30 години след учредяването си Камарата на архитектите у нас за първи път в историята си връчи награда за цялостно творчество. Членовете ѝ отдавна искат да отдадат заслуженото внимание, а и признание на един свой колега, когото сами определят като пример за високо майсторство, който
задава критериите
за стойностна
архитектура
“Нямахме никакви колебания на кого трябва да връчим първата награда на КАБ за цялостно творчество”, казва председателят на камарата арх. Владимир Милков, когато дава отличието на знаменития си колега Лозан Лозанов.
“Беше голяма чест за мен, а и изненада - не очаквах такова нещо. Единственото, което мога да кажа, е, че много благодаря на тази институция. Наградата е признание за моето поколение архитекти, което работеше във втората половина на ХХ век и се опитваше да намери начин да не остава встрани от водещите тенденции в архитектурата”, каза архитект Лозанов пред “24 часа”. Наред с благодарността за наградата той отчита и един важен тренд. “Радвам се на младите колеги днес, които принадлежат на една архитектура без граници и са автори на проекти, които дават нов облик на нашата архитектура”, казва Лозанов.
Той самият е истински новатор с проектите, които прави през годините. Лозанов завършва архитектурния факултет на държавната политехника в София, а след това продължава образованието си като аспирант по вътрешна архитектура в Българската академия на науките. Сам разказва как още като студенти с колегите му искат да знаят повече за модерната архитектура, четат статии и от немски, и от италиански списания в библиотеката, макар сами да съзнават малката възможност за експерименти у нас.
Лозанов работи последователно в държавната архитектурна проектантска организация “Софпроект” и в Комитета за култура като ръководител на архитектурно ателие. Началото на кариерата му е белязано от събитие, което променя хода на историята - през 1953 г., когато Лозанов се дипломира, умира Сталин. Малко след това репресиите и цензурата са смекчени, засилват се международните обмени и контакти във всички сфери, в това число и в архитектурата.
Това ясно проличава и в първата знакова сграда на Лозанов - хотел “Плиска” в София. Разположена на “Цариградско шосе”, на път от летището към центъра на града, тя трябва да изглежда като врата към града. С бялата рамка, ограждаща сините прозорци - досущ като безоблачно небе, тя трябва да дава метафоричната илюзия за вход към столицата. Така малко след построяването си сградата на хотел “Плиска” е ясен символ на новата епоха след стагнацията.
Лозан Лозанов винаги е казвал, че
за него архитектурата
се прави в диалог,
че професията му не е работа за самотници. Никога не използва “аз”, а все “ние”. Затова и от началото на кариерата си досега работи винаги в тандем. Проекта на хотел “Плиска” прави с арх. Христо Цвятков.
Повече от 30 години работи с друг свой колега и най-близък приятел - арх. Богдан Томалевски. Заедно печелят през 1970 г. конкурса за проектиране на сградата на Министерството на външните работи. Инвеститор е Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус към министерството. Проектът е завършен през 1974 г., а самата сграда става факт 13 години по-късно. Тя е първата административна сграда у нас, направена по съвсем различен модел - по американски стил, с парк отпред, който да води към входа.
Ясно се вижда приликата ѝ с кметството в Бостън - според мнозина пример за архитектурен брутализъм - стил, който набира популярност от 50-те до 70-те години на миналия век.
Истината е, че преди да започне работа по проектирането на сградата на МВнР, Лозанов тъкмо се бил прибрал от пътуване в Бостън, където останал впечатлен от кметството. Затова и се вдъхновява от него при следващата си работа толкова силно.
Два от големите проекти на Лозанов така и не успяват да се реализират. Това са за сградите, отново по “Цариградско шосе”, на Издателско-полиграфическия комплекс “Родина” и на Радио- и телевизионния център в София. Първата е замислена като най-модерния редакционен корпус на Балканите, в който ще се съберат на едно място вестници и списания. Затова и в долната си част е предвидено да има обособено място за печатницата. А
фасадата трябва
да наподобява
отворен вестник
Строителството ѝ започва през 1982 година, но с настъпването на демократичните промени строежът е замразен. От цялата идея готова и работеща е само печатницата. Строежът на сградата на Радио-телевизионния център така и не започва. В нея по проект в долната ѝ част трябва да са производствените мощности, а горе - редакциите.
Друга емблематична сграда, плод на тандема на архитект Лозанов и архитект Томалевски, е Домът на профсъюзите, който днес е централата на КНСБ. Тя също показва новаторството в работата на архитекта. Строителството на 19-етажната сграда
се прави
от горе надолу
по метода
пакетно-повдигани
плочи
При него всички етажни плочи се отливат на терена и с повдигателна инсталация се подреждат от горе надолу, като горните плочи се отлепват и остават на етажите. По проект Домът на профсъюзите трябва да е от две свързани високи тела, но макар финалният резултат да е по-различен, и до днес е пример за една от внушителните сгради в столицата.
Лозанов има повече от 100 реализирани проекта в кариерата си, някои от тях - в цяла България. Той е човекът, който първи започва да променя облика на Банско например. Етнографското възпроизвеждане на местната архитектура отстъпва място на сгради, характерни за модерен зимен курорт - с много повече светлина и в съчетание на традиционния материал - дървото, със стъкло и метал. Затова неслучайно той получава и голямата награда в конкурса за сграда на годината през 2005 г. за проекта си на хотелски комплекс “Катарино” край Разлог.
Заради приноса му в развитието на културата, изкуството, образованието и науката миналата година е удостоен и с орден “Св. св. Кирил и Методий”. Преди постиженията обаче винаги поставя децата си - медийния експерт Георги Лозанов и пиара Олга Лозанова, и съпругата си - арх. Олга Станева, с която отдавна са прекрасен тандем не само в семейството, но и в професионален план.
