Малко известен празничен марш - Festmarsch, написан от Йохан Щраус-син и посветен на България и цар Фердинанд, звуча в деня на 120-годишнината на Военномедицинска академия в София. Военните медици приеха за свой химн марша. Музиката е прозвучала за първи път у нас в Деня на обявяването на независимостта на страната - 22 септември 1908 г.
Изпълнен е в Търново по време на коронясването на Фердинанд за цар на българите в църквата “Св. четиридесет мъченици”. След това звучи на всички тържествени събития в армията, но от 1945 г. насам изпада в забвение, разказа ген. Стоян Тонев.
Той научава случайно за произведението от наследник на посланика на Австро-Унгария у нас през 1901-06 г. Именно чрез прадядото дипломат преди повече от 100 г. текат преговорите за създаването на музикалното произведение.
Заинтригуван от разказа на австриеца, ген. Тонев решава да издири произведението на Щраус-син, свързано с толкова важен исторически момент у нас. За благородната задача му помага Любомир Пеевски, който открива партитурите в Златния фонд. Щраус е имал усещането, че в онези години България по нищо не отстъпва на останалите европейски страни, казва ген. Тонев, след като е чул произведението сега.
Търсенето в архивите разкрива, че произведенията на Щраус, посветени на България, всъщност са две. Малко известен факт е, че Йохан Щраус - син, наречен още Краля на валса, е композирал общо 18 оперети и 145 валса, посвещава две от тях на България.
През 1882 г. прочутият композитор се мести да живее от Виена в Сакскобургготското херцогство.
Поводът за промяната е любовна история. Щраус е имал семейство, но се влюбва в бедно момиче. Макар че е любимец на императора, той отказва да му даде разрешение за развод.
Затова Щраус-син емигрира в имението на Сакскобургготите, които не само го подслоняват, но и му дават работа. Така композиторът успява да се събере с новата си любима.
В знак на благодарност към херцогското семейство той посвещава свои произведения на негови членове, включително и на българската княжеска двойка.
Вече в новата си родина Щраус-син се шегува с австрийците, че те като народ са неуспешен опит на унгарците да станат германци.
От гледна точка на хронологията Йохан Щраус-син пише първото си произведение, свързано с България, по повод сватбата на Фердинанд. Посвещава на младото семейство един от най-мелодичните си валсове - Hochzeitsreigen.
По-късно за предстоящото коронясване на Фердинанд създава и Festmarsch.
Дълги години двете произведения, посветени на България, тънат в забвение у нас, но и в Австрия.
Festmarsch е изпълнен през 1996 г. по време на новогодишния концерт на Виенската филхармония.
Изпълнението във Виена бе под диригентството на Зубин Мета - едно от най-уважаваните имена в света и почетен диригент на оперните театри в Милано, Виена, Монреал, Лос Анджелис и Ню Йорк. Мета е голям почитател на творчеството на Щраус баща и син.
Маршът прозвуча у нас за първи път, изпълнен от гвардейски оркестър, на 1 декември за 120-годишния юбилей на ВМА. Главният диригент на Българската армия кап. Ради Радев ползва оригиналните ноти, които са написани за пиано, като ги пригодява така, че да могат да бъдат изпълнени от оркестър.
Страстта към историята на началника на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев го подтиква да издирва през годините и много други архивни документи, свързани не само с миналото на България, но и с прохождането на военната медицина у нас.
Сред тях е и заповедта - “приказ”, на военното ведомство, както тогава наричат министерството, засъздаването на първата гарнизонна болница у нас през 1891 г. в София.
От архивите изплуват и снимки от всекидневието на военните лекари и сестри. Ген. Тонев притежава и богата лична колекция от пощенски картички със снимки и рисунки на сюжети от военната медицина преди 100 и повече години. Те досега не са показвани на широката публика. За първи път “24 часа” публикува някои от най-интересните картички, които са ценно историческо свидетелство за военната медицина преди повече от век.
На тях може да се видят униформите на медицинските сестри и лекари, битовите условия във военните болници и дървените четириколки на санитарната служба, теглени от коне.
Основите на военната медицина у нас са положени на 1 декември 1891г., когато с указ на цар Фердинанд е създадена Софийска обща гарнизонна болница.
Началник става д-р Георги Золотович, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз. Повече от век български военни медици участват в различни хуманитарни и мироопазващи мисии зад граница.
За празника бе валидирана юбилейна пощенска марка “120 години ВМА” на специална церемония в Музея на съобщенията.
В централното фоайе на ВМА пък бе открита юбилейна фотоизложба “120 години - мисии без граници”. В експозицията са изложени 120 фотоса, проследяващи историята на ВМА и нейното участие в мисии.
Сред тях за първи път бяха показани уникални снимки от военномедицинското осигуряване в края на ХIХ век, от времето на войните в първата половина на ХХ век, както и от над 30 хуманитарни мисии през последните 50 г.
Снимките пресъздават събития и лица, така както са ги видели през обектива военните медици, изпълнявали отговорни задачи в далечни и размирни страни.
“Много пъти се е смятало, че нашите мисии в чужбина започват от Ирак. Но аз мога да посоча, че от 1963 до 1990 г. имаме над 40 мисии извън страната. Няма страна от Арабския свят, в която да не сме изпращали екипи, няма страна в Африка, в която да не сме пращали лекари. Наши медици са били дори в Никарагуа и Куба. Навсякъде е било опасно. По време на мисиите при социализма също е имало жертви”, разказва ген. Стоян Тонев за предизвикателствата пред военните медици в чужбина.
120 годишният юбилей на ВМА е доказателство за стабилно развитие въпреки превратностите през годините, смята още началникът на академията.
През цялото това време болницата е надграждала своите способности в полза на обществото. По време на войните е имало най-голям тласък, но и в мирно време е поемала важни задачи за общото здравеопазване в страната.
Последните 20 г. наложили известно преструктуриране. Намалили сме с около 30% състава на ВМА, но главно за сметка на администрацията, пояснява ген. Тонев. Но иначе военните болници у нас са увеличавали непрекъснато възможностите си както за лечение, така и за организационни действия при бедствия и аварии. Доказателство за важната роля на ВМА за българското здравеопазване е и фактът, че тя винаги е захранвала системата с качествени кадри в отделните специалности, както и с мениджъри.
Не случайно лечебното заведение е едно от най-търсените сред пациентите у нас. През октомври пък лекарският съюз обяви ВМА за най-иновативна болница за 2011 г.
