Кабинетът на хърватската посланичка Даниела Баришич е семпъл и същевременно закачлив - като самата си стопанка. Около бюрото на младата дама, отрупано с документи, цари артистична атмосфера. Край хърватското национално знаме са наредени картини на известни художници от родината й. Зад гърба й на стената има само две неща - дървен герб на Хърватия и картина на глаголицата.
Защо пък глаголицата? Картината е от изложба от май 2010 г. в Народното събрание, организирана от българина Коста Костов, който живее в Хърватия от 45 години. Дипломатката не крие интереса си към историята и към връзките между България и Хърватия през вековете. Припомня, че в някои части на страната й пишат на глаголица до XIX век. Подарява ми и книгата на Иван Божилов “България и Дубровник. Договорът от 1253 г.”. Разказва, че тя самата като ученичка е имала часове по кирилица, затова сега не й е трудно да чете на български.
До бюрото са наредени снимки. Най-любимите си хора обаче - сина Вйекослав и съпруга Хрвойе, посланичката пази в компютъра си. Има снимка от Банско, били там да гледат хърватския скиор Ивица Костелич. Самата дипломатка не кара ски.
“Аз съм от Далмация, от морето, харесвам да е слънчево и горещо”, смее се тя.
Даниела Баришич е родена в градчето Шибеник, зодия Везни. Завършва гимназия в Сплит. Там следва и икономика. После се премества в Загреб и специализира политически науки в университета. От 1995 г. работи в пресцентъра на хърватското президентство. През 2001 г. става негов шеф и говорител на президента Стипе Месич. Остава на тази длъжност до края на 2008 г., а от 2009 г. започва дипломатическата й кариера в България. Баришич има много хубави спомени от Месич. “Бях с него на всички посещения извън държавата, Натрупах голям опит.”
За първи път е била в България на посещение с хърватския президент през 2003 г. Когато слезли близо до Докторската градина, много й харесало и решила, че може да живее там. После се връща като посланик и живее в същия район на някогашна аристократична София.
Правя комплимент на посланичката, че много добре говори български. "Мисля, че синът ми не е много съгласен с това", отговаря тя през смях. Вйекослав сега е на 14 години и учи в италианския лицей в Горна баня. "Много е доволен, аз също", хвали се посланичката. Когато пристигнали в България през януари 2009 г., бил по средата на 5-и клас. Той сам предпочел частно училище в Горна баня вместо английското. Дипломатката се притеснявала, тъй като той не знаел български, не можел да пише и на кирилица. “Нищо, нищо, ще се справя”, успокоявал я той. И се справил отлично. След година и половина решил, че ще се прехвърли в държавното училище в Горна баня. “Аз съм много щастлива, гордея се с него”, хвали се тя.
Голямата страст на дипломатката е четенето. “Нямам проблем, когато чета на български - книги, вестници, всичко.” Първата й книга била “Мисия Лондон”. Миналата година вече я превели и на хърватски, гледала е и филма. Любими са й книгите за историята на България. През свободното си време обича да обикаля книжарниците в София. Купува си предимно български книги. Дори от мол се връща с по 4-5. Мъжът й винаги й казва, че другите жени си купуват обувки, а тя - книги. “Къде ще ги поберем всичките”, чудел се той.
Винаги вечер гледа трите новинарски емисии - ТВ 7, Би Ти Ви и БНТ. Не е любителка обаче на сутрешните блокове. "При вас е обратното - винаги канят политици в сутрешните блокове, а при нас те са вечер”, обяснява тя.
Посланичката следи отблизо всички български сериали - "Столичани в повече", "7 часа разлика", "Под прикритие". Разказва ни, че “Стъклен дом” през лятото се излъчвал и в Хърватия
Хората го харесвали. Дипломатката е запален тв зрител, следи и "Пълна лудница", "Комиците". Само музикалните конкурси не гледа. Не следи и футболни мачове. Почитателка е обаче на отбора “Хайдук” (Сплит), където треньор в момента е Красимир Балъков. Дипломатката следи отблизо новото българско кино. Много й харесал "Светът е голям и спасение дебне от всякъде", но е гледала и другите филми.
Баришич не държи на дизайнерските дрехи. Обича обаче много сребърни бижута. Любимо й е т.нар. Шибенско копче. “И тук имате много хубаво сребро. Обичам да обикалям малките галерии за сребърни бижута.”
Въпреки че има прекрасна фигура, дипломатката не спортува. “Занимавах се като малка - плуване, гимнастика, баскетбол и хандбал”. Сега предпочита хубавата книга с чаша кафе през свободното време. Не е готвачка, край печката се изявява съпругът й. Понякога той готви дори за гостите на прием - например традиционните хърватски банички с картофи.
Дипломатката била на почивка в Несебър със семейството си, много им харесало. Била впечатлена обаче от броя на струпаните хотели около Слънчев бряг. В Хърватия успели да опазят бреговата ивица с малки хотели с помощта на закон. Била впечатлена от Жеравна, посетила и Арбанаси. “Знаете ли, една част от нашия град Задар на Адриатическо море също се нарича Арбанаси”, разказва тя. Обича много и Пловдив, особено стария град. “Има нещо средиземноморско в този град, всички хора са навън, по кафенетата, много е хубаво...”
Цветята са в “кошара”, а пчелите в “кошница”
Има думи на български и хърватски, които звучат еднакво, но всъщност имат различни значения, обяснява посланичката. Когато хърватите казват, че някой е "вреден", това означава, че много работи. На хърватски "меч" е всъщност футболен мач. А "мач" за тях пък е оръжие, смее се Баришич. Същото е и с "кошара" и "кошница". "Кошницата при нас е за пчелите, а кошарата е за цветя." Само българите и хърватите използват думата вла", останалите на Балканите казват "воз", обяснява дипломатката. (24часа)
ПЕТЯ ДИКОВА
