Гардовете на Тато го предупреждават да не приближава масата му, но той не ги послушал
Мими Иванова го изоставя, но го чака с месеци на Слънчев бряг да се върне при нея. Той тръгва, но слиза от автобуса на средата на пътя
"Целия си професионален живот изкарах в лъжа. Колкото по-добре лъжех, толкова повече ми ръкопляскаха. Наричаха ме измамника, на когото може да се вярва."
Така представяше пътя си най-големият ни илюзионист Астор. Той почина на 15 май на 78-годишна възраст след тежко боледуване. За кончината му съобщи продуцентът Игор Марковски в профила си във фейсбук: "За съжаление,
това не е поредната илюзия на АСТОР... Сбогом, Астор!".
Новината за смъртта му потресе артистичната гилдия, а стотици си взеха последно сбогом с него. Неговата сценична партньорка през последните 10 години сподели, че двамата са имали планове да се видят в България през август, където да представят номер, свързан с Майкъл Джексън. "Планирахме моето дете да участва в него", обясни Деси Джойнър. Тя допълни, че ще помни благата му усмивка, широкото сърце, завладяващия му талант и най-вече, че животът е една илюзия.
Певецът Рафи Бохосян също бе шокиран от смъртта на Астор и изрази своите чувства.
"Отиде си най-великият български илюзионист на нашето време - Антраник Арабаджиян - Астор, или както го наричах, чичо Андро – разказва той. - Когато говоря за изкуство и върна лентата назад,
първата сцена, на която съм стъпвал,
бе в Бургас. Бях на 5-6 години и чичо Андро ме изкара пред препълнения салон. Вдигна ме на ръце, сложи една кофа под дупето ми и почнаха да падат монетки. Първо се засмях, после се изненадах, след това малко се засрамих, но последваха аплодисменти и точно в този момент се влюбих в илюзиите и обикнах сцената завинаги. Пътят ми като артист до голяма степен бе пророкуван от Астор и той винаги ме е подкрепял и се е застъпвал за мен. На същата онази сцена, когато бях дете, Астор каза пред цялата публика: "Това момче ще стане известно някой ден" и може би в този момент ме ориса. Благодаря ти за всичко, чичо Андро!"
Антраник Шаварш Арабаджиян, както бе истинското име на мага, е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Той бе единственият илюзионист в Европа, който е награден със "Златният Оскар" през 1981 г. за своето изкуство от Международното братство на маговете. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят, а през 2008 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Вариететно изкуство" за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер "Али Баба".
За да стигне до тази световна слава, Астор дължи много на баба си, която запалва страстта му към илюзията още от дете. Вместо да му разказва приказки, тя му говорела за
пътуващи, странстващи факири, магове, фокусници
по арени и циркове. Когато е на 12 години, той прави цирк в квартала, а на 18 вече е част от пътуваща трупа, в която свири на контрабас. Според Астор, за да бъде добър един илюзионист, той трябва да има и актьорски талант. Магът притежавал такъв благодарение на майка си Арус, която била известна драматична актриса в читалище "Ереван" в Шумен. Тя се откроявала от останалите дами не само по външност. Имала дарба да разказва истории и вицове.
"Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си с нейните истории, закачки и вицове – отбелязва преди години Астор. - Така че съм се метнал на нея по артистичност и различност. Любовта към драмата, към театъра и към сцената я дължа на майка си."
Когато се мести в София, се запознава с тогавашните
доайени на българското илюзионно изкуство
като Мистер Сенко и Факира Мити. По-късно дори купува къщата на Сенко и я превръща в магичен театър "Астор". Арабаджиян до края на живота си твърдеше, че закон номер едно в магията е никога да не разкриваш тайната на номера. Определяше се като шантав човек, който не се страхува от нищо.
Вероятно по тази причина решава да застане пред масата на Тодор Живков в прочутия ресторант "Ханска шатра" в Слънчев бряг през 1974 г., въпреки че бил
изрично предупреден от охраната му
да не го прави. Тогава бившият Първи, както всяко лято, бил на обиколка по морските курорти. Една вечер бил в тази кръчма заедно с приближените си комунисти, а "як мъжага" предупреждава Астор да не ходи на масата на Тато. Магът обаче решил, че това е добра възможност да го забележат, и нямало как да изпусне този шанс. Приближил се до тях, бръкнал в сакото на единия и извадил карта, при друг намерил банкноти, а от вътрешния джоб на Станко Тодоров измъкнал сутиен.
"Това накара Живков да се залива от смях – спомня си Астор. - Знам за случай, в който Сенко е нарекъл Тато "колега", а той попитал: "Защо ми казваш колега?" Отвърнал му: "Защото и вие крадете, и ние. Само дето ние връщаме и на нас ни ръкопляскат". Бившият Първи се смял на думите му. Аз уважавах бай Тошо, той беше бледо копие на сегашните управляващи."
Нашето Черноморие не носи само хубави моменти на магьосника. През лятото на 1969 г. фокусникът се разделя с половинката си Мими Иванова.
