По коридорите на Централния софийски затвор крачи мъж в строга черна униформа. Емблемата е на охранителна фирма от гр. Бомон, Калифорния. Не, не си мислете, че американски гардове са поели охраната на българския зандан. Просто за добро поведение на осъдения Иван Тодоров е разрешено да облича мундира, с който е работил цели 5 г. в Щатите.
Странната история на бившия старшина от Българската армия започва през далечната 1987 г., когато е осъден на 20 г. затвор. И придобива неочакван обрат на 27 януари 2008 г. в софийския аеропорт.
На тази дата от Лос Анджелис каца стегнат мъж с оредяваща коса и мустачки. На гишето за проверка на документите показва американски паспорт. В него е записан като Виктор Рос, но пред граничната служителка се представя като българския гражданин Иван Александров Тодоров. След кратка проверка в компютъра изведнъж излиза, че лице с това име е обявено за национално издирване.
Сигурно има грешка, скочил Виктор/Иван. Той признал, че през 1987 г. наистина бил осъден на 20 г. затвор, но показал писмо от комисията по помилванията към президента, в което се твърдяло, че “давностният срок на присъдата му е изтекъл”.
Ако е така, вероятно са пропуснали да ви свалят от издирване, заявила граничната служителка. Дежурният прокурор обаче не вдигнал телефона и за всеки случай Виктор/Иван бил задържан.
На другия ден от ареста го прехвърлили в Централния софийски затвор. Прокурор разпоредил, че Иван Александров Тодоров трябва да доизлежи 20-годишната си присъда.
В затвора всички го наричат бай Иван - от служителката на портала до дежурния офицер главен комисар Добрянов.
65-годишният бивш старшина от поделението на ВВС в Щръклево идва на срещата с екипа на “24 часа” в черната си щатска униформа. Кубинките му са лъснати до блясък, , а ризата и клинът са идеално изгладени. Оставят ни сами в стая за почивка на служителите, докато в съседно помещение цяла тумба въоръжени надзиратели пазят сватбата на закоравял рецидивист.
През далечната 1977 г. старшина Тодоров бил прехвърлен от поделението на ВВС в Щръклево край Русе в ловния резерват Воден край Разград. Там му поверили поддръжката на малко летище, на което обикновено кацали Тодор Живков и чужди делегации. 9 г. по-късно внезапно го арестували с обвинението, че заедно с Маринка Малакова е присвоил 100 хил лв.
Парите били точени с години от бензиностанцията, на която работела Малакова. За онези години сумата е огромна. Странно защо, първо задържали него, а след това жената.
Познавах Малакова, на бензиностанцията й зареждах гориво, когато пътувах между Воден и Щръклево, признава бай Иван. Имал я за порядъчна жена, отношенията им били коректни. Три месеца, след като го арестували, му уредили очна ставка с нея. Зарадвал се, защото очаквал именно тя да каже, че той няма нищо общо с тази работа. Малакова обаче отговорила утвърдително на въпроса на следователя вярно ли е, че Тодоров я научил как да краде пари от бензиностанцията.
Да оставим настрана юридическия парадокс, че обвиняем застава пред съда като свидетел, но аз наистина нямах понятие от бензиностанции, никога не съм работил такова нещо, твърди бай Иван. Освен това не бил материално отговорно лице за липсите, нито му правили ревизия в службата.
Обвинили го, че Малакова му давала служебни пари, които му били нужни за строеж на вила в с. Близнаци, Варненско. Строях вила, но с пари от продажбата на два апартамента, твърди Тодоров. Освен това нямало никакви доказателства, че е взел пари от Малакова. Свидетели по делото били нейни колежки от бензиностанцията, но те нямало как да знаят, защото съвсем естествено Малакова криела от тях далаверите.
Всичко се крепяло на признанията на жената.
Но поне да бяха намерили част от парите с моите отпечатъци по тях или да ме бяха заловили в момент, когато тя ми ги предава, гневно коментира Тодоров. Според него така на всеки можели да лепнат 20 г. затвор, стига Малакова да го посочи като съучастник. Че как така заради черните ми очи тя ще ми дава хиляди левове, да не е луда!, се възмущава Тодоров.
В материалите по делото не са открити никакви доказателства, подкрепящи обвинението, твърди наетият от Тодоров адвокат Лъчезар Попов. Той изпратил специално запитване до Държавния архив в Търново, откъдето му пратили само решението на съда и присъдата от 8 април 1987 г.
Всички други материали били изчезнали.
Сега адвокатът е пратил същото запитване до Варненската прокуратура.
Арестуваният старшина получил обвинителния акт 10 месеца след ареста. Следовател по делото бил старши лейтенант Николай Ганчев. “По време на един от разпитите Ганчев изненадващо ми заяви: “Вадиш 30 бона и забравям за случилото се”, разказва Иван Тодоров. Той е категоричен, че Ганчев е действал в комбина с тогавашния си шеф полк. Червенков. Няколко седмици преди да го арестуват, хванал “на калъп” полковника с балдъзата си Руска - сестра на съпругата му.
“По това време държаха много на социалистическия морал и вероятно Червенков се е изплашил да не се разприказвам”, смята бившият старшина. Той нямал друго обяснение за факта защо и Малакова, като главен обвиняем, и него са осъдили по на 20 г. затвор.
Съдебният процес в Русе траял около час.
Ти нае ли ми адвокат, нали ти писах, попитал Иван съпругата си, която не бил виждал от ареста. Какви писма, какъв адвокат, се стреснала жената. Самата тя разбрала за процеса 4 часа преди началото му. Казали й, че може да дойде, а ако не иска - и да не дойде. Така старшината разбрал, че десетките писма от затвора умишлено не са стигали до съпругата му. Поискал отлагане на делото, защото нямал адвокат. Не може, ще ти доведем служебен, решил съдията, който според Тодоров бил състудент на Николай Ганчев. Служебният адвокат прелистил обвинителния акт и също поискал отлагане, за да се запознае по-подробно с обемистия документ. Заявил, че освен това трябвало да се направят проверки, експертизи. Съдът решава колко време е нужно за запознаване с обвинителния акт, отсякъл съдията. Отхвърлили молбата и за 45 минути произнесли присъдата.
“24 часа” се свърза с прокурора от Апелативна прокуратура Николай Ганчев и го помоли за коментар на обвиненията на Тодоров. Ганчев си спомни за делото от далечната 1987 г. “Иван Тодоров бе старшина от армията. Но моля ви се, с идиоти и мошеници като него не ме занимавайте”, бе неговият лаконичен коментар.
В началото на 1990 г. Иван Тодоров подал жалба за преразглеждане на делото. С тази задача била натоварена надзорна комисия към Върховния съд. След като се запознала с делото, тя спряла изтърпяването на наказанието до произнасянето на Върховния съд.
Така Тодоров излязъл от затвора и почнал работа. Тъй като първата му жена междувременно го била напуснала, създал второ семейство. Върнали му личните документи, извадил си и задграничен паспорт. Времето минавало, но решение на съда нямало. Чак след 2 г. - на 3 декември 1992 г.,
Върховният съд потвърдил присъдата.
Търсили са подходящ състав на съда, който да не уважи жалбата ми, убеден е бившият старшина. Месец по-късно - на 3 януари 1993 г., той заминал за САЩ.
“Отлетях с редовен полет за Лос Анджелис с редовен задграничен паспорт и редовна американска виза. Пазя си паспорта с визата, скоро писах на жена ми да изпрати фотокопие. Това, че съм имал редовен паспорт, поне може лесно да се провери”, разказва бай Иван.
Той отрича да се е укрил от правосъдието. Признава, че решил да емигрира, за да се спаси от родното правосъдие Напуснах страната с чиста съвест, защото виждах, че тук няма справедливост. На границата никой не го спрял.
В САЩ подал молба за политическо убежище. Обяснил, че ако го върнат, ще го хвърлят в затвора. “Не съм крил нищо. След известно време, през което предполагам властите са направили проверка в София, ми дадоха убежище и работна виза”, сподели бай Иван. След 9 месеца пристигнала и съпругата му.
Близо 10 г. работил като машинен техник във фабрика за пластмасови изделия. След като компанията-собственик банкрутирала, изкарал курсове за охранители и започнал работа в голяма охранителна компания. Дали му кола и оръжие, във взаимодействие с полицията реагирали на задействали се аларми, преследвали крадци.
През 2003 г. заедно със съпругата си Тодоров подал документи за американско гражданство. 1 година ги проучвали, а след това държали изпит от 100 въпроса, главно по американската конституция. Одобрили и двамата. “Когато ни издаваха новите паспорти, ни напомниха, че можем да си сменим имената”, разказва затворникът. След кратко умуване решили, че това ще е добре за по-бързото им интегриране в американското общество. Така приели фамилията Росс,
Иван станал Виктор, а жена му Донка - Донна.
Със смяната на имената получили и нови номера на социалните осигуровки. Така прекъснали опитите на неизвестни злосторници да теглят пари от кредитните им карти, използвайки старите номера на социалните осигуровки.
Някъде по това време разбрал, че осъдената заедно с него Малакова още през 1996 г. била пусната от затвора. Затова през 2006 г. помолил адвокат Илиева да депозира от негово име молба за помилване до президента. На 16.11.2007 г. получил отговор от София, подписан от председател на комисията по помилванията. Името му обаче не се чете. Според осведомени вероятно подписът е на проф. Маргарита Чинова, която неотдавна била освободена от комисията с аргумента, че решавала еднолично подобни казуси от името на президента.
В писмото се казва: “Уважаема адвокат Илиева, уведомяваме ви, че молбата за помилване на Иван Александров Тодоров е разгледана по надлежния ред и е прекратена поради изтичане на давностния срок за изтърпяване на наложените наказания”. С други думи - няма за какво да те помилваме, тъй като давността на присъдата ти е изтекла.
“Разплаках се, черно на бяло пишеше, че затворът вече не ме грози”, си спомня бай Иван. И все пак цели 3 години той не се решавал да се върне в България. Едва на 27 януари 2008 г. - точно 15 г. след заминаването си, взел самолета за София.
Задържането на летището толкова го изненадало, че дори не съобразил да потърси правата си като американски гражданин. Ако бях тарикат, щях да размахам паспорта и да не мръдна, докато не дойде адвокат и представител на посолството на САЩ. Нещо повече - спокойно можех да сбъркам една буква в името си - примерно Теодоров, а не Тодоров, и компютърът нямаше да ме открие сред издирваните. Но аз идвах с едно-единствено намерение - най-сетне да изчистя името си. Бях решил да предизвикам преразглеждане на делото, което да докаже истината.
“Мислех, че някои неща са се променили за 15 г., но явно съм сбъркал”, с горчива усмивка завършва разказа си бившият старшина. Днес той е на 65 г. Според справка на Министерството на правосъдието му остават да излежи още 9 г. и 10 месеца. Тоест, ако е жив и здрав, ще излезе на свобода 75-годишен. Или както бай Иван казва:
“Де факто моята 20-годишна присъда става доживотна”.
Така съдбата на Иван Тодоров/Виктор Росс остава в ръцете на президента. По мнение на юристи давността на присъдата не е изтекла заради прекъсването от 17 г. Дали бившият старшина е заслужил помилване, ще реши държавният глава. Само ще припомним, че той е осъден на 20 г. за стопанско престъпление и то не като основен извършител, а като помагач. А за последните 9 г. президентът е съкратил наказанието на 431 лишени от свобода, сред които има и осъдени за убийства, грабежи, отвличания.
Осъдената Маринка Малакова: Бях принудена да кажа за Иван
Известният столичен адвокат Лъчезар Попов поема защитата на Иван Тодоров по препоръка на американския вицеконсул Дебора Аш. Той показа твърде интересно писмо на Маринка Малакова до нейния защитник Здравчев, също известен адвокат, вече покойник. Писмото е писано в сливенския женски затвор.
Ето какво споделя Малакова: "Много неща има да се казват, но с този мой страх аз натоварих най-вече себе си и Иван, макар че не е така. Просто бях принудена да кажа за Иван. Само ние двамата с него си знаем много добре нещата. Аз имах много ревнив съпруг, знаех какво можеше да се случи след делото и от страх не издадох останалите. Можеше и нещастен случай да стане за съжаление".
Справка на "24 часа" показа, че след помилването Маринка Малакова се заселва в с. Горни Цибър, Монтанска област.
Полицай Митко Георгиев: В затвора бай Иван гледа кучетата на охраната. Храни ги, чисти им, разхожда ги.
Преди това повече от година работел в звеното за противопожарна охрана към цех Печатница. Ето какво пише в трудовата му характеристика, подписана от полицай Митко Борисов Георгиев: "Лишеният от свобода Иван Тодоров работи под мое ръководство като гледач на питомци от 27.10.2009 г. През цялото това време той се доказа като съвестен, трудолюбив и честен работник, който стриктно изпълнява своите служебни задължения. Затова многократно е награждаван. Доволен съм от неговата работа и цялостното поведение."
Вицепрезидентът Ангел Марин: Ако заслужава, ще бъде помилван
"24 часа” се срещна с вицепрезидента Ангел Марин, когото държавният глава е натоварил с правомощието да помилва лишени от свобода.
Ген. Марин познаваше житието на Иван Тодоров, но отказа да коментира подробности, докато не се запознае с молбата му за помилване. Към момента на срещата тя още не бе стигнала до него.
Ето и думите на вицепрезидента: "Както към всеки друг човек, който по стечение на обстоятелствата е попаднал в местата за изтърпяване на наказания, и за този човек, който се е обърнал към вас, се отнасят изискванията за помилване. Във всички случаи тогава, когато при нас пристигне неговата молба, тя ще бъде внимателно и сериозно проучена, ще се преценят всички аргументи “за” и “против” и в съответствие с утвърдената практика и законите на страната, в случай че заслужава, той ще бъде помилван".
