Григор Вачков пристига от Трънчовица без нищо освен куфар с хляб
Ванга му казва да не пие вода от хладилника. Той престъпва заръката вечерта преди да получи фаталния инсулт
Докато го оперират, пациенти накацали по стълбите да чакат, развълнувани, че се борят за живота на Митко Бомбата
Черен и рошав младеж с груб вид. Тъкмо е слязъл от влака и върви по софийските улици, стиснал в ръка адреса на своята мечта. Спира пред ВИТИЗ и пита двама нахакани студенти дали това е театралната академия, докато те високомерно го оглеждат от глава до пети. Споглеждат се и му обясняват, че е сбъркал, като го пращат на бул. “Толбухин” 27, където тогава се намира Зоологическата градина.
Имат късмет, че непознатият има добър нрав. Момчето от плевенското село Трънчовица се хваща на номера им и отива до погрешния адрес, но след час отново е пред ВИТИЗ и им казва съвсем миролюбиво: “Аз съм за тук, защото ще ставам артист. Вие сте за другото място”.
Години по-късно онези безименни студенти само могат да разказват, че някога са посрещнали, макар и неподобаващо, големия актьор Григор Вачков. Любимецът с благородно сърце - меко като памук, но в същото време от стомана. Раздава се колкото можа и заслужи най-искрената всенародна любов, но си отиде твърде рано. Оставайки в спомените на всички, до които се докосва, като “нечовек” във всякакви отношения - по своя път от бедността до голямата слава през всички предразсъдъци и перипетии.
90 години от рождението на Григор Вачков се навършват на 26 май.
Животът на артиста е пъстър и пълен с уроци. Когато се явява на изпитите за ВИТИЗ, разсмива до сълзи комисията и на първи, и на втори тур. На третия го питат какво иска да играе на сцена.
