Двадесет и първото издание на кинофестивала "Трайбека" започна в Ню Йорк с документалния филм за Дженифър Лопес "Полувреме" - интимен задкулисен портрет на певицата и актриса, заснет през бурната година, в която тя навърши 50 години, беше ко-хедлайнер на "Супербоул" и се размина на косъм с номинация за "Оскар", предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Премиерата беше подходящо начало за фестивала, отказал се от определението "филмов" в наименованието си, за да отрази по-добре широкия спектър от концерти, беседи, телевизионни премиери, подкасти и изложби за виртуална реалност, които все повече запълват натоварената му програма за събития на живо заедно с филмите.
Тазгодишният фестивал, който ще продължи до 19 юни, ще представи редица именити личности - от активиста Ал Шарптън, с филма за който "Loudmouth" ще бъде закрита проявата, до певицата Тейлър Суифт. Тя ще участва в беседа с режисьора Майк Милс за късометражния филм, зад чиято камера застана миналата година. Съоснователят на "Трайбека" Робърт де Ниро ще се срещне с колегата си Ал Пачино и режисьора на "Жега" Майкъл Ман. Заедно те ще обсъдят мястото на криминалната драма от 1995 г. във филмовата история.
Сред режисьорските дебюти, които ще бъдат представени, е "Някъде в Куинс" на актьора и комик Рей Романо ("Всички обичат Реймънд").
След проваленото издание през 2020 г. и фестивала на открито през 2021 г., тази година "Трайбека" се обърна към родената в Бронкс Дженифър Лопес, чиито хитове включват "Let's Get Loud", за да "възвърне формата си".
Режисьорката на "Полувреме" Аманда Микели се надява, че документалният филм, чиято премиера ще бъде на 14 юни по Нетфликс, представя нова, понякога уязвима, но често устойчива, страна на Лопес.
"Впечатлението ми за нея беше на изключително успешен, бляскав човек. Когато я срещнах, си казах: "Тази жена е спортист от световна класа. Тя е състезател. Начинът, по който се държи и работи. Тя е артист, но аз наистина преоткрих тази друга нейна страна. Тя е боец", споделя Микели в интервю.
"Полувреме" има някои от обичайните характеристики на документални филми за артисти - замислен е да бъде интимен портрет. Продукцията обаче се отличава с това, че улавя предизвикателствата, пред които са изправени дори суперзвезди в развлекателната индустрия, която не винаги е приветлива за латино изпълнителите.
Дженифър винаги се е опитвала да се доказва", казва Микели. "Не искам да свеждам нещата до: "О, тя е цветнокожа жена, а за цветнокожите жени нещата са по-трудни. Това обаче е вярно, особено в развлекателната индустрия".
За документалния филм Аманда Микели събира кадри, заснети в края на 2019 г. и началото на 2020 г. от екипа на Дженифър Лопес и други, както и около 1000 часа архивни кадри. През периода от време, обхванат от филма, Лопес играе в и продуцира получилата ласкави отзиви драма "Да свалиш Уолстрийт", благодарение на която около нея се вдигна "оскаров шум". Певицата и актриса също така участва като ко-хедлайнер на "Супербоул 2020" заедно с Шакира.
Двете събития са върхови постижения за Лопес, но все пак отразяват някои от трудностите, с които се е сблъсквала по пътя си.
По същото време тя неочаквано е спрягана за първа номинация за "Оскар" за изпълнението си в "Да свалиш Уолстрийт" - продукция с основно женско присъствие, която засяга проправянето на път в индустрия, контролирана от мъже. Тежестта на тези очаквания се вижда в сцени като тази след наградите "Златен глобус", в която Лопес казва "Разочаровах всички", след като се разминава с отличието. По думите й пропусната номинация за "Оскар" е била разочароваща, защото мнозина са предполагали, че е неизбежна.
"Истината е, че действително мислех, че ще бъда номинирана", споделя певицата и актриса във филма.
"Завладяващо е да видиш някой, който наистина се стреми и желае нещо толкова силно. От звездите не се очаква да признават, че искат "Оскар". Но тя не скрива във филма, че е имала надежди, че е искала това признание. Кой не би го пожелал?", казва режисьорката Аманда Микели.
Когато за първи път показа на Дженифър Лопес 12-минутен откъс с кадри зад кулисите, Микели нервно очаква отговора й.
"Тя ме погледна и каза: "Тялото ми трепери. Не съм се виждала така досега", разказва режисьорката. "В този момент, виждайки себе си, тя осъзна за какво се бори".
