Без да е пророк, Красимир Димовски описва диктатора и смъртоносния му стремеж да владее света
Три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението – последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. И любовта към властта – последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Стремежът да подчиниш сърцето на света и стремежът да се подчиниш на едно женско сърце се преплитат в тези три истории. Всъщност не знам дали любовта и яростта са различни състояния.
Така Красимир Димовски описва най-новата си книга “Ловецът на русалки”, издадена от “Хермес”. Тя излиза дни след като авторът спечели наградата “Пловдив” и Наградата на Съюза на българските писатели за “Момичето, което предсказваше миналото” - книга, събрала 13 негови разказа.
Историите в “Ловецът на русалки” са пропити с мистичност, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните ситуации, в които изпадат героите, водени от своите страсти и стремежи. Смъртоносният стремеж на един мъж да владее света, любовният стремеж на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят хоризонт на “малкото човечество”, обречено да живее между Могила и Могилчица. Един малък свят, населен с големи идеи.
Без да е пророк, Димовски вплита образа на диктатора и в трите си новели, а само месеци по-късно се оказва, че литературата му описва реалността. “В момента един класически диктатор е поставил на карта живота на планетата”, казва авторът, опитал се да обясни в книгата си изпепеляваща любов към властта, жаждата да владееш света.
В новелата “Бащата на света” той показва диктатора в лудостта му, в “Смъртта на Исус Мухамад” – в опасното му всепроникване, а в “Ловецът на русалки” – във всесилното му безсилие.
Красимир Димовски е роден в Асеновград, израснал e в Яврово. Завършил е чешка филология и днес живее и работи в Пловдив.
Публикувал е стихове, разкази и новели в литературни издания и в периодичния печат. Автор е на сборниците “Ние, кавалеристите” и “Райската градина”.
