Българската Сметна палата, която зорко следи за какво е похарчен всеки лев на българския данъкоплатец на 14 декември отпразнува рождения си ден.
Първият закон за създаването й е приет на 14 декември 1880 г. , и под името Върховна сметна палата тя започва работа на 1 март 1881 година.
Проектът е внесен от тогавашния министър на финансите Петко Каравелов. Принос за изработването му има и друг виден български политик и държавник - Стефан Стамболов.
Категоричният замисъл е, че "тя има право… да не позволява изразходването на нито един сантим, който не е предвиден в бюджета". Още тогава са записани и куп забрани за нейните "деятели", повечето от които ги има и днес.
Сега малцина знаят, че върховната контролна институция е била създавана, закривана, преобразувана цели пет пъти с цели шест закона.
Че някога е имала функциите на съд, а в нея е имало специална длъжност "прокурор".
Годината е 1934 - Върховната сметна палата става и касационна инстанция вместо Върховния касационен съд. Тя си има специален съд, чиито решения са окончателни по ревизионните актове. Регионалните й звена стават "съдебно-отчетнически" учреждения от първа инстанция и се произнасят с юрисдикционни решения.
Още от първото й създаване, работещите в нея получават куп законови забрани, за да изпълняват добросъвестно задълженията си.
"Нейните служители не могат да бъдат депутати и да заемат каквато и да е друга държавна или обществена служба", пише в един от първите закони.
На тях им е забранено да вършат "сами или чрез съдружници никаква търговска и спекулативна работа. Те не могат да бъдат "роднини по кръв и по сватовщина до четвърта степен, нито помежду си, нито с някого от министрите."
За първи път на одитната институция се възлага да проверява не само паричната, но и "държавната веществена отчетност и управлението на складовете. Тогава се въвежда длъжността „прокурор", чиято главна мисия е да защитава публичния интерес.
Дават й се "съдебни атрибуции" - при упражняването на последващ контрол по годишните парични и веществени отчети на отчетниците тя издава постановления за издължения или неиздължения. Нейните решения били "привременни", сиреч можели да се обжалват, и окончателни.
В навечерието на Втората световна война се приема Закон за произвеждане, оправдаване и контрол на войсковите разходи във военно време.
През септември 1939 г., когато войната е започнала, е утвърден и правилник за прилагането му. При всяка българска армия се учредява по една войскова сметна палата като секция от Върховната палата.
Нейната задача е да извършва проверка и отчитане на войсковите разходи в две насоки - на фронта или в тила. Разходите се контролират в три категории: за заплати и други лични парични възнаграждения, за прехранването на хората и добитъка, за всички останали видове веществени и други разходи за снабдяването и поддържането на войската.(24часа)
ПОВРАТИТЕ
Българската Сметна палата е създадена "за първи път" със специален закон на 14 декември 1880 г.
Две години след това се приема втори закон за нея - на 15 януари 1883 г. и има 68 члена. Вносител е министърът на финансите Григор Начович, политически опонент на либерала Петко Каравелов.
В архивите Начович остава като политикът, погазил независимостта й Той въвежда правилото назначаването и уволняването на председателя и на съветниците да става от министъра на финансите, вместо от парламента.
След изборите за Четвърто Обикновено Народно събрание управлението на държавата е поето пак от Петко Каравелов, който едновременно е премиер и финансов министър. В средата на януари 1885 г. е приет третият закон за Върховната сметна палата, който е в сила четири десетилетия. Институцията отново е независима от правителството. Назначенията в нея стават с указ на княза, а освобождаването само с решение на Народното събрание.
Четвъртият закон за палатата е приет през 1925 г. и въвежда децентрализация на контрола със създаването на окръжни и областни сметни палати.
На 8 срещу 9 септември 1944 г. части от Софийския гарнизон овладяват основни държавни институции. Властта е в ръцете на Отечествения фронт.
Три месеца по-късно премиерът Кимон Георгиев иска от МС смяна на председателя на палатата. Така, в стола на д-р Христо Абаджиев за кратко сяда д-р Христо Иванов. На 16 март 1945 г. д-р Иванов изпраща до премиера доклад с изготвен нов закон за палатата. Вместо това обаче, през есента на 1947 г. е взето унищожителното решение до края на годината тя да бъде закрита. На 6 ноември 1947 г. е готов Планът за разпределение на работата по ликвидиране на службите й. Окончателното умъртвяване става с Наредба на Министерството на финансите от 20 април 1948 г. (24часа)
Пазили архивите в бивш кинотеатър
Малко преди да бъде ликвидирана, Върховната сметна палата е натрупала толкова документи по платежни заповеди, които проверява, че държи под наем за архива си цял бивш кинотеатър и множество помещения. В началото на миналия век одиторите се нанасят под наем в сгради на улиците „6 септември", "Вълкович", „Раковски" и "Славянска". Държавата плаща огромни наеми, понякога над 1 милион лева.
На два пъти се стига до изготвяне на проектозакони за изграждане на самостоятелна сграда за нея, но без успех. За известно време тя дори работи в сграда на Софийската окръжна палата. Построена с международен конкурс от 1912 г., сградата е завършена чак през 1927 г. Днес там се помещава Министерството на земеделието и тя е паметник на културата.
Имотните неволи продължават и след възстановяването й през 1995 г. Десет години тя дели със синдикати, партии и кантори 9 етажна сграда на ул. „Екзарх Йосиф" № 37. Чак през 2005 г. тя получава цялата сграда , а ремонтът и завършва през 2007 г.(24часа)
Забранявали на чиновниците да се залисват в излишни приказки
„Работното време трябва да се цени и използува от служителите най-разумно. Всеки служител е длъжен да се занимава само със служебна работа.
Четенето на вестници, воденето на неслужебни разговори или извършването на каквато и да било частна работа в служебно време е строго забранено."
Това е било записано в първия правилник за вътрешния ред на Сметната палата от май 1883 година.
В това изискване е добавено още, че : „При служебни посещения на външни лица служителят не бива да се залисва в излишни приказки и да губи времето си напраздно. Дълг е на служителя да внуши на всеки посетител да цени времето му, но и той да цени неговото, като му услужва бързо, без никакво отлагане."
Забавно е и изискването, че : „При прекратяване на работата всеки служител е длъжен да тури в ред всички книжа, предмети и др., с които е работил, а не да ги оставя в безпорядък върху масата или етажерката си." (24часа)
Питали колко са харчовете за вестници
Първият доклад на палатата е в далечния 1 март 1879 г. „По государствените имущества не може да ся каже нищо положително, понеже те не са още приведени в известие, което ся вижда от разменената с Министерството на финансите преписка", установява още тогава докладът.
Отбелязано е, че са поискани от ведомствата оправдателни документи за харчовете за депеши и за абонирането за вестници.
Първата проверка на днешната Сметна палата, разпоредена със Заповед № 1 от 2 юли 1996 г. е в НОИ. Изборът не е случаен - започва да се говори за системно неизпълнение на приходите и да се трупа дефицит, който днес гони 6 млрд.лв. (24часа)
Четете още как Димчо Дебелянов си поправил обувките, за да стане докладчик в Сметната палата