Светът открива български роднини чрез 24 часа (218)
40-годишният Мохамед Сакара от Танзания намери двама от 6-имата си братя в Дар ес Салам след неколкогодишно търсене. Това стана възможно с обединените усилия на 2 журналистки и 1 читателка на "24 часа".
"Вие направихте чудо. Толкова съм щастлив", казва Мохамед и сълзи рукват от очите му, когато чува в слушалката братята си Джувениле и Сюлейман.
Тримата говорят на суахили, но и без превод се разбира, че радостта им е огромна. Всъщност Джувениле не е истински, а млечен брат на Мохамед. "Сукали сме от една майка, а това за нас, танзанийците, значи много", казва мъжът.
Преди година "24 часа" описа историята на инженера полиглот Мохамед Сакара - най-екзотичния и може би единствения чернокож клошар на София.
През 80-те години в тогавашната столица Дар ес Салам Мохамед Сакара е един от надеждните млади инженери на Танзания. Като отличник в местния университет печели стипендия по линия на ЮНЕСКО да довърши обучението си в България. Пристига в София през 1984 г.
Тук обаче нещата не се развиват добре. Още в първи курс на бригада в Любимец чуждестранният студент катастрофира тежко с мотор. Пътят, по който карат, внезапно свършва с грамаден изкоп за строеж. Мохамед е открит да виси като парцалена кукла за стената на пропастта - в главата му са забити 3 грамадни гвоздея. Откаран е в кома в София. Събужда се от нея след два месеца.
Оттук нататък животът на Мохамед, най-малкия от 9-имата братя и сестри Сакара, тръгва по странни пътечки. Сече дърва, препитава се като общ работник. Посоката обаче е една - надолу. Преди около 1,5 г. се озовава в София, сприятелява се с един от клошарите, който го научава как да оцелее, като събира хартия за вторични суровини от боклуците. Край една от кофите на столичния бул. "Мария Луиза" го откри екип на "24 часа". Тогава той сподели, че мечтата му е да намери братята и сестрите си и да се прибере в родината.
Откриването на рождените братя на Мохамед в Танзания се оказа истинско предизвикателство. За Абейд се знаеше, че е на около 65-години, писател. Всички опити да получим съдействие от последното издателство, с което бе работил, удариха на камък. Същото се получи при издирването на другите двама братя Рашид и Сюлейман, макар че в търсенето по наша молба се включи танзанийският журналист Антъни Мучоки. "Имената са много често срещани и не е никак лесно", споделя Антъни.
Месеци по-късно в редакцията се обаджда 24-годишната Йоана Стоименова от София. Йоана е завършила френска филология и международни бизнес отношения, а в момента работи във фармацевтична фирма. След като прочела статията за Мохамед, толкова се развълнувала, че решила да направи група във фейсбук, която да помогне на роднините му да го намерят. И чудото станало. "Преди няколко дни с мен се свърза човек на име Джувениле Оисо и се представи като брат на Мохамед. Каза, че го познава и иска да намери начин да го прибере в Танзания. Звучеше разтревожен и загрижен", казва развълнувана Йоана.
Ден по-късно звъним на Джувениле. Той разказва, че не е роден брат на Мохамед, но ги е кърмила една майка.
"Това за нас значи много", казва Джувениле.
Той е нетърпелив да чуе Мохамед по телефона. Иска да го увери, че е добре дошъл в Танзания и че ще направи всичко възможно за бързото му завръщане. Но няколко поредни опита двамата да се чуят отново удрят на камък - веднъж Мохамед e с бъбречна криза и не може да дойде, друг път е тръгнал към редакцията, но не е пристигнал. Когато го търсим, не е на обичайните места по улиците на София, които от година и нещо са негов дом.
Малко преди Коледа щастието ни се усмихва. Откриваме Мохамед на минералните чешми на халите. Не е трудно да се забележи отдалече. Седнал е с пет-шест торби и яде арабско хлебче. "Намерихме братята ти, ще дойдеш ли с нас да говориш по телефона с тях?" "Какво, сега ли?" - не може да повярва на ушите си.
"Преди два дни преспах в ареста", споделя той и се смее. Мохамед е такъв, че приема повечето неща в живота с чувство за хумор. Защо са го арестували? "Защото нямам нова лична карта. До 3 ч ме държаха прав с белезници. Вместо да ходят да залавят престъпниците..."
Всъщност танзаниецът вече има българско гражданство и постоянен адрес в Нова Загора, но не си е извадил нов паспорт.
Говори много добре български. Както и английски, френски, гръцки, суахили...
Казва, че в ареста не са го били, само го ритали. Закопчали го с белезници за парното и го държали до сутринта в коридора. "Но да са живи и здрави" - и пак се смее. Задържали го на автогарата. "Обикновено не ходя там - за втори път отивах. А иначе, ако си бях тук, можеше и да не ме арестуват - тук полицаите ме познават."
Не отрича, че е почнал да пие. Вероятно има и други интелигентни хора като него - без алкохол трудно се понасят бедността и липсата на дом. Или както казва той: "Животът стана суров - много е тежко." Докато преди година репликата му беше: "В кофите има много храна", днес настроението му е доста по-песимистично. Мохамед нощува
обикновено в метрото на спирка "Сердика". "Ако може да се каже спане." Нощем метростанцията се напълва с народ. Повечето затворници. "Все намират за какво да се карат, вадят ножове. Хич не е спокойно."
Преди година Мохамед пиеше само вино и бира. Сега разказват, че от другарите от улицата се научил да купува спирт от аптеката. Преди година дрехите му не миришеха.
През зимата обаче явно е невъзможно да поддържаш хигиена, ако си клошар.
В редакцията на вестника научава, че братята му са готови да го приберат в родината. "Вече говорих с директора на миграционните власти. Той каза, че са готови да издадат нов паспорт на Мохамед, стига да имаме актуална снимка", споделя братът Сюлейман, който работи като счетоводител.
Той допълва, че приятел на Мохамед - състудентът му от ВИАС Джозеф Мкиси, изразил готовност да купи самолетния билет до Дар ес Салам.
"Вие свършихте голяма работа. Това е най-хубавият коледен подарък, който съм получавал някога." Сълзите от разговора с братята му още не са пресъхнали, но усмивката вече е цъфнала по лицето на Мохамед. Вън от редакцията споделя какво е казал брат му Сюлейман: "Може и да си остарял повече от мен, но то е от
липса на любов - така ми каза Сюлейман. Той си мисли, че не искам да си дойда в Танзания."
Часове по-късно "24 часа" праща снимката на Мохамед в Африка. След няколко дни Джувениле пише, че я е предал в дирекцията по миграция и скоро паспортът на Мохамед ще бъде готов. Тогава 50-годишният мъж ще може да се върне и да прегърне за първи път от 30 години братята си. За билета щял да се погрижи негов приятел бизнесмен от Танзания.
Онзиден го спасиха в МБАЛ "Царица Иоанна"
Ден след Нова година телефонът в редакцията звъни. От другата страна на слушалката са разтревожените гласове на д-р Милка Орозова, дежурен невролог в софийската болница "Царица Иоанна", и сестра Атанасова.
Те разказват, че час по-рано Мохамед е бил докаран при тях от "Бърза помощ".
Загрижената лекарка споделя, че състрадателни граждани открили мъжа паднал безпомощен между седалките на трамвай №20. Скоро след като извикали линейка, Мохамед се озовал в болницата.
Отначало не можел да говори, но след бързата намеса на медицинския екип се съвзел и разказал, че е инженер от Танзания. Сред вещите му намерили един от телефоните на "24 часа".
За да помогнем, опитваме да се свържем с някого от двата дома за временно настаняване на възрастни, които откриваме в София. Оказва се, че единият телефон не работи, а другият не отговаря.
"Изкъпахме го, обезпаразитихме го и го оставихме да нощува в болницата, докато се появи социалният работник", разказва д-р Орозова.
За късмет на другия ден успяват да издирят приятел на Мохамед - Сипо Рухета, който дошъл и го взел.
Сега и двамата се надяват, че 2012 г. ще е по-добра за инженера от Танзания и че най-после след близо 30 г. ще прегърне братята си в родината.
