Тосканският остров Монтекристо, за който навремето писателят Александър Дюма разказва в романа си „Граф Монте Кристо” , и където според легендата лежи заровено съкровище, се отваря за посещения. Това обаче става само за крайно ограничен брой любители на дивата природа, или за 1000 души годишно. Малкото островче от Тосканския архипелаг (площ от 10,39 кв.км) се намира на 40 мили от пристанището Санто Стефано и на 35 от Корсика. Забранени са риболовът, плаването с лодки и къпането до него. Забранено е дори пушенето на острова, ако не си носите пепелник.
Всяка година желаещите да посетят малкия рай насред Тиренско море, някои от които чакат и по 3 години, се извозват до него с организирани за това екскурзии. Островът е див, на него няма никакви удобства, никой не живее там, той е част от природен резерват.Там живеят единствено редки птици, има и редки видове растения. Защитниците на дивата природа на Монтекристо са поставили и специални заграждения, за да не може обитаващите там кози да нанасят щети на редките видове растителност по крайбрежието.
На острова може да се видят останките от манастира „Сан Мамилано”, както и Вила Реале, която е превърната в музей. Пътеките на острова, по които е възможно единствено да се върви, са заобиколени с розмарин и ягодови дървета, които се срещат само по Средиземноморието. Единственият шум, който се чува на острова, е от вятъра и от писъка на гларусите.
Общо 23 визити на организирани групи има в годината и за тях се грижи Националният парк на тосканския архипелаг. Тръгването е от Пиомбино Маритима, в Тоскана. Групите пристигат винаги на остров Елба, след което оттам се извозват с лодка. Само 75 души на ден могат да разглеждат Монтекристо.
