Мистерията е разбулена в документална лента на френския режисьор Франсоа Помес
...истинските неща рядко влизат в обращение. Обикновено това става с фалшивите неща. Ако някога вземете някои от тези неща, за които искате да питате. Ще ви кажа. Всички те идват от истината, нали знаете? Защото иначе е трудно да знаете откъде да започнете, ако не започнете с истината.
60 години след мистериозната смърт на Мерилин Монро тя все така остава загадка, която постоянно предизвиква ентусиастите да опитат да намерят и наредят разпилените парченца от тайнствения пъзел на нейната личност. Собственият глас на тази икона на фаталната жена посреща зрителите още в първите секунди на новата документална лента на Netflix “Мистерията на Мерилин Монро: Нечуваните ленти” (The Mystery of Marilyn Monroe: The Unheard Tapes) за още един поглед към живота на звездата.
Продукцията, режисирана от Ема Купър, е изградена върху аудиозаписите на журналиста и писател Антъни Съмърс, автор на книгата за актрисата от 1985 г. “Богиня”. Неговите интервюта включват широк кръг от хора, които са пресекли пътя й.
Голяма част от втората половина на филма е посветена на спекулациите за това дали смъртта на Монро през 1962 г. е самоубийство, случайно предозиране, или, както казва Съмърс, “нещо по-зловещо”. Важен ключ към целия живот и избори на Мерилин, отвели я до края, е заложен обаче още в началото на лентата - в нейното детство.
Ирландският писател признава, че е попаднал на златна мина, когато получава записките на д-р Ралф Грийнсон. Холивудският психиатър лекува Монро в нейните последни години. Именно той открива своята пациентка в безпомощно състояние в нейната спалня във фаталната сутрин на 5 август 1962 г. Аутопсията показва, че смъртта е настъпила вследствие на свръхдоза наркотици - барбитурати. Въпреки различните версии за края на секссимвола официално приетата е самоубийство.
В своите записки д-р Грийнсон отбелязва, че при Мерилин се е наблюдавала тенденция към параноидни реакции. Това не е било проява на шизофрения, а въпросните реакции са били по-скоро мазохистични.
Тази тенденция се е задействала заради страха от отхвърляния на момичето сирак.
Норма Джийн Мортънсън се ражда в Лос Анджелис на 1 юни 1926 г. като третото дете на Гладис Пърл Бейкър, по баща Монро.
Едва на 15 г. Гладис става майка за първи път, омъжвайки се за Джон Бейкър. По-късно се развежда и с втория си мъж Мартин Мортънсън три години преди да забременее с бъдещата звезда, която кръщава на любимата си актриса Норма Талмидж. Момиченцето взема фамилията на бившия партньор на майка си.
Гладис никога не казва на Монро кой е истинският й баща, но актрисата винаги пази снимка на мистериозен мъж с мустаци, шапка от федора и тренчкот. Тъй като майка й е психически и финансово неспособна да се грижи за нея, като дете Норма живее в десетки приемни домове.
Гладис е диагностицирана с параноидна шизофрения и периодично е приемана в психиатрични институции, докато нейната дъщеря сменя приемни родители и прекарва две години в дом за сираци в Холивуд. После минава под опеката на настойници, а едва на 16 г., изправена пред заплахата пак да се върне в сиропиталището, се омъжва за съседското момче Джеймс Дохърти.
Не съм наричала себе си сирак. Аз бях бездомна. Да, не бях свикнала да съм щастлива. Това не беше нещо, на което да разчитам.
Момичето не знае какво е безрезервна бащина грижа и мъж, на когото да се опре и да я обича заради самата нея. Къде е бил нейният биологичен баща? Кой е бил?
Днес тази тайна бива сензационно разкрита.
Мистерията е разрешена от френския режисьор Франсоа Помес в неговата документална лента “Мерилин: Нейната последна тайна” (Marilyn, Her Final Secret).
Новината е съобщена от френското списание Paris Match с ексклузивни снимки на заподозрения баща Чарлз Стенли Гифорд. Той бива открит чрез косата на холивудската легенда, с която е извършен ДНК тест.
“Мисля, че една от пукнатините, които оформиха съдбата на Мерилин, беше отсъствието на родителите й. И по-специално за баща й”, обяснява Помес в интервю дни преди премиерата на филма на 11 май.
Помес, съосновател на продуцентската компания Label News, е очарован от Монро от дете, когато гледа класически филми.
“Преди три или четири години мислех как мога да отбележа тази годишнина - разказва той. - Има много документални филми за Мерилин и стотици биографии и аз исках да допринеса с нещо различно. Разбрах, че липсва само една информация: самоличността на биологичния й баща.”
Лаборатория в Тексас в Съединените щати и друга в Тулуза във Франция анализират пробите от косата на Монро, предоставени от нейния фризьор и мъжа, който балсамира тялото й след трагичния край.
След две години експертът от лабораторията в Тулуза Людовик Орландо успява да извлече 22% от генетичния профил на Монро от косата й. ДНК-то е съпоставено с това от слюнката на правнуците на предполагаемия баща.
Помес изтъква, че са имали голям късмет, тъй като намирането на човешки останки в коса без корен е изключително трудно. Но полученото е достатъчно, за да съвпадне с това на Гифорд.