София “оживя” в първия у нас фестивал на светлините LUNAR в началото на май. Над половин милион души останаха силно впечатлени от артинсталациите в сърцето на столицата и още говорят за тях. Там, сред тълпите тогава, следящ за реакциите на зрителите, е бил и главният виновник за тези забележителни видеоспектакли - Марин Петков, основател и визуален артдиректор на MP-Studio. Заедно със своя екип той стои зад едни от най-успешните проекти в сферата на 3D мапинга в световен мащаб.
15 професионалисти, които знаят как да накарат идеите да играят. Страхил Йорданов е творчески директор, Марин Димитров - оперативен мениджър, Дилян Налбантов e технически гуру и програмист, също и визуален артист, Анна Йорданова - художничка, Пламен Христов, Георги Късев и Николай Кирчев са 3D експертите. Компанията се допълва и от двама артисти от Испания.
Петков и екипът му рисуват върху триизмерни обекти - емблематични забележителности, създавайки дигитални шедьоври.
- Кога започна всичко и как твоят личен интерес те насочи по този професионален път?
- Основах компанията през 2008 г., след като се върнах от Германия, където следвах. И до ден днешен правя това, което обичам. А именно видеомапинг и шоупродукции.
Две събития белязаха моя професионален път. Едното е, когато бях ученик, гледах филма “Блейд” (Blade) и останах силно впечатлен от визуалните ефекти. Това ме накара да насоча вниманието си след училище към мултимедийните специалности. После в Германия, докато следвах, видях една суперсемпла, но много ефектна и въздействаща инсталация с проекция. Това разпали любопитството ми и започнах да експериментирам с малък проектор и триизмерни обекти. Така впоследствие, натрупвайки много идеи и много експерименти, разбрах, че с това ще се занимавам. Отне доста време, но впоследствие се намерихме с всички колеги от този страхотен екип, който днес имаме.
- Трудно ли беше да пробиеш в сферата на 3D мапинга?
- Отначало гледах да участвам в много конкурси, по-специално в чужбина. Това много помогна занапред, защото повечето технически компании, с които сме работили, вече знаеха, че сме едни от първите, които се занимават с това. За мен специално първото впечатляващо събитие, което направих, беше създаването на проекция за оперетата на емира на Кувейт в началото на 2011 г. Получи се доста въздействащо. Имаше кръгла годишнина от независимостта на Кувейт и бяха поканени много световни лидери, президенти и т.н. Това беше сериозно изпитание за млад човек като мен - да съм на такова събитие и такива хора да оценяват работата ми. После, през 2015 г., пак участвахме в тази продукция.
- Какво ви струваше да се превърнете в една от най-добрите компании?
- Доста труд и усилия. Постоянно любопитство. Постоянно надграждане. Ние сме много самокритични към това, което правим, и винаги гледаме да се развиваме. Конкуренцията вече е доста голяма в световен мащаб, което е много хубаво. Като цяло това изкуство се развива в голяма степен. Наред със самите технологии. Общите усилия движат сферата напред. Няма нищо лошо в конкуренцията, това те кара да ставаш все по-добър.
- С кои ваши проекти се гордееш най-много?
- Едни от любимите ми проекции са тези върху Бранденбургската врата в Берлин. През 2015 г. спечелихме шампионата по видеомапинг там и впоследствие, от 2018-а досега, всяка година правим шоу върху нея.
Иначе друг любим проект е “Винсент среща Рембранд: Неразказаната история” в катедралата “Нордеркерк” в Амстердам. Там видеоспектакълът може да бъде гледан до 2026 г. Друга продукция, много любима, е в Лайпциг - 360-градусовото шоу “Метаморф”.
- През какви етапи минавате в осъществяването на всяка ваша продукция?
- Първо започваме от локацията. Къде се намира сградата, дали е интериор, или екстериор. Оттам започваме да пресмятаме броя на проекторите, каква техника ще ни трябва, къде ще седи публиката, каква е тяхната гледна точка. Сканираме сградата, като това става или с лазер, или с фотометрия, което ни позволява да направим дигитално копие на фасадата или на интериора, за да може вече да работим в 3D софтуерите.
След това започваме работа върху създаването на самата история, самата креативна концепция. Понякога самото място предразполага към определен наратив, определено внушение. Друг път клиентът казва какво иска и ние го моделираме, преработваме, така че да бъде по-близо представено до аудиторията по подходящ начин - артистична интерпретация. Когато бъдат създадени сцените и цялото шоу, отиваме на сет, където залепваме видеото - дигиталното меню, върху фасадата.
Понякога е доста сложно технически. Особено когато има много проектори. Например за шоуто “Винсент среща Рембранд” имахме 32 проектора. Тоест 32 различни гледни точки, а тази на публиката е 1.
Трудно беше, но пък измислихме един доста интересен метод на работа, който ни улесни. Реално репроектираме всички 32 проектора върху дигиталното копие на фасадата, така че цялата каша от различни гледни точки да бъде подредена вече в медийния сървър.
- Коя локация е била най-трудна за реализиране?
- На първо място по трудност е катедралата “Нордеркерк”. На второ място - пещерата Хан в Белгия, където направихме първия 3D мапинг в пещера изобщо. Там беше сложно в някои части с напасването на геометрията. Особено при многобройните сталактити и сталагмити. Бяхме разработили едни кутии с постоянна климатизация. Проекторите не се изключваха, за да няма проблем с влагата. Обратното като проблем срещнахме на Световното изложение в Дубай. Там отговаряхме за всички външни инсталации, правихме нещо като фестивал в различните райони. Проблемът ни беше жега и пясък. Проекторите трябваше да стоят около седем месеца там, като отново бяха разработени специални къщички с климатизация и филтри.
