Стегнато "Слушам!" прекъсва вечната песен на Франк Синатра „Ню Йорк, Ню Йорк", с чиято мелодия звъни телефонът на доц. Коста Костов.
Контрастът между военната реплика и джаз асоциациите е запазена марка на известния доктор с 4 специалности и още толкова специализации. Той е един от 100-те най-обичани българи в класацията на читателите на "24 часа" и началник на Клиниката по белодробни болести на ВМА. Там дори в интериора се оглежда многопластовата личност на шефа.
При последния ремонт е боядисал помещенията в нюанс малеби с акценти в цвят зрели вишни.
"Това са тоналностите и на моята спалня от детството - обяснява докторът, откъде е дошло вдъхновението му. - Исках с нетрадиционните за болница цветове да създадем уют и спокойствие на пациентите, за да не пречи нищо да се съюзим срещу болестта. Нали ние, лекарите, сме тук заради тях, а не обратното." Според пулмолога клиниката е единствената у нас, която има параклис вътре, между стаите. Той е пълен с икони, подарени от известни и обикновени хора, събирали пръсти за молитвен кръст в малкото помещение. Параклисът е наситен до такава степен с енергията на надеждата и парализиращия страх от смъртта, че те се усещат като ритъма на живота - дишай, не дишай, дишай, не дишай. Между двете фази на диханието е гилдията на белодробните доктори, които до голяма степен се чувстват жертва на здравната реформа.
“Титаник” е правен от профита, а Ноевият ковчег - от любители - напомня докторът. И развива цитата - "но независимо че се прави от любители, здравната ни система повече прилича на потъналия кораб".
"Над 4 хиляди българи заболяват всяка година от най-масовия рак - на белия дроб. От тях всеки десети има нужда от специфични бронхологични процедури, но не ги получава, защото за тях няма клинични пътеки за дейности, аналогични на финансираните в кардиологията, гастроентерологията, урологията. И това е здравен геноцид - неосъзнат, неумишлен, но фактически. Защото непрекъснато, но затова пък напразно, пишем до всички институции - казва пулмологът от името на болните и на професията. - Когато икономическите параметри вземат превес над терапевтичните, резултатът е убийствен в най-директния смисъл."
Затова доц. Костов застава от другата страна на барикадата независимо от пагона. Твърди, че го прави, за да имат и колегите му извън ВМА възможностите да прилагат съвременно лечение, както по свое желание и за своя сметка го прави Военномедицинска академия. И в същото време да не изостават в квалификацията си. На тези хора чакат над 800 хиляди българи с астма, хронична обструктивна белодробна болест, рак. Сигурен съм, че най-моралните лекари са в България - друг няма да работи така всеотдайно при тукашните тежки условия и мизерни възнаграждения, разсъждава д-р Костов.
"Търся да назнача пулмолози, които са по-височки, за да не им виждам недоволните физиономии, когато им съобщавам заплатите. Пък и да са към двата метра, за да не пострадат невинни, когато ги замерям с каквото ми попадне за грешките им." Това е само първият от 10-ината саркастични Костови критерии за подбор на медици
Друг например изисква "Да нямат татуировки по тялото, а ако имат, да не е платноход или котва с увита змия, защото това ме дразни и някак ми намеква, че трябва да си се връщам там, откъдето съм дошъл - Бургас. Не че не си обичам Бургас, но искам да му се радвам по-отдалече и само през лятото - на място." Той е първи лекар във фамилията - в майчиния му род са юристи и архитекти, по бащина линия се предава силен музикантски ген.
Решил да стане лекар, впечатлен от хората с бели престилки по време на дълго боледуване преди абитуриентския бал. Но ритмите са в кръвта му - свири на няколко инструмента, а на стената в кабинета му, над апаратурата за белодробни прегледи в клиниката виси саксофон - подарък от поета Борис Христов.
Докторът е ценител на думите и в приятелския му кръг са едни от най-големите автори на последните 50 години. Едва ли само по "морска" линия е общувал с Христо Фотев. И не само медицинска, но и дълбоко човешка е била връзката му с Дамян Дамянов. Самият пулмолог е главен редактор на InSpiro - списание за респираторна медицина и вдъхновение. Името, естествено, няма как да е просто име, в него думите правят акробатични номера между латинското spiro - дишам, и in-spiratio - вдъхновение. В отделните броеве в главозамайващ ритъм дишат научни статии и изтънчени изкуствоведски текстове. По подобен парадоксален модел у интелектуалеца живее и футболист от ФК "Отбор без име, обаче - с екип". Доцентът е левскар, но през последните години отборът е загубил уважението му. Възхищава се на Христо Стоичков и смята, че държавата и обществото у нас не отдават заслуженото на българин с такава световна слава.
На Христо Стоичков със закон трябва да му се разреши да си говори всичко - каквото, както и когато поиска - лобира специалистът по белодробни болести. Защо със закон ли? За да не може да му режат думите с обяснението, че не били академични и изискани. Нека аз да съм в медицината голям, колкото Стоичков във футбола, пък да ми викат недодялан доктор, пали се доц. Костов.
С младежкото си облекло - и в клиниката може да бъде видян в модерни гуменки и розова риза на червено райе, докторът изобщо няма вид на мъж под пагон, въпреки че е военен лекар от първия ден на кариерата си - тръгнал е от поделение в Царево (тогава с името Мичурин).
Казва, че “шапката” не го стиска да има мнение и се чуди, че медии го цензурирали в изказвания срещу имитацията на ограничения за пушене и възмущението му, че дори в Министерството на здравеопазването спокойно си пафкат. "Не искам 5-годишната ми дъщеря да мисли, че е нормално да се пуши. Разликата между цигарите и кокаина е само в количеството на ефекта. Иначе никотинът води до по-тежко пристрастяване и това се знае от специалистите.
Ако някой държи да се трови, да си го прави вкъщи, въздухът навън е общ, околният свят принадлежи на всички и имам право да кажа дали детето ми трябва да вижда лошия пример", категоричен е докторът. Войната му срещу цигарите е ожесточена заради всекидневните срещи с болни от рак на белите дробове - 80 на сто от тях са пушачи.
Отдаденост на професията го подтиква и да създаде "стола на Костов", както наричат колегите му приспособлението за една от най-неприятните манипулации в пулмологията - белодробната пункция. Автоматизацията създава възможния за тази процедура комфорт и намалява болката от огромната игла.
Другите хорски болки - на душата, се опитва да облекчи с думи. А когато е убеден в правотата си, влиза в защита на оспорвани от мнозина каузи като войната с пушенето на обществени места. Защото още от младежките си години докторът носи началното ускорение от цитата на Маркес „Никой няма да си спомня за вас, ако криете мислите си. Наложете си и ги изразете."
