В щастливите времена, когато още нямаше Европейски съюз, който да забранява пушенето, един корав българин показа на света как и сам човек може да постигне значителен парников ефект. През 1930 г. Георги Цанов-Гого дойде от Видин в столицата, за да пуши. За няма и ден неговите дробове поеха дима на 144 цигари, Гого оцеля и увенча челото си със слава.
"Световния рекорд, който е 121 къса за 24 часа, той счупи за 15 часа и 47 минути", тържествено обяви в. "София".
Новината облетя планетата и влезе в световните медии. Парижкият "Фигаро", лондонският "Таймс" и задокеанският "Ивнинг пост" отразиха събитието с подробни информации. Само гръцкият "Авриани" пусна смачкана дописка на последната страница.
Съседите неглижираха постижението, понеже се смятат за по-големи пушачи от нас. Подразни ги и това, че тютюневият сеанс е устроен в чест на солунските братя Кирил и Методий, които са родени на византийска земя. Гърците напразно ревнуват, защото Кирил и Методий не са били пушачи.
Славянските просветители живеят през IХ в., когато тютюневите насаждения са непознати в Европа. Първите семена са пренесени от Америка през 1546 г. в джобовете на испанеца Франсиско де Толедо. От 1624 до 1724 г. Ватиканът забранява употребата на тютюн. Сетне човечеството пуши, смърка и дъвче на воля.
Историческите извори свидетелстват, че през ХVI в. тютюнът почва да кълни и по нашите земи. Османският феодал Осман Пазвантоглу например е бил страстен пушач. През ХVIII в. негова столица е Видин, родното място на Георги Цанов.
На 24 май 1930 г. столицата диша празничната атмосфера на славянската писменост. Гого става рано, бръсне се, подрязва мустак, слага костюм, стяга вратовръзка и взема файтон. "Сеансът почна в кафене "Феникс" под непосредственото наблюдение на контролна комисия, в която участваха и неколцина журналисти, които г. Цанов бе поканил", хроникира в. "София".
В 9 часа Гого къса бандерола на първия пакет "Томасян". Той вади цигара, почуква я в ъгъла на масата и я слага между устните си. После драска клечка кибрит. Цанов не използва запалки, защото бензиновите пари разяждат венците.
Качествените български цигари са в основата на Софийския рекорд, сочат специалисти. Те подчертават, че контролът върху тютюна по нашенско е още от зората на българската държавност. През 1885 г. е прието "Решение за турянето на особени знакове върху пакетите и кутийките на свитите цигари, енфиета и тютюни за дъвкане, които са чужди произведения". Заварената стока да се обяви до 3 месеца, повелява законът и заплашва:
"След изтичането на показания в третия член срок от три месеци, цигарите, енфиетата и тютюните за дъвкане, които нямат бандероли или на които са се скъсали бандеролите, щото да могат да се изваждат цигари, енфие и тютюни за дъвкане, ще се считат за тайно прекарани и откак се усвоят, ще се взима от притежателя им глоба по двадесет гроша чисти пари за всяка ока."
До 1895 г. родният тютюн се реже и продава в пакети по 20 грама. Оттогава насетне почва изработването на цигари с вносни гилзи. Производството е ръчно до 1905 г., когато са внесени машини.
Марки като "Томасян" и "Тютюнджан" се налагат на нашия пазар и пробиват в странство. Качественото рафиниране помага наГого да пали цигара от цигара. "Пушенето бе непрекъснато при употребата на шоколад, захар и кафе без кофеин", свидетелства репортер от столичните медии.
Докато пафка, Цанов си лафи с комисията и чете вестници. Следобед никотиновият ас се мести в Борисовата градина. Тук, в белия дроб на столицата, Гого продължава да дими. После се връща във "Феникс", за да дооформи морето от фасове.
В духовен план Гого, който пописва стихове, хвърля мост между тютюн и литература. Той твърди, че синкавите струйки свързват писателя с музата. Тъкмо затова посвещава никотиновия си подвиг на ония, които са ни дали четмо и писмо.
Класиците са опъвали здраво, аргументира се гостът от Видин. Христо Ботев си е свивал хъшовски цигари из кръчмите по Влашко. Когато през 1876 г. Захари Стоянов е хванат в Балкана, комитата моли душманите за щипка тютюн.
"Свършил-несвършил - разказва той, - четири-пет тютюневи кесии нападаха в краката ми и думата буюр (заповядай) се произнесе даже от едного с половин уста. А башибозукът, който ми плесна най-напред плесница, сам ми направи една цигара, която ми подаде в ръката."
Иван Вазов също не траел без тютюн. "Когато работя, винаги пуша. Това възбужда творческата ми фантазия", казва народният поет. Безсребърникът Алеко Константинов пък посвещава на порока цял фейлетон. "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн", жалва се той в "Страст". Щастливеца намира 2 лева и тича към дюкяна. "Купих си тютюн, отидох в килията си, разрязах една нова книга, запуших... Създателю, благодаря ти!", възкликва изстрадалият.
Георги Стаматов пушел "Томасян" като адаша Георги Цанов. Майсторът на краткияразказ бил твърдо на "сини", второ качество. Поради немотия Димчо Дебелянов пушел трето, но Гого държи на престижа и си купува само екстра направа.
Междувременно нежната половина от нацията се еманципира.
Първата българка, захапала цигара, е Султана Петрова. Като придворна дама на Фердинанд тя намира в княжеския палат пакет скъп тютюн. Решава да пробва и мъжкото изкушение лека-полека й се услажда. Султана става страстна тютюнджийка, подхлъзва и дъщеря си по наклонената плоскост. На една историческа фотография двете дами пушат в компанията на кавалери, които се мъчат да откажат вредния навик.
През 30-те години на ХХ век тютюневата конкуренция се изостря. Появяват се марки, които използват хватки, за да бръкнат в джоба на клиента. Фирмата "Зора" например тиражира серия от портрети на холивудски звезди. Във всяка кутия цигари - портретче.
Снимките имат серия и номер. Ако пушачът събере 25 номера от серия I, получава безплатно половин килограм цигари. Ако представи 50, премията е килограм.
От друга страна, по Гогово време цигарите и изкуството наистина са в диалектическа връзка. Сред широките народни маси е популярна играта "Калиманди". Богдан Митов от Карлово разказва: "Картинките от цигарените кутии се използваха за карти. Разиграваше се нещо като покер, но залозите бяха нашумели романи."
Митов е най-големият колекционер на цигарени кутии у нас. Преди години Музеят на тютюна в Хавана е искал да откупи сбирката му, но той отказва по патриотични съображения.
Вещият играч на "Калиманди" е можел да сложи в библиотеката си заглавия като "Убиец. Сензационен и високо покъртителен роман" или "Грозното убийство на Насо и самоотровената Еленка".
Георги Цанов презира "Калиманди", защото е поклонник на високото художествено майсторство. Той самоотвержено унищожава цигара подир цигара, за да прослави българското име. Няма съмнение, че Гого би повторил рекорда и в днешните европейски условия, когато цигарите клюмат коварно бързо. Техниката на българина е гениално опростена - не се помайва, дърпа пушека и пази огънчето живо.
В добро здраве и отлично разположение на духа никотиновият ас мачка финалния 144-и фас. "През цялото време пушачът бе бодър и само два пъти почувства ускорение на пулса си до 100 и 110 в минута", регистрира комисията по рекорда.
РОСЕН ТАХОВ
