Най-старият и престижен форум за съвременно изкуство, основан в края на 19 век, официално стартира днес - 23 април. България ще участва във Венецианското биенале за 10-и път и ще се представи с проекта „Ето къде си“ на художника Михаил Михайлов. Българският павилион се помещава в творческото пространство "Спацио Рава" в района Сан Поло на Венеция.
В общата изложба на Биеналето тази година участват 213 творци от 58 страни. Темата за руската инвазия в Украйна вече е част от биеналето. Още в първите дни на март ръководството на форума обяви, че руски официални делегации няма да бъдат приемани.
Украинския творец Павло Маков, работил дълги години наред в Харков, успя да направи инсталацията си, която се нарича „Фонтани на изтощението. Висока вода“, идеята за която датира от 27 години.
България ще участва в 59-ото Венецианско биенале с проекта „Ето къде си“ на художника Михаил Михайлов, който каза пред БНР:
"Самият проект, тъй като той е съвсем тясно свързан със самото пространство беше доста конкретен, защото ние се съобразихме с пространството, което не беше никак лесно и за нас беше много важно да извадим максималното от това пространство и да съобразим проекта така, че да въздейства възможно най добре".
Това е 59-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата. Сцена на Биеналето, както обикновено, са „Градините на Биеналето” и архитектурно-историческия комплекс „Арсенал” в района Кастело на Венеция. Там са разположени както редица национални павилиони на страните участнички, така и зони, в които е разгърната общата експозиция на Биеналето.
В редица венециански дворци, културни центрове, градини и паркове, както и из околните острови също ще има прояви, които са част от Биеналето. Много национални павилиони дори са разположени извън пределите на „Арсенала” и „Градините на Биеналето”, поясни БТА.
По традиция Венецианското биенале на изкуствата е разделено на две части – обща тематична експозиция и експозиции в отделни павилиони, всяка от които си има също тема. За първи път куратор на общата експозиция е италианка и това е Чечилия Алемани.
Общата тема на тазгодишното издание на Биеналето е „Млякото на мечтите”. Името идва от заглавието на книга на британската художничка, скулпторка и писателка сюрреалистка Леонора Карингтън, в която тя описва магически свят, в който животът се променя постоянно през призмата на въображението.
Освен общата експозиция национални павилиони на Биеналето ще имат близо 80 страни. За първи път с национални павилион ще участват такива страни като Намибия, Непал, Оман, Камерун и Уганда.
Подготовката на тазгодишното издание на Биеналето протече в условия на пандемия, а самото издание ще премине в условия на война в Европа.
Още в първите дни на март ръководството на Биеналето обяви, че руски официални делегации няма да бъдат приемани на проявата. Имаше съмнения, че украинският павилион няма да може да отвори врати именно заради конфликта, който ще възпрепятства участниците да се подготвят докрай. Но тези страхове не се оправдаха.
Ръководството на Биеналето оказа съдействие на Украйна и така украинският павилион ще представи планираната експозиция. Тя ще бъде на украинския творец Павло Маков и ще се нарича „Фонтани на изтощението. Висока вода”. Това е пирамида на 12 нива, съставени от стоманени фунии. Всяка от тях се разделя на две и водата, която преминава през тях, слиза на долното ниво към още повече фунии. Накрая водата се излива в нещо като езерце, а оттам с помпа се изкачва обратно нагоре, разказва изданието „Киев индипендънт”. Авторът на инсталацията 63-годишният Маков казва, че тя символизира изтощението в много отношения - на природните ресурси, но и на човешката психиката заради прекомерната употреба на социалните медии, заради пандемията и рецесията. Куратори на украинския павилион са Борис Филоненко, Лизавета Герман и Мария Ланко. Броени дни преди началото на Биеналето стана ясно, че за тях има допълнителна задача. Управата на Биеналето обособи откритото пространство в „Градините на Биеналето” като място, наречено „Пиаца Украйна”. Там тримата куратори на украинския павилион, заедно с украинската архитекта Дана Космина и две украински арт фондации създават пространство, въплъщаващо хем стабилността, хем промяната и ще покажат какво се случва с изкуството и творците във време на война.
Украйна е представена на Биеналето и с трета експозиция, озаглавена "Това е Украйна: В защита на свободата". Тя се помещава в сградата на Висшата школа "Мизерикордия" от днес до 7 август и е организирана от две украински творчески фондации в партньорство с украинското президентство и министерството на културата на Украйна. Експозицията е разделена на две части. В първата съвременните украински творци Евхения Белорусец, Никита Кадан и Леся Хоменко представят нови творби редом с шедьоври на творците Мария Примаченко и Тетяна Яблонска и с икона от 17-и век, за която се предполага, че е на твореца Стефан Медитски. Втората част от експозицията представя творци, които се обявиха в подкрепа на Украйна срещу руската инвазия. Сред тях са Марина Абрамович, Олафур Елиасон от Дания, стрийт арт твореца Джей Ар от Франция, японецът Такаши Мураками и британецът Деймиън Хърст. Хърст е подготвил изцяло нова творба за изложбата, докато Мураками представя творбата си "Война и мир", създадена в подкрепа на Украйна след анексията на Крим през 2014 г. от Русия.
Марина Абрамович пък участва с творбата си "Разчитайте на нас", свързана с войните на Балканите. В тази изложба има и "творба" на украинския президент Володимир Зеленски - изписано послание на фона на цветовете на националния флаг на Украйна, което гласи: "Ние защитаваме нашата свобода".
Зеленски дори направи обръщение по повод откриването в рамките на Биеналето на тази експозиция. "Подкрепете нашата борба с вашето изкуство, но я подкрепете и с думите и с вашето влияние. Сигурен съм, че този проект ще позволи на хората да разберат какво означава за Украйна защитата на свободата, да разберат връзката между свободните народи на Земята и Украйна. Няма тирании, които да не са се опитвали да ограничат изкуството, защото те виждат силата на изкуството. Изкуството може да разкаже на света неща, които не могат да бъдат споделени по друг начин. То носи чувства", каза Зеленски. "Ако вие сте свободни, как бихте могли да разберете другите хора, които се борят за своята свобода? Ако живеете в една мирна страна, как бихте могли да възприемете онези, които могат само да мечтаят за мир и да им помогнете? Как бихте могли да благодарите на онези, които се борят на своя земя, но за вашата свобода? Всеки един от тези въпроси касае и изкуството. Някои страни, които живеят в сигурност, не са готови да подкрепят веднага другите свободни страни, заплашени от тиранията, да подкрепят техните усилия и тяхната борба. Този аспект поражда много важни въпроси. Какво ни разделя едни от други в ключово важни моменти? Политиците не знаят как да отговорят на това. Но има специалисти, които могат да обяснят това по правилен начин", каза Зеленски, цитиран от италианската телевизия "Ти Джи ком 24".
Руският павилион, чиято сграда е една от най-внушителните в „Градините на Биеналето”, ще остане затворен. Още в началото на инвазията кураторът и двамата творци, които трябваше да представя свои творчески проекти в павилиона на Русия, анулираха участието си в знак на протест срещу руската инвазия в Украйна.
Още на 8 март организаторите на Биеналето обявиха имената на тазгодишните лауреати на наградата „Златен лъв” за цялостно творчество. Това са чилийката Сесилия Вакуня и германката Катарина Фрич. Те ще получат отличията си на церемония днес. Родената през 1956 г. Катарина Фрич се откроява с нереалните и фантастичните си скулптури, които предизвикват изумление и неописуемо привличане. Те представят обикновени неща в най-дребните детайли, но същевременно превърнати в обезпокояващи образи. Често пъти Фрич променя и мащабите на обикновени неща, като ги представя в миниатюрни или гигантски версии, оцветявайки ги в тотално нетипични цветове. Родената през 1948 г. в Чили Сесилия Вакуня е многопрофилен творец. Тя е художничка, създател на видео или звукови инсталации, скулптор, поетеса, създателка на филми и на пърформанси, майстор на произведения в стил кипу (шнурове и възли, в които са втъкани послания, които са били използвани от коренните жители на Южна Америка като алтернативна система за писане или смятане). Вакуня е автор на трудове в областта на изкуството и на антологии на южноамериканската поезия, за които превежда поеми, обречени на забвение. Вакуня е и правозащитничка, която също така се бори и за съхранение на културата на коренното население на Южна Америка. Основни теми в творбите й са паметта, изгнанието, изтреблението, културната хомогенизация, екологичното унищожение, икономическите неравенства.
Венецианското биенале ще продължи до 27 ноември.
