Преди да поставят окончателно статуята на Давид в галерията на Академията във Флоренция, тя предизвиква серия от въпроси и полемики сред тогавашното общество. По онова време шедьовърът на Микеланджело се намира на открито на Пиаца дела Синьория, където днес е копието на творбата. Излагането й на рисковете на атмосферните промени обаче не може да продължи, затова започва да се мисли за най-различни места, където да бъде съхранена при подходящи условия. Преди обаче скулптурата да бъде пренесена в галерията на Академията, се правят проби с гипсова статуя. Така едва през 1872 г. се стига до извода, че поставянато на творбата в специално изградена трибуна, е най-подходящото решение. През 1882 г. Давид влиза окончателно в Академията.
„Който веднъж види Давид на Микеланджело, може да не гледа повече никакви други древногръцки или древноримски статуи”, възкликва навремето художникът и експерт по изкуството Джорджо Вазари, след като вижда за пръв път най-перфектната статуя на всички времена.
Микеланджело Буонароти създава шедьовъра едва 26-годишен.
Огромният къс мрамор, от който е изваян Давид, се намира навремето в склада на “Опера дел Дуомо”.
Там той лежи захвърлен в продължение на 25 г. след неуспешните опити на двама скулптори – Агостино ди Дучо и Антонио Роселино, които са извикани, за да сътворят статуя на цар Давид от него.
Мраморният блок е с ужасно качество, а на всичкото отгоре е и полуразрушен заради провалилите се опити на Ди Дучо и Роселино да се справят с него.
Така двамата скулптори се отказват да изваят Давид не само заради колосалните размери, искани за статуята – над 5 м. височина, а и заради некачествения материал.
Мраморът е пълен с дефекти, наподобяващи шупли, или малки дупчици. По принцип те са нещо обичайно за мрамора, добиван от скали, но при мраморния материал, предоставен за статуята, те са още повече.
На всичкото отгоре гигантската статуя на гол мъж трябвало да се опре на много по-тясна основа – само на краката си, а не върху широка и стабилна база.
Така стигайки до краката, двамата скулптори се отказват от начинанието си.
Микеланджело на практика е извикан, за да поправи грешката на други. През 2003 г., по време на реставрирането на статуята, се вижда как геният е изпълнил с гипс много от тези шупли.
Микеланджело създава творбата си между 1501 и 1504 г.
Въпреки че е само на 26 г., той вече е изключително популярен заради уникалния си талант във ваенето на мрамор. Нещо повече – на тази възраст той вече е най-известният и най-скъпоплатеният скулптор на своето време.
Когато скулпторът започва творението си, той като че ли носи вътре в себе си някакво мистично упование, че фигурата на Давид вече съществува вътре в мраморния блок. Изследвайки суровия материал, “преслушвайки” го старателно, той сякаш чува и вижда къде точно и в какво положение стои Давид вътре в него. Така пласт по пласт, сантиметър по сантиметър, след упорита 4-годишна работа Микеланджело просто “освобождава” Давид от мраморния му затвор.
Микеланджело пресъздава библейския герой в момент, в който той се подготвя да се изправи срещу Голиат.
Специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Перуджино, Липи, Гирландайо, Пиеро ди Козимо, се събира, за да реши къде точно да постави статуята. Филипино Липи предлага тя да стои до портата на Палацо Векио на Пиаца дел Синьория. Леонардо да Винчи обаче предлага тя да седи до стената на ложата в сградата и да бъде поставена в ниша, “за да не пречи на официалните церемонии”.
Хипотезата на историците е, че Леонардо иска по-маргинална локация за статуята, за да не може да бъде оценена в пълния й блясък. Открай време отношенията между двамата гении са белязани от непрекъснати полемики и завист. Леонардо критикува стила на Микеланджело заради “анатомичните му екцесии”. В крайна сметка комисията приема становището на Филипино Липи и поставя статуята на открито пред Палацо Векио, за да могат всички да й се възхищават в целия й блясък. 40 души са ангажирани в пренасянето на статуята, продължило 4 дни.
За творбата си Микеланджело е заплатен с 400 фиорини (една златна монета фиорино тежи 3,54 г. и е 24 карата).
Статуята се смята открай време за идеал на мъжката красота в изкуството, за перфектността в най-висшата й форма. По подобен начин се смята за идеал на женската красота “Венера” на Ботичели.
