"CANTO. Най-общо ще рече CHANT, ПЕСЕН, & Canto fermo, ще рече тази несъвършена Музика & с Равномерни ноти, която се нарича Chant Gregorien, Грегорианско пеене или Plein-Chant. Италианците често си служат с Canto fermo и за да обозначат всеки вид прост или фигуриран Бас, който служи за тема или за основа на Контра-Пункт."
Това определение за песен прави в речника си по музика от 1705 г. Себастиан дьо Бросар (1655-1730), френски композитор, теоретик, лексикограф и библиограф. Не звучи много разбираемо за човек без специална музикална подготовка. Още повече че авторът борави не само с френски, а и с латински, гръцки и италиански термини, изучавайки над 900 автори и 4000 партитури. Така той става "баща" на европейските музикални стандарти.
Един наш учен се наема да преведе този уникален труд на български, и то от старофренски, извършвайки колосалната научно-изследователска работа. И не само да го преведе, а и да го коментира, и да приложи "книга в книгата"- задълбочена студия за живота и епохата, в която е живял енциклопедистът. Бросар е бил викарий на катедралата "Света Богородица" в Страсбург, а от 1698 г. - капелмайстор на катедралата в Мо. Самият той много скромно предлага своя труд: "Звуците (музиката) са били посветени да възхваляват Господа. И ако покварата на хората е захванала да я отклонява от нейния извор, за да я приложи за светски цели, от това тя не става нито по-малко чиста, нито по-малко въздигаща за сърцата, които Светият Дух е запазил от заразата. Точно в този смисъл, Монсеньор, осмелявам се да ви представя сборник от наблюдения и открития върху нейния произход и върху нейния напредък..."
Работейки с този Речник по музика от 25 години, проф. д.н. Явор Конов признава, че неговото издаване не е било нито лесно, нито евтино. "Видях, че още преди осем години съм написал вариант на "Предговор на преводача". И оттогава търся средства преводът ми да бъде издаден. И не намирах..." (Накрая помагат Национален фонд "Култура" към Министерството на културата, Национален дарителски фонд "13 века България" и проф. д-р Тереза Джемилева, доктор на медицинските науки. Самият автор не взема и стотинка хонорар за огромния си труд - бел.авт.). Превеждайки речника, проф. Конов се стреми максимално да се придържа към езика и стила на Бросар и към характерното за това време оформление на текста. В същото време успява да го доближи до днешния български език без да допуска чуждици.
Представен в София, трудът е отличен с най-високата награда на Съюза на българските композитори - секция "Музиколози" за 2011 г. Но едва от френските си колеги, специалисти по тази епоха, проф. Конов получава истинското признание - покана да участва в дискусия за Бросар. Събитието е наречено еднозначно - "Кръгла маса около проф. Конов". Така той, колкото и да се опитвал да мине по-встрани, трябвало да седне центъра на научния кръг от световни експерти. Не къде да е, а в зала в "Галерията" на библиотеката на "Версай" (строена при Луи ХV за външно министерство), място, където са се подписали Договорът за присъединяване на Корсика към Франция (1768) и Договорът за независимостта на САЩ (1783). Там живописни табла представят имперското и колониалното влияние на Франция в света. Изображения показват големите европейски градове от епохата. Историческа светиня за Франция и невероятен културен трезор. Прецедент и за французите, и за нас в такава зала да се организира научно събитие.
Със специално разрешение, но без наем!
И то по повод един живеещ и образован в България учен и преподавател!
Денят се случва дъждовен и доста студен. Но никой от поканените учени не пропуска кръглата маса. Пристигнат на собствени разноски, без хонорар. Разбира се, най-активен е инициаторът - eксдиректорът на Ателието за изследвания към Центъра за барокова музика във "Версай", световноизвестният музиколог Жан Дюрон. Той е публикувал най-много трудове за живота и творчеството (вкл. композиторското) на Себастиан дьо Бросар. Сега се наема и с ролята на модератор. Споделя интересен факт - световноизвестният български бас Борис Христов е притежавал единствен екземпляр от първото издание на речника на Бросар. "Но сега сме се събрали около друг българин, а именно Явор Конов, който е живял почти само в България, там се е изучил, изградил като личност и професионалист, там е работил и там е написал и издал книгите си в полза на българската култура и на разпространяването на френската", подчертава в словото си г-н Дюрон. И допълва, че ако не е била "провокацията" на българския учен, не биха се събрали в този кръг, за да споделят свободно, искрено и колегиално размисли за и около Бросар.
Световни специалисти като доц. д-р Теодора Псикою, преподавател в Сорбоната, говори за Бросар теоретика. Консерваторката и музиколог от департамент "Музика" на Националната библиотека на Франция г-жа д-р Лоранс Декобер представя доклад за Бросар колекционера. Двамата с Явор Конов планират той да посети библиотеката и да продължи работата си в архива й, където се пазят и дарени от Бросар ценни ръкописи. А проф. Катрин Масип не пропуска да сподели сколегите си, че била смаяна от трудовете на проф. Конов, когато преди 2 г. той посещава Департамента в Националната библиотека. Тя предлага да се изгради мултилингвален интернет сайт за Бросар и да продължат изследванията на наследството му. (В българското издание на речника има много полезна и практична част - къде могат да се намерят съвременни записи на музиката на Бросар - бел.авт.)
Специално за кръглата маса от архива на библиотеката са извадени ценни издания от епохата с творби и трудове на Бросар, включително екземпляр от преведеното и коментирано от Конов второ издание на речника.
“Защо следващата работна среща да не бъде в България”, предложил "героят на вечерта". Но веднага се замислил: "Кой би подкрепил финансово това?" Самият той стигнал до "Версай" единствено благодарение на финансовата помощ на Нов български университет, където преподава, и с личната съпричастност на проф. Богдан Богданов, доктор на филологическите науки.
Но изненадите не свършват с великолепната зала. Гостът се насладил на концерт с творби на Бросар, изпълнени от пажовете и певците от Капелата на "Версай", с диригент Оливие Шнеебели - в Кралската капела в двореца "Версай".
"Наистина повече от щастлив съм от случилото се", не крие проф. Конов, превел този уникален речник. Той ни води към "възстановяването на паметта за изворите на днешната музика" по думите на композитора и музиколог д-р Георги Арнаудов.