Мениджърът “Комуникации” на мултинационалната компания за
югоизточния пазар можеше
да открива археологически
находки като Индиана Джоунс
изливане кофа с вода - бавно,
между 3 и 5 дни, и после продължава... по-мъдра
Анатолий Попов преди година създаде този нов канал с марката “24 часа” - “24 часа podcast”. Обичайно историите от хартиения вестник са ценната добавена стойност на сайта ни.
През изминалата година в подкаста ни гостуваха: Маргарита Петкова, Иля Велчев, Богдана Карадочева, Нина Николина, Ирина Флорин, Теди Кацарова, Здрава Каменова, Ангел Заберски, Нели Рангелова, Биляна Петринска, Деян Донков, Дара Екимова, Виктория Терзийска, Петя Дикова, Искра Донова, Деси Тенекеджиева, Влади Ампов-Графа, Стефания Колева, Богдана Трифонова, Михаела Филева, Владимир Карамазов, Лилия Маравиля, Теодосий Спасов, Ути Бъчваров, Дарин Ангелов, Калин Врачански, Герасим Георгиев-Геро и Мариана Попова.
Днес за първи път се случва обратното. Правим го, защото най-важното от тези едночасови разговори си заслужава да бъде прочетено и после чуто.
Нели Ангелова е “най-сладкият продукт” на световната компания “Нестле” в България.
На 17 години със специално разрешение - заради непълнолетието си, постъпва в шоколадовата фабрика в София и точно 30 години по-късно е мениджър комуникации на “Нестле” за югоизточния пазар (България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Косово).
Ръководи изграждането и налагането на цялостната корпоративна идентичност на всички нива в мултинационалната компания, създадена през далечната 1866 г.
Отдаден пътешественик, но за нея най-хубаво е у дома. Човек, който и след 30 години говори с любов за това, което прави. Майка, която е благодарна на пандемията, че я е сближила отново с тийнейджъра у дома. Фен на “Металика”.
- Твоята история е като американската мечта. 17-годишна ставаш част от големия бизнес.
- Като американската мечта или като Пепеляшка, ако трябва да избера между двете, по-скоро като американската мечта. Обръщайки се 30 години назад, виждам нещата, които са много важни – да имаш шанса от живота, да ти бъде даден, но и ти да можеш да си вземеш този шанс в ръце и да го развиеш в нещо конкретно, което се случва.
Шансове се дават на всички хора, но дали те го виждат в точния момент, или когато го видят, могат да намерят силите в себе си да го вземат и развиват през целия този период, който им е отреден. На много хора не им стигат силите, отказват се и тогава не се получава успехът.
- Ти самата даваш ли шансове?
- Давам! Както в професионалния, така и в личния живот. Преди няколко години се срещнах с Максим Ешкенази, за да представи проекта “Фортисимо”. Попитах го защо идва от Лос Анджелис, за да го прави това нещо? Тогава ми отговори: “На мен държавата навремето ми даде шанс да ме изучи и аз благодарение на това образование, моя талант, моето умение и упоритост, сега имам прекрасна работа и се чувствам морално задължен да върна този жест, като оставя аз на следващите поколения нещо”. Това беше нещото, което и аз осъзнах, че мога да дам нещо на поколенията, които идват. Търпението е също някаква моя форма на даване на шанс.
- С какво щеше да се занимаваш, ако не беше попаднала в семейството на “Нестле”?
- Много ми е трудно да отговоря, защото съм започнала работа в тази компания на 17 години. Бях свързана с ШЗИ “София” (Шоколадови и захарни изделия), която “Нестле” закупи в приватизацията. Продавах аерошоколади LZ и “Пияни вишни”, които бяха супер, супер дефицит. Спомням си, че тогавашното производство на бонбоните беше 100% ръчно - 16 кашона на ден.
Това са много години, в които аз съм свързана с този сладък бизнес и тази компания. Погледнато реално, още в гимназията се занимавах с тези сладки продукти, след това естествен стана преходът.
Иначе съм минала през всички нормални за момиченце идеи, като стюардеса, балерина... Нещото по-конкретно, което съм искала да правя, е да бъда известен археолог, като Индиана Джоунс.
- Правиш ли компромиси – в работата, в любовта?
- Трудно, но правя. Животът е танц и този танц не може да се танцува само напред, понякога се налага да се направи и стъпка назад. Горда съм със себе си, че в ситуации, в които трябва да направя компромис, го обмислям по много мъдър начин. Вече не вкарвам типичната доза емоционално его, което може би не ни помага в повечето случаи. Много добре обмислям и се отдавам на рационалното и на правилното за този момент.
- Как преминаваш през трудните моменти?
- Говоря за тях. Вече съм установила сама за себе си, че този разговор е много полезен за мен. Преди седмици бях в ситуация, която изживях много тежко емоционално, защото не очаквах, че ще се случи. Беше доста шоково за мен. Съвсем интуитивно установих, че съм приложила същия подход, като в такива подобни ситуации – имам нужда да изговоря болката си.
То е като да излееш, но не наведнъж, а на части, кофа с вода. Процесът трае между 3 и 5 дни. Винаги знам, че тази болка след това я няма. Хващам се в ръце и продължавам по един мъдър начин.
- С кого разговаряш в тези моменти?
- Групата е една с леки девиации. Споделям с партньора си, с когото вече 30 години сме щастливи заедно, с няколко близки приятели. Случвало се е да споделям и с близки колеги, ако това е нещо, което е свързано с работа.
Изговарянето на проблема е моят начин. Аз съм изразен екстроверт, което особено силно си проличава в тежките за мен моменти, но много помага. След седмица нищо лошо няма в мен, всичко е навън.
- На какво се стараеш да научиш сина си?
- Да бъде самостоятелен, да знае, че всичко е в неговите ръце и нищо не е даденост в живота и никой не му е длъжен. Да има уважение към хората, които среща в живота си. Като се започне от това да казва “Добър ден” на съседа в асансьора, да казва “Благодаря”. Да уважава, защото хората са различни и всеки има право на своя собствен мироглед и никой не трябва да бъде насилван под каквато и да е форма.
- Кое е нещото, което те прави щастлива?
- Смехът на сина ми и концерт на “Металика”.
- Ех, тази “Металика”.
- То любовта не може да се разказва. Не може! Преди 12 години имах невероятния шанс да се срещна с вокалиста на “Металика” Джеймс Хетфийлд. Колкото и да се бях подготвила за тази среща, се случи класическото нещо... Докато се готвех за срещата, говорих с приятели мъже и единият ме посъветва: “Гледай само да не припаднеш”. Случи се точно това, което преживяват повечето фенове, когато видят своя идол. Просто не можех да говоря! Досега в живота съм имала два момента, в които съм изгубила ума и дума, и това беше единият.
Освен че Джеймс Хетфийлд е звезда, очевидно е много голям човек. Той беше изключително търпелив и разбиращ моето нервнопаралитично състояние в този момент. Единственото нещо, което успях да кажа, е, че съм адски нервна, имах 10 секунди да кажа нещо смислено.
При срещата той попита откога съм фен на бандата, нещо, за което не се бях замисляла. Толкова ми подейства успокояващо гласът му, че веднага отговорих - от 1988-1989-а, когато бях тийнейджър, с излизането на албума ...And Justice for All. Оттогава започна тази любов.
В тези години, както се пее в творчеството на един друг голям поет “нямаше ни интернет...”. Албумите се разменяха презаписани с абсурдно качество, но любовта е любов. Имам 5 концерта, посветени на “Металика”, това е изживяване, което няма как да се опише. Пожелавам си да бъдат много по пет.
- Коя песен си ти на “Металика”?
- Master of Puppets. Аз съм ортодоксален фен.
- Нели, какво те разсмива?
- Малко неща.
- Имаш хубава усмивка...
- Това е много интересен коментар, защото аз не обичам да се усмихвам, но напоследък получавам доста често този комплимент.
Какво ме разсмива? На първо четене смешни неща, които в същината си са тъжни. Филм на Кустурица... Могат да ме разсмеят, без да споменавам имена, някои артистични попълнения в настоящия парламент. Героят на Захари Бахаров в “Чамкория” ме разсмива...
- Смехът може ли да бъде тъжен?
- В повечето случаи ситуациите, в които аз се смея, са за нещо, което в дълбочината си е тъжно.
- Плачеш ли?
- Да!
- За какво?
- Да започнем оттам, че не плача на филми. Рядко плача, но когато се почувствам несправедливо наранена, го правя, но ми отнема кратко време. Смехът, усмихването и плачът не са мои естествени характеристики. Правя ги и трите, но рядко.
Чуйте цялото интервю с Нели Ангелова в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи. Ще ни откриете като “24 часа podcast”.
