката. - Всички са турци за световно. Те говорят турски, аз не им разбирам. Питам "к'во е това?" (“Ние само български говорим. Не знаем дума цигански или турски”, обяснява бабата.)
Въпреки всички провинения, включително и това, че бил баба Кремка, когато се опитал да открадне бебето Ивана, Мариян е баща и има шансове да получи момиченцето и заедно с него и детските надбавки.
“Само журналистите могат да ни спасят. Моля ви се - заклева ни на изпроводяк Кремка - ако искате да направите нещо за нас, кажете на Мартин Гарбовски. Извикайте Гарбовски тук. Само той може да ни помогне.”
