Емилия Радева е родена на 23 май 1932 г. в Радомир.
Гинка Станчева идва на бял свят на 15 юни 1932 г. в София.
Емилия завършва ВИТИЗ през 1958 г. в класа на проф. Боян Дановски. И Гинка се дипломира във ВИТИЗ, но в класа на проф. Стефан Сърчаджиев.
Когато двете са “млади непорочни момиченца” в първи курс, ги свалят красавците второкурсници Любомир Димитров и Пейчо Пейчев.
Стават приятели, после гаджета и накрая съпрузи и даже кумове. Двете двойки решават да се оженят, преди мъжете да заминат по разпределение в Пловдив.
Слава богу, накрая подписите в брачната книга са поставени, кумовете им подаряват електрическа ютия (уточняваме, защото преди това ютиите бяха на въглени - б.а.) и четиримата отиват на обяд в ресторант “Червено знаме”.
После обаче Пейчо започва да се назлъндисва за женитбата и Любо често повтаря: “Куме, айде, бе!.”
На 24 септември се ражда още едно артистично семейство. След като и булките се дипломират, Емилия, Любо и Пейчо са заедно в Пловдив, Гинка е разпределена в Благоевград.
След три години се връщат в София - Емилия и Любо отиват във Военния театър, Гинка и Пейчо са назначени в Младежкия.
Любомир Димитров умира през 2001 г., Пейчо Пеев - през 2002 г. Емилия и Гинка навършват по 90 години!
Гинка Станчева играя главната роля във филма “Земя”, който е показан на кинофестивала в Кан през 1956 г.
В Кан Андре Мороа ръкопляска на Гинка 15 минути
Преминава по червения килим с национална носия
Гинка Станчева на 90 години! Не мога да повярвам! Русокосата красавица на Младежкия театър, която близо 40 години се появява на сцената с еднакъв ентусиазъм и вдъхновение като принцеса, кралица, приказен персонаж от спектакъл за деца, императрица и каква ли не още в тежкия репертоар на този театър!
Но въпреки че е основна фигура в Младежкия,
Гинка Станчева става национално популярна с ролите си на екрана Тази зависимост действа и до днес.
Силен пример е Владо Пенев, който направи фундаментални роли в Народния и “Сфумато”, но България го разпозна след ролята на Попов в “Под прикритие”.
През 1956 г. Гинка Станчева участва в “Земя” на Захари Жандов като начало на залп от няколко филма през следващите години - “Хайдушка клетва”, “Дом на две улици”, “Любимец 13”, “Специалист по всичко”, “Ивайло”.
Режисьорите усещат енергията й в комедиите и любовните драми и се надпреварват да я търсят. А след партньорството й с Апостол Карамитев в “Любимец 13” зрителите жадно купуват снимките й по вестникарските будки, където се чува: “Една Гинка, моля!”.
Двамата с Карамитев са страхотна двойка, толкова допълващи се, че броди слуха, че са любовници. Актрисата обаче е дълбоко и всеотдайно влюбена в мъжа си, актьора от Младежкия Пейчо Пейков и остава все така вярна, предана и романтична. Съдбата странно ги среща.
Запознават се като тийнейджъри, когато майката на Гинка я изпраща на почивка във Велинград. Тя го харесва, но отношенията им са платонични.
След като влиза във ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, тя вижда стария си познайник, който е студент във втори курс.
И любовта им пламва, довеждайки ги до сватбата и раждането на дъщеря им Ермелина. Привързани са един към друг до неговата кончина през 2002 г.
“Земя” е първият български филм, класиран в конкуренцията на Кан Гинка Станчева заминава за филмовата столица на Франция и се чувства съвсем боса за Европа след пропагандното сито на режима в София.
В хотела до нейната стая са Федерико Фелини, Джулиета Мазина и Елизабет Тейлър, но тя ги поздравява учтиво за “добро утро” и толкова.
Отказва да вкуси шампанското на приемите, изумявайки околните с реакцията си спрямо легендарното френско питие.
На вечерите поглежда изпод вежди към околните, за да види кой от многобройните прибори за какво служи. А след прожекцията на “Земя” излиза на подиума в българска носия, взета от оркестър “Филип Кутев”. Просто актрисата няма официална рокля
Андре Мороа, шеф на журито на фестивала, стои 15 минути прав с ръкоплясканията на зрителите и успява да й каже, че никога няма да забрави пламтящите й очи. Публиката я приема и заради разбираемия раннокапиталистически конфликт в “Земя”.
Гинка Станчева играе бедна селска девойка, обичаща се с местен красавец (Богомил Симеонов). Той обаче я изоставя, за да се ожени за богато момиче, което е гърбаво (Славка Славова).
През 80-те години не гледах български филми, ужасно безинтересни и дидактични. Роднини работеха към филмовото разпространение и гледах в малко салонче на “Шишман” западни филми, въртени у нас за кефа на партийните бюрократи и после връщани обратно.
Обаче “Любимец 13” гледах два пъти Карамитев играе двама близнаци, позитивен и пройдоха. Гинка са харесва със свестния, но в един момент ги обърква и от това произлизат комични случки.
Филмът е дебют на режисьора Владимир Янчев. През всичкото това време на шумяща известност и почит Гинка Станчева трудолюбиво и дисциплинирано излиза на сцената в Младежкия като кралица и императрица, за да продължи в детския репертоар да скача, пълзи, катери толкова всеотдайно, че деца искат да си я вземат у дома.
Винаги добронамерена и съобразяваща се с околните, през миналата година актрисата си направи ваксина против COVID.
А преди две години изигра ролята на майка на главния герой (Владо Пенев) в продукцията “Рая на Данте” на режисьора Димитър Радев, след като не се притесни да се яви на кастинг. Като всеки добър артист по света.
Само четирима
мъже я целуват
на екрана
Вместо в Кан с филма “Ребро Адамово”,
Димитровска награда в София
Емилия Радева влиза в Театралното училище с уникалната благословия на Константин Кисимов. Той я подрусва три пъти на коляното си, шляпва я веднъж по дупето и казва: “Това е от мен за кадем. Хайде, върви си...”.
Кадемът на великия актьор сработва и талантливата девойка влиза без проблеми в ДВТУ, бъдещия ВИТИЗ.
На 8 септември 1954 г. Емилия и Любомир Димитров се женят.
“С Любо бяхме луди
един за друг
С него изиграх и най-добрите си роли” - признава и сега Емилия. На сцената са били влюбени, любовници, съпрузи, врагове. Играят заедно и в няколко филма.
В “Животът си тече тихо” са млади и влюбени партизани - Шели и Велко. На Карандила край Сливен снимат как отрядът е обграден от жандармерия. Велко остава, за да задържи с картечен огън врага, докато другите се изтеглят. Преди раздялата младите влюбени се прегръщат и целуват.
Освен със съпруга си красивата Емилия Радева се е целувала само още три пъти на екрана: с Любомир Конакчиев в “Ребро Адамово”, с Апостол Карамитев в “Легенда за любовта” и с Георги Георгиев - Гец в “А бяхме млади”.
В “Ребро Адамово”, чиято премиера е на 1 октомври 1956 г., Емилия играе първата си главна роля и киното я открива истински. Тя е младата българомохамеданка Зюлкер, която се противопоставя на местните нрави и закони и бяга с детето от съпруга си, който често я бие и унижава. В Пловдив започва да учи в училище за българомохамедани и се влюбва в учителя Стефанов (Кабакчиев).
Ролята на Сюлейман - бащата на Зюлкяр, играе артистът Иван Братанов. Правят доста дубли на епизода, в който той удря шамар на непокорната си щерка. И всеки път Братанов шамаросва съвсем истински Радева. Боли я, но издържа стоически. Когато режисьорът Антон Маринович обявява края на епизода и камерата е спряна, Емилия забива здрав шамар на колегата си. “Да видиш какво е”, казва тя, а Братанчето, както го наричат колегите, го приема с опрощаващ смях.
“Ребро Адамово” губи надпреварата със “Земя” за участие на фестивала в Кан през 1957 г., но за ролята си на Зюлкяр Емилия Радева получава Димитровска награда.
“Легенда за любовта”, с премиера на 26 август 1957 г., е уникален експеримент на студия “Барандов”, Прага. Почти изцяло чехословашки екип начело с режисьора Вацлав Кръшка снима филм по книгата на Назъм Хикмет “Легенда за любовта” в две версии - чешка и българска.
Единствен и в двете версии в ролята на Ферхад участва Апостол Карамитев, всички други роли се играят от актьори съответно на двете държави.
Емилия е Ширин, сестра на владетелката на източен град Мехмене Бену (Жени Божинова).
Двете се борят за
любовта на Ферхад
и той след куп премеждия и обрати избира Ширин.
“Животът си тече тихо”, сниман от Бинка Желязкова и Христо Писков и завършен през 1957 г., няма премиера, защото “развенчава образа на народния партизанин”, но е съдбовен за Емилия Радева.
За да участва във филма, актрисата прави аборт, когато е в края на третия месец. “Изборът беше мой. Това е грях - казва Емилия - и аз като вярвяща знам, че за всеки грях човек трябва да понесе изкупление. Такова изкупление понесох не само аз, но и “Животът си тече тихо”. Аз жертвах живот, а те спряха филма. Спирането му е наказание за това, което извърших...”.
След 31 години - през 1988-а, “Животът си тече тихо” е прожектиран в Дома на киното. След като гледа филма, вече 23-годишната дъщеря Катерина, възкликва: “Мамче, колко млади и красиви сте били и как играете!”. “Ако не бях направила аборт, нямаше да ни видиш като млади,защото ти надали щеше да се родиш...”, отговаря актрисата.
Този филм обаче много сближава актьорското семейство със семейството на Бинка Желязкова и Христо Ганев. Емилия играе в общия им филм “А бяхме млади” и в авторския на Бинка “Последната дума”.
В първия Емилия много се надява за ролята на главната героиня Веска, дори и правят пробни снимки. Но е предпочетена Румяна Карабелова, а на Радева Бинка дава втората женска роля - Надя.
Актрисата има щастието и да се докосне до света на Елин Пелин. Във филма “Сиромашка радост”, заснет от Антон Маринович по 6 разказа на класика в българската литература, Емилия играе ролята на Христина - веселата внучка на дядо Корчан (Иван Братанов), която има дързостта да се надиграва на ръченица с Лазар Дъбака (Коста Цонев). Когато губи облога, му пристава.
Режисьорът Маринович явно се е побоял да допише Елин Пелин и да накара Христина и Дъбака да се целунат или поне прегърнат. Така Емилия пропуска шанса да целуне и Коста Цонев - още един красив български актьор, но пък двамата ще си партнират като съпрузи в дългия тв сериал “Дом за нашите деца”.
От роля на селската девойка Христина Емилия Радева скача в образа на шармантната французойка Елен. И то като съпруга не на кого да е, а на самия Владимир Трандафилов. (Така се произнася фамилията му, а не Трендафилов - бел. ред.) Той е изключителен актьор, специализирал във Франция, играе дълги години в Народния театър и след 1944 г. е сниман само в два филма.
В “Случаен концерт” той е чуждестранен импресарио, дошъл с красивата си съпруга в България, за да ангажира оперни певци. Бедни са годините, когато снимат филма, няма подходящи тоалети за героите и от екипа намират спасение в една българска модистка, която шие по френски маниер: не взима мярка по познатия начин с метър, а увива плата около тялото на клиента и по него крои дрехата.
На Емилия прави
модерна червена
рокля
След години с Невена Коканова трябва да присъстват на фестивал в Карлови Вари и отиват в Киноцентъра, за да си изберат подходящ тоалет. Невена си харесва същата червена рокля, Емилия - бяла, и така заминават на кинофестивала в Карлови Вари, където България е представена от “Среднощна среща”, в който играят Коканова и Любомир Димитров.
След Елин Пелин Емилия Радева влиза и в творчеството на Димитър Талев. Тя е в ролята на Султана във филма “Иконостасът”, който Тодор Динов и Христо Христов снимат по мотиви от романа “Железният светилник”. Тогава актрисата е само на 36 г. и трябва да я състаряват с доста грим.
Във филма акцентът е върху любовта на Катерина (Виолета Гиндева) и Рафе Клинче (Димитър Ташев) и Султана някак си отива на втори план. Но актрисата приема поканата. “Султана е една от на-силните българки. И макар и с по-малко присъствие, има няколко сцени само заради които си заслужава да участваш и да се докоснеш до класиката. Смъртта на Катерина, измиването на тялото й и други”, казва Емилия.
“Любовницата на Граминя” е първият филм, в който Емилия Радева работи със западен режисьор. Заедно със Стоянка Мутафова тя е сред групата български актьори, избрани от Карло Лидзани за второстепенните роли в лентата, показваща силните сицилиански страсти в Италианския юг през 19-и век.
Играе ролята на селянката Асунта - майка на Джема (Стефания Сандрели). Емилия Радева е на същите години като нея - 36-37 и Сандрели пита дали не е млада, за да й бъде майка. Лидзани я успокоява, че сицилианките се женят и раждат рано.
