Недко Недев е сляп вече повече от половин век, но не е типичен представител на хората с увреждания - не се оплаква, не очаква държавата да го възмеди за проблема му и се бори с живота не по-малко успешно от всеки здрав човек. Дълги години въртял собствен бизнес, а сега учи второ висше право с амбицията да стане консултант на осъдени на пробация.
Загубва зрението си при инцидент в родното си село Щръклево, Русенско, когато е едва на 4 г. Три по-големи момчета в съседната къща донесли отнякъде бомбички. Опасната игра за тях се оказала фатална. Недко като по чудо останал жив, но ослепял.
До седми клас учил в специализирано училище за незрящи във Варна, но след това решил, че трябва да се справи в общообразователно училище. И влязъл не къде да е, а в елитната навремето русенска английска гимназия.
"Тогава диктофони и модерни компютри нямаше, завърших благодарение на съучениците си, които се редуваха да ми диктуват уроците", разказва той. Трудностите не го спират, продължава да учи и завършва икономика на труда в УНСС (тогава ВИИ "Карл Маркс"). Работи известно време в търговията със стоки, произведени от кооперациите на слепите, а след 1989 г. се пробва в частния бизнес. Завърта малко магазинче за трикотаж и кинкалерия. Известно време се справя, но признава, че не е успял да развие бизнеса както трябва и през 1999 г. приключва с предприемачеството. Решава, че ще е по-полезен, ако се бори за правата на по-успелите си колеги и учредява сдружение на слепите предприемачи.
"Играта тогава беше доста груба, но организацията успя да се справи с няколко дръзки опита за рекет и натиск от държавната администрация", казва Недев. Благодарение на подкрепата й няколко незрящи търговци в София, Пловдив, Костенец успели да издържат на свирепата конкурения на големите търговски вериги и да просъществуват до днес.
"Когато става дума за частен бизнес, помощ от държавата няма", твърди Недев. Преди 2007 г. слепите заедно с другите организации на инвалидите си извоювали квоти по пазарите. После това отпаднало и вече единственото облекчение е патентната отстъпка от 50%.
Постепенно Недев разширява спектъра на обществената си дейност и сега работи за Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт, която има за цел да подпомага спортовете за хора с увреждания. Използвайки перфектния си английски, той е поел международните контакти на организацията. Има специално оборудвано работно място на Националния стадион "В. Левски" с брайлов лаптоп и говорещ софтуер.
"Опитваме се да създадем условия за няколко вида спорт, адаптирани за хора с увредени крайници, церебрална парализа и други", обяснява той. Става дума за бочия - подобна на голфа игра, която се играе на инвалидни колички, както и за баскетбол. От догодина планирали да развиват и ръгби на колички. Вече имало договорка с международната организация и надежда за осигуряване на техника със специални екстри. По света инвалидите се занимавали много и с ветроходство, но за нас това било адски скъпо и засега недостъпно. В България спортовете за инвалиди се развивали с 20-30 г. закъснение и Недев дори превеждал част от правилниците им.
“Искаме чрез спорта да мотивираме хората да излязат от вкъщи - казва Недев. - Когато дойдат на тренировка, те общуват, обменят различни идеи за бизнес, за реализация, чувстват се пълноценно."
Главният проблем на зрително увредените според него е, че дълго са живели изолирано от обществото. Нещата се влошили след 1990 г., когато били ликвидирани защитените работни места и се наложило всеки да се спасява сам.
"Много от нашите изпаднаха в крайна бедност, вземат пенсии по 150-200 лв. и е направо страшно", казва Недев. Той бил благодарен, че засега има работа, докарвал си и по някой-друг лев отгоре с частни уроци по английски.
"Каквото и да се случва обаче, слепите трудно се отчайват", категоричен е Недко. Не разбирал как е възможно 1 млн. българи да страдат от депресии и все по-често да посягат на живота си.
На слепия му се налагало да е смел, защото да излезеш сред бясното движение без очи, си е истинско предизвикателство.
"Съвсем не е шега да се научиш да преодоляваш тротоара, да влизаш в метрото, да се качваш в автобуса сам - споделя той. - Огромен труд се изисква, за да компенсираш липсата на рецепторите, чрез които се получават 60-70% от информацията за околния свят."
За него вътрешната бариера паднала в осми клас. Хазяинът му в Русе го водел до училище, но в един момент Недко го досрамяло и решил, че трябва да се справи сам. Купили му бял бастун и оттогава няма сила, която да го спре. Твърди, че е един от редките подобни случаи в провинцията. Навремето във Варна имало само трима души с бели бастуни. Сега били значително повече. Появата на кучетата водачи допълнително улеснила живота на близо 100-тина незрящи.
В последните години и отношението на обществото се променило и слепите излезли от къщите си.
"Говори се за нас - по радио, по телевизия, станахме модерни", шегува се Недко. Противно на очакванията, той оценява усилията и на държавата, и на общините и смята, че в последните години са се отворили много работни места за слепи.
"Най-страхотното нещо обаче, което усещам, е, че центърът на София се освободи от колите, за което специална заслуга има зам.-кметът Албена Атанасова", признателен е Недко. Въпреки първоначалните проблеми сега успешно вървяла и общинската програма, осигуряваща асистенти за хората с увреждания.
Недев продължава да се усъвършенства и от 4 г. учи право задочно в Софийския университет. Заради 55-те му години не се виждал като адвокат, защото нямало достатъчно време. Амбицията му обаче е да стане консултант на осъдени на пробация.
"Ще обсъждам с тях дълбоките мотиви за престъплението, ще им бъда нещо като психоаналитик, същевременно ще им давам и юридически съвети", кани се той. Другият вариант бил да стане медиатор при извънсъдебно уреждане на споровете.
Живее сам в скромната си люлинска боксониера. На младини имал жена и син, но се развел. Самотата обаче не му тежала. Вече бил свикнал да е единствен владетел на собственото си пространство и не мислел за нова конфигурация. Пък и на тази възраст му се струвало твърде сложно да прави ново семейство.
