Скритите в джунглата древни градове от империята на маите
На границата между Мексико и Гватемала се крият много неизследвани и обрасли с дървета руини
(Продължение от
предишен брой)
Приключението продължава в търсене на нови археологически места в империята на маите.
След като разгледахме столицата на Мексико и нейните забележителности, тръгнахме на юг с малък бус. Пътьом спирахме в малки красиви цветни градчета и селца. Разглеждахме и природни забележителности, като каньона Сумидеро и водопадите Агуас Асул.
Минавайки покрай бедни селца, се запознавахме с местния бит и култура. Показваха ни какви ритуали са правили маите, за да предизвикат дъжд.
Прекосихме едни от най-бедните щати на Мексико, за да достигнем накрая най-бедни - Чиапас. По пътя видяхме много хора да ходят пеша покрай шосетата с багаж на гърба си. Оказа се, че това са бежанци от Гватемала, които, бягат от бедността и вървят към границата на Мексико със САЩ.
Първият древен град, до който стигаме, е Паленке. Той е един от най-важните и интригуващи градове, построени в далечното минало от маите. Те били първите хора, които започнали да строят големи градове от камък и ги свързвали с пътища, които преминавали през джунглите и блатата. В миналото те били интелигентни и много религиозни хора, което много личи много и по техните постройки. Паленке се намира в близост до река Усумасинта и някога е бил център на изкуството, астрономията и религията.
Като всяка друга майска архитектура, и неговата е много пленителна. Типичен похват на маите и ацтеките е да строят пирамидите си на няколко нива, като до върха се стига посредством стълби.
Някои от
най-високите майски
пирамиди притежават
около 500 хиляди
стъпала
Те смятали, че колкото по-висока е тя, толкова по-близо е до боговете, а стълбите при маите били строени, защото вярвали, че по тях боговете слизат на Земята.
Когато жителите на Паленке го изоставили и се изнесли на друго място, той до известна степен западнал и бил погълнат от природата, но след дълги години съвременните археолози го открили, изкопали го и го превърнали в част от най-важните археологически обекти.
За да се запазят неговата красота и история, някои от храмовете са реставрирани, а за тези, при които това не било възможно, е направен “Археологически музей на Паленке”, който се намира на самия вход. В него са изложени здрави предмети от пирамидите и интересни ръкописи. Най-забележителният паметник, който може да видите, е Templo de las Inscripciones, което се превежда Храмът на надписите. Той е пирамида, в която се намира гробницата на Пакал Велики, владетел на Паленке, умрял през 683 година. Всъщност това е единствената пирамида на маите, в която е открита гробница. Той бил погребан със специално направена маска от 200 нефритени частици.
Продължаваме пътешествието към по-малко известните градове на маите Бонампак и Яшчилан.
Той е древен
град на маите,
разположен на брега
на река Усумасинта
в щата Чиапас, Мексико. Той се намира в джунглата на един завой на реката. До него път няма. Стига се с лодка, която буквално плава по границата с Гватемала.
Оттам, откъдето отплавахме, на срещуположната страна на реката се виждаха лодките, с които прекарват гватемалските емигранти към Мексико. След като слязохме на брега, продължихме по една пътека в джунглата към руините. По пътя се чуваха ревовете на маймуните викачи, които са много гръмогласни.
По време на размножителния им период цялата джунгла се оглася от тях.
Повечето руини са покрити със зелен мъх, някои са напълно завзети от корени на дървета. Минахме през подземни проходи, светейки си с телефоните. Видяхме големи паяци. Общо взето, се чувствахме като Индиана Джоунс в “Храма на обречените”.
На 30 км от Яшчилан се намира друг древен град - Бонампак. До него не може да се стигне със собствен транспорт. Качиха ни на местен бус, който друсайки и почти разпадайки се, ни докара по прашния и пълен с дупки път до поредните руини. Мястото е доста малко, единствено забележителни са оцелелите стенописи с оригинални цветове. При тях все още се влиза, но без раници, чанти и шапки. Дават да се снима само без светкавица. Показаха ни и една малка просека в джунглата, на която се оказа, че са кацали малки самолетчета.
След като видяхме скритите градове на маите, оставаше да посетим и
най-туристическото
място в Мексико,
а именно Чичен Ица
Този древен град представлявал политически, културен и религиозен център, приписван на цивилизацията на маите преди идването на Христофор Колумб и намиращ се в северната част на полуостров Юкатан, Мексико. В превод на езика на местните племена името означава “Кладенецът на племето ица”. От друга страна, ица на испански често е превеждано като “магьосниците на водата”.
Северен Юкатан е сухо място и всички реки са подземни. Съществуват два големи природни източника на вода, наречени сеноте. Те представляват дълбоки и широки кладенци, които са осигурявали достатъчно вода през цялата година. Единият от тях е наречен Свещен сеноте. Маите са извършвали жертвоприношения тук в чест на бога на дъжда Чаак. Един от изследователите - Едуард Хурбърт Томас, пресушава Свещения сеноте от 1904 до 1910 година и намира златни предмети, както и човешки останки.
На територията на Чичен Ица нееднократно са провеждани разкопки и са открити различни битови и ритуални предмети като съдове, други грънчарски и златни изделия на маите и толтеките.
Най-известна е
пирамидата Кукулкан
(El Castillo) – храмово съоръжение, оцеляло сред останките на древния град на маите Чичен Ица. Бог Кукулкан на маите е аналог на бог Кетцалкоатъл при ацтеките. Вътре е разположен храм с две стаи. Височината на пирамидата е 30 м, дължината на страните е 55 м. Има стълба с 365 стъпала, водеща нагоре, символизиращи дните на годината. В храма на върха на пирамидата са били принасяни в жертва на боговете пленени войни от вражеските армии. Върху каменна маса са поставяли жертвата, четирима помощници на главния жрец са хващали ръцете и краката ѝ, а самият той е изтръгвал сърцето на жертвата и го е полагал в краката на божеството. След това трупът е бил изхвърлян надолу по стъпалата.
Освен като храм пирамидата най-вероятно е действала като календар. Всяка година през есенното и пролетното равноденствие (21 март и 23 септември) може да се гледа уникалният спектакъл на “Пернатата змия”. Всяка тераса от пирамидата представлява един от месеците от техния годишен календар. Всяко изградено стъпало показва един ден от него. Според археолози и геолози има образувано пето езеро (кладенец – сеноте) под древната пирамида в Мексико, Ел Кастио.
Разбира се, не пропуснахме възможността да се гмурнем в кристалночистите, но студени води на едно от многото сенотета в Юкатан.
Приключението завърши с тридневен релакс на брега на океана в един от многото курортни комплекси в Канкун.
