Изключително удоволствие е да се наблюдава отблизо как българчета от пет държави общуват на майчиния си език, казва д-р Милен Врабевски
Освен преуспял бизнесмен, автор на музика и музикален продуцент, д-р Милен Врабевски е популярен и със своето родолюбиво дело, което изпълнява чрез учредената от него фондация „Българска памет” повече от 14 години. През цялото това време д-р Врабевски влага огромни усилия и инвестиции в обществото, основавайки се на няколко приоритета, които сам задава за себе си – сред тях са образование, родолюбие и демография.
През септември фондация „Българска памет” стартира социално-информационната кампания „Де е България“, посветена на българите от историческата ни диаспора. За идеите, които стоят зад нея, и защо е важно да познаваме живота на хората от тази общност, разказва основателят и председател на фондацията д-р Милен Врабевски.
- Д-р Врабевски, какво целите да постигнете с кампанията „Де е България“?
- „Де е България“ е посветена на тези българи, които са останали извън пределите на страната по исторически причини – българската историческа диаспора. Чрез нея целим да отправим деликатно напомняне, че съществува и една друга България
извън физическите граници на нашата родина, но запечатана в родовите спомени
на тези, останали извън пределите й.
Апелът на кампанията е освен към нашето общество, и към българската политическа класа – да оставим неглижирането на тези хора в миналото. Най-малкото трябва осъзнаем, че именно тези млади, образовани и активни хора могат да играят ролята на бъдещи икономически мостове между нашите страни. Бидейки в демографска криза, която граничи с катастрофа, ние трябва да имаме предвид тези българи, да мислим за тях и да инвестираме не само в тяхното образование, но и в това да помнят истинската си родина. Те са неразделна част от нашия живот, за която трябва да се грижим точно така, както се грижим за хората тук – в България.
- Как тази кампания ще помогне това да се случи?
- Въпреки че кампанията „Де е България?“ започна съвсем наскоро, всъщност тя съществува много отдавна. Просто сега е облечена с име, което да привлече внимание към темата.
Повече от 14 години инвестирам пряко в реинтеграцията на нашите братя българи от историческата диаспора. Това е един от основните приоритети на моята фондация. Може би най-мащабното събитие, което правим в тази посока, са големи семинари два пъти годишно в България. На тях събираме представители на българската историческа диаспора от Сърбия, Албания, Република Северна Македония, Молдова и Украйна. Изключително удоволствие е да се наблюдава отблизо как българчета от пет държави общуват на майчиния си език. Желаем младите ни братя и сестри
да свържат образованието и кариерното си развитие
с България. Чрез срещи на участниците в семинарите с успели българи ние ги мотивираме за собствената им реализация и как да добавят стойност в живота на околните, защото всички сме родени с мисия и тя е еднаква за всички – да живеем в полза на другите.
Още много неща сме направили за българската диаспора – компютърни кабинети, цели тирове с учебници за българските училища в Украйна и Молдова, подпомагане на по-бедни семейства. По време на ковид кризата снабдих три болници в Република Северна Македония с предпазни средства за лекарите на първа линия, отворих два ваксинационни центъра на граничните пунктове, за да може гражданите на нашата съседка да се ваксинират с желаните от тях ваксини. Това беше в периода, когато там все още нямаше възможност за избор на ваксина.
Ако на някого му е интересно, може да прочете повече в сайта ни www.bgmf.eu.
- Кога българската историческа диаспора се превърна във Ваша кауза?
- През 2007 г. за пръв път посетих Болградската гимназия в Украйна. Срещнахме немалка група българчета в двора на училището. Помолих ги да ми кажат какво да им донесем от България, а те отговориха в хор: „Благодарим ви, но всичко си имаме. Искаме просто да видим нашата България!“. Веднага вдигнах телефона и организирах всичко. След месец вече бяха в България на първото финансирано от мен семинарно занятие под формата на
пътешествие из прародината.
Оттогава всяка година организирам по два семинара с по 200 деца за по една седмица в България. Младежите са от страната и диаспората. Целта е взаимното им опознаване, създаване на приятелства, полезни контакти, насоки за образование в България.
Организирам и спортни срещи (България – Македония, България – Западните покрайнини и други), наградни фондове за посещение в България, Европейския парламент, грижа за студенти от диаспората, учещи тук, социално подпомагане на отлични ученици и много други.
- Спомняте ли си за някоя случка с младежите от диаспората, която ви е трогнала?
- Винаги съм се опитвал да се абстрахирам от емоциите, за да бъда максимално ефективен. Въпреки това веднага се сещам за една много мила и трогателна случка. Всяка година за 24 май финансирам визитата на ученици от Македония и Албания в частното ми училище за празничното шествие в центъра. Последната година имаше сериозен диспут кой младеж от гостите да носи националния ни трибагреник. Просто всички искаха. Спечели една прекрасна българска девойка от с. Връбник в Албания. Трябваше да видите блясъка в очите ѝ, за да разберете защо създавам и финансирам програми за социално подпомагане и на тези региони.
- Как ще протече кампанията „Де е България“?
- По време на кампанията моят екип ще ви запознае с
историите на младежи от българската историческа диаспора,
с начина им на мислене, начина им на живот. Публикуваме ги в нашия сайт. Прочетете ги и ще разберете точно какво имаме предвид, когато говорим за неподправена любов към България.
Тук е мястото и да благодаря на „24 часа“ за медийната подкрепа към „Де е България“. Важно е да имаме съмишленици.
- Можем ли да кажем, че българите от историческата ни диаспора са по-големи патриоти от нас, които живеем в България?
- Не бих обобщил така, защото любовта към родината не зависи от мястото, където живееш в даден момент или което ти е отредено по една или друга причина. Въпреки това мога да кажа, че младежите от диаспората са възпитавани в много родолюбив дух и изпитват неподправена любов към Родината. Както обичам да казвам, историческата ни диаспора е една забравена България, чието малко, но горящо огънче, е способно да се превърне в пламък,
ако му бъде дадена възможност
да стане пълноценна част от живота на страната ни. Това е дългосрочната цел на нашата кампания.
- Чувствали ли сте понякога, че замествате държавата?
- Нямам време да съдя и назидавам. Аз правя, каквото мога. Най-малкото давам личен пример на държавата, вместо просто и само да изисквам от нея. Това е възрожденският принцип – този, който има, помага в полза на обществото.
Всеки с личния си пример трябва да се стреми към полезност, без да сме съдници на другите, добре е да даваме примера, в който вярваме. И ако искаме нещо да променяме в обществото, трябва да започнем промяната от себе си. Затова от мен зависи да дам добрия пример, за който имам сили и средства, може би и смелост в някаква степен.
Държавата мен рядко ме поддържа, много ми се иска да е повече, но това никога не е било причина да намалявам мащабите на своята дейност. Напротив. И инвестицията си заслужава. И ще направя всичко възможно за промяна – без значение от крайния резултат.
- Как хората могат да помогнат на каузата „Де е България“?
- Бих призовал всеки, който чувства тази тема близо до сърцето си,
да напише своето послание и пожелание
към братята и сестрите ни от историческата диаспора на имейл [email protected]. Всички пожелания ще бъдат предадени на българските общности след края на кампанията. Защото понякога няколко добри думи, казани в точното време, са достатъчни да стоплят нечие сърце, да вдъхновят някого и да го променят.
