Експлозия от
цветове и
древна култура
В един слънчев ден в края на октомври тръгвам заедно с група сънародници към далечно Мексико. След кратък полет до Истанбул следва едно дълго 14-часово пътуване със самолет до Мексико Сити. На летището не ни искат зелен сертификат или тест за COVID, само попълваме декларация, че не сме болни и нямаме температура. Но маските са задължителни.
Отвън ни посреща автобус, който ни отвежда до хотела в центъра на многомилионния град. Първото впечатление още по пътя към хотела е натовареното движение, но всички шофьори са спокойни, спазват правилата и няма никаква нервност. Но прави ми впечатление и масираното присъствие на полицейски автомобили.
Оказва се, че попадам
в Мексико по време
на най-тачения от
местните празник -
Деня на мъртвите
Денят на мъртвите (на испански Dia de Muertos) е празник, отбелязван в Мексико и някои други страни в Латинска Америка в първите два дни на ноември.
Това е един вид пищна задушница, на която след увеселения и карнавални шествия в града и на специално украсените гробища, в домовете на покойниците или по заведения се събират семействата и приятелите на починалите, за да ги споменат.
Празникът официално се чества на 1 и 2 ноември, които са католическите религиозни празници Омнис Санктус – на Вси светии, и Омниум фиделиум дефункторум – на всички починали души.
Виждам улици, пълни с усмихнати и веселящи се хора, които са облечени много цветно и са с изрисувани с черепи лица. По площадите свирят мариачи - местните музиканти.
Всички ресторанти, кафенета и улични капанчета работят и са пълни с хора, които дори навън са с маски, така са ги научили.
Особено впечатляващ беше празникът в град Оаксака във вечерните часове по тесните централни улици, където цареше пълно веселие.
Освен по улиците фиестата продължаваше по парковете и по градските канали, където местните се качваха на цветно изписани лодки и се веселяха.
Мексико Сити е впечатляващ. Това е най-големият град на Северна и Южна Америка с население 22 милиона жители. Намира се на 2240 м надморска височина.
Град Мексико е популярна туристическа дестинация като древен мезоамерикански град и мястото на много от популярните туристически атракции като например Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Луната (Теотиуакан). Други туристически зони, като Зона Роса или търговския район, голямата катедрала, колоната “Ангел на независимостта”, булевард “Пасео де ла Реформа”, небостъргачът “Торе Латиноамерикана”, националният дворец “Мексико”, “Ел Паленке”, “Темпло Майор” и един от най-големите обществени площади в света “Ел Сокало” (Площад на конституцията) са тук. Особено интересен е националният музей по антропология.
В Койоакан посетихме и къщата музей на Фрида Кало, мексиканска художничка, известна с непокорния си дух.
Разбира се, задължително трябваше да разгледаме Теотиуакан - древния град, където боговете са сътворени според ацтекската митология. Най-добре е това да се направи от балон. Гледката от горе е респектираща.
За основатели на ацтекската империя се смятат индианците от племето мешика, които се заселват в Мексиканската низина в средата на XIII век. Тъй като по това време долината е била вече населена, мешика били принудени да потърсят убежище на два острова, близо до западния бряг на езерото Текскоко (едно от петте езера в района). Смята се, че мешика вярвали в легенда, според която щели да основат голяма империя в блатиста местност, а като поличба ще видят
кактус, израснал
върху скала в
средата на езеро,
и орел, стискащ
в ноктите си змия,
кацнал върху кактуса
Тъй като местността около крайбрежието на езерото Текскоко е била именно блатиста, ацтекските жреци използвали този факт и обявили, че са видели знамението.
Мешика постепенно усядат и започват да практикуват земеделие. През 1325 г. върху един от островите основават град Теночтитлан.
Племето увеличава своя брой и създава силна военна и държавна организация.
По-късно Теночтитлан влиза в троен съюз с градовете държави Текскоко и Тлакопан и през 1428 г. с общи усилия побеждават тепанеките. При управлението на мешикския владетел Итскоатъл заедно с неговия наследник Монтесума (Моктесума) I и владетеля на Текскоко Несауалкойотъл тройният съюз бележи серия от победи и завоевания.
Така се създава империята на ацтеките, простираща се от централната част на днешно Мексико до границата на днешна Гватемала. Империята включва редица отделни държави и етнически групи, задължени да плащат данък на тройния съюз, като най-силен сред съюзниците се оказва град Теночтитлан.
Най-главен сред боговете е бил Уицилопочтли (богът слънце), почитан още и като бог на войната. Други
важни богове са
Тлалок (богът дъжд)
и Кетцалкоатъл
(Пернатата змия) –
богът на вятъра
и мъдростта
В ацтекската религия има добри и зли богове. Ацтеките вярват, че добрите богове трябва винаги да се поддържат силни, за да не позволят на злите богове да завладеят света.
За тази цел са извършвани човешки жертвоприношения. За жертви най-често са били използвани военнопленници, а за най-важните ритуали понякога са избирали за доброволци ацтеки воини. Ацтеките вярвали, че бог Тлалок предпочита деца, принесени му в жертва.
Жертвоприношенията при ацтеките са представлявали сложни ритуали, изпълнявани според движението на звездите за умилостивяване на боговете в даден момент.
Най-общо ритуалът е протичал в следния ред: жертвата се изкачва по стъпалата до върха на пирамидата, където е храмът. Там жрецът я поставя да легне на каменния олтар и изважда сърцето ѝ. След това го издига високо към почитания бог и го хвърля в свещения огън, докато то все още пулсира.
Ацтеките често са
провеждали масови
жертвоприношения
Според една легенда през 1487 г. в Теночтитлан жреците пожертвали над 80 000 военнопленници в чест на обновения храм на бога слънце.
Ацтекските жреци се стремят да спечелят благоразположението на боговете с пости и доброволно кръвопускане. Някои жреци откриват училища, наречени калмекаси, където децата изучават религиозните ритуали.
Една от най-важните дейности на жреците е да предсказват кои дни са добри за започване на война или за кръщаване. За тази цел е създаден календар от 260 дни, който предоставя необходимата информация. Датите за церемониите се определят с помощта на слънчев календар от 365 дни.
Чрез комбинирането на двата календара ацтеките определят цикъл от 52 години, в края на който домашните огнища изгасват. Началото на следващия 52-годишен цикъл се отбелязва с важната церемония на новия огън. Тогава жреците запалват свещен огън в гръдния кош на жертвата и жителите отново палят домашните си огнища и започват да празнуват.
Очаквайте още за скрити в джунглата индиански храмове в Яшчилан, Бонампак, Паленке
