На 10 декември 1989 г. се провежда един от най-големите протести срещу смяната на имената и прогонването на българските мюсюлмани в Турция
Преди да бъде свален, Тато признава, че се е провалил с Възродителния процес
1989 г. е наситена с протести за връщането на имената на българските мюсюлмани, паралелно с това продължава изселването им в южната ни съседка.
Въпреки че Възродителния процес започва няколко години по-рано, през летните месеци на 1989 г. някои части на България са обезлюдени.
Най-голямата трагедия в новата ни история започва на 19 май с така наречените Майски събития - в Североизточна България се организират походи, гладни стачки, демонстрации и митинги в знак на протест. Целта на нашите мюсюлмани е да привлекат вниманието на световните медии и да се признаят човешките им права.
Тодор Живков обаче е на друго мнение и е един от най-големите застъпници, че тези хора трябва да бъдат изселени в Турция.
На 29 май той произнася дълга реч по телевизията, в която
призовава Турция да отвори границата си,
за да могат желаещите български турци да напуснат България. Анкара се съгласява и на 3 юни приема предложението на бившия Първи.
Властите у нас определят това решение като единствен изход да се прекратят размириците. Тодор Живков дори заявява: “Ако сега ние не изведем 200-300 хил. души от това население - то след 15 години България няма да я има”.
Каква кампания започва в следващите седмици и как се развиват събитията, четете ТУК.
