В “Любовен роман” социоложката пише за секса естетично
Лия е жена, която влиза в сложни любовни отношения с трима мъже - Захари, Пламен и Стефан. Това е с едно изречение сюжетът на “Любовен роман” - книга, която социоложката Мира Радева е написала преди 15 г. и е довършила преди няколко месеца. Романът бе представен в четвъртък.
Водещият на представянето Ники Кънчев направи много точна дисекция на сюжета. “Всъщност това са три любови, три съвсем различни любови. Едната е любовта по задължение. Тя си е отишла, но човек я крепи, защото смята, че това е правилно.
Другата е връхлитащата любов, която ни застига, когато най-малко я очакваме.
И третата е любовта на ума, на пълното сливане на две души, които обаче не могат, не им е дадено да се слеят физически.”
Автобиографичен ли е този "Любовен роман"?
Авторката му Мира Радева ли е прототипът на главната героиня Лия,
заплела се в
сексуален любовен
четириъгълник?
“Лия е жена като мене”, усмихва се дискретно известната социоложка, която в последните години дебютира и артистка. “Лия е модерна жена”, допълва Мира, и образно обяснява явлението с живота на фолкпевиците. Независимо че не харесва тяхната музика и песни. Но пък две от тях - Анелия и Ивана, са й признали, че са големи нейни фенки.
“Фолкпевиците са модерни жени! Независимо какъв образ им прилепваме - казва Мира. - И имат същите проблеми, които има всяка модерна жена. Героинята Лия е точно такава - много успешна в кариерата си, обаче се сблъсква с традиционните за нашето общество предразсъдъци, стереотипи и трудности. Този тип жени са модерни, защото са независими и свободни и защото сами си изкарват хляба...”
Идеята за “Любовен роман” се оформя в главата на Мира Радева, когато тя е в труден екзистенциален период, в който взема решението за развод със съпруга си. И със сигурност нейната лична история е създала контекста на романа. Няма как иначе.
И тримата мъже герои в романа - Захари, Стефан и Пламен, си имат прототипи. Двама от тях знаят, че тя "пише нещо". И отчасти нейното притеснение е било свързано и с мисълта дали те ще харесат написаното.
“Всеки писател описва част от личните си впечатления за света”, обяснява Мира и цитира колежката си Людмила Филипова, която в едно интервю казва: “Писателят и риба да описва, винаги пише за себе си”. А Мира наскоро за кой ли път е препрочела "Бяла приказка" на Валери Петров и задава риторичен въпрос: "Можеш ли да кажеш, че поетът не пише за себе си, за собствените си чувства?".
Мира Радева написва романа, или по-голямата част от него, за 6-7 месеца през 2007 г. Ръкописа прочитат първо Юлия Пискулийска, Ваня Щерева и други нейни приятелки. Мнението на всички е, че авторката трябва да завърши романа и да го публикува час по-скоро. А режисьорът
Николай Волев иска
да напише сценарий и
да превърне романа
във филм
"Ти си описала моята душа", казва той на авторката.
Той е човекът, научил Мира да чете още на 5 години и й избирал литературата. Един ден й носи книгата на Иван Хаджийски “Бит и душевност на българина” и казал да я прочете, защото била много важна.
“Цялата интелектуална страна на моето развитие и до голяма степен и склонноста към различни хобита е от татко. И като му препрочитам сега нещата, откривам, че ние имаме еднакъв стил на писане с кратки фрази", обяснява Мира защо е посветила "Любовен роман" на своя баща.
И още нещо за него, защото има заслуга дъщеря му да стане социолог и писател. Мира го споменава в книгата. Тя е възпитавана като момче.
Бащата забранява на
нея и майка й да си
говорят за рокли,
за червила,
да се оглеждат в огледалото. Не е можел да приеме, че единствената му дъщеря ще стане майка домакиня. Непрекъснато иска да й внуши, че тя трябва да търси друг път за себе си. А не да е просто жената, която си седи вкъщи и е удоволствие за мъжа.
“Все натякваше: Ти трябва да учиш, трябва да работиш, всичко друго е глупост. В този смисъл аз съм търсила образи, които може би кореспондират на този модел, който ми е зададен още в семейството”, предполага Мира Радева.
През миналата година губи няколко скъпи хора. И си казва, че и тя самата не е вечна. И че не може да пише “само за чекмеджето”. Защото има друга книга, която е писана преди 22 години и все още не е издадена. В нея тя задълбочено изследва футболното хулиганство в България. Тогава публикува няколко интервюта по темата във в. “24 часа”.
Освен това има готов пътепис за пътуването й до Непал от 2004 г. Както и за приключението в Аконкагуа от 2006 г. Всъщност социоложката има издадена само една книга - “Общественото мнение в годините на прехода”. Написва я само за два месеца през 2011 г.
Та благодарание на емоционалния подтик след смъртта на близките хора Мира Радева решава да издаде “Любовен роман”.
Кой обаче ще хареса повече книгата - мъжете или жените?
Ето един интересен социологически въпрос като за елитна социоложка, каквато безспорно е Мира. Тя коментира така: “Смятам, че и двете таргет групи ще харесат образите и действието в книгата.
Може би
мъжете ще са
шокирани от толкова
разкрепостените
образи
Но всичко опира не до пола, а до това колко отворено гледаш на света. Защото душата пол няма. За мене тази книга е провокация. Ники Кънчев ми написа: "В това лицемерно време - нещо толкова открито, толкова искрено!”. А майка ми казва, че по-възрастните читатели няма да възприемат “това нещо”. Казвам й - А на тебе ти хареса, прочете книгата на един дъх”.
“Любовен роман” е книга, в която съвременната, модерната, интелигентната жена може да се огледа. Особено когато е изправена на сложен кръстопът и я затрупват тежки въпроси: Какво да правя, да се разведа ли? Няма ли да нараня децата? Какво ще стане с мен? Ще се справя ли сама? Ще имам ли сили и желание за нова връзка?.
описаните
сексуални сцени
и физическата любов между героите. Мисля, че Мира ги разказва по много впечатляващ естетичен начин. Каквато е френската и въобще западноевропейската традиция.
“Хората там възпяват физическата любов, аз я наричам споделена интимност - казва Мира. - Те могат с красиви думи да описват този велик акт - на сътворението, ако се замислиш повече. А ние пишем за “яката дупара”! Боже, иде ми да се гръмна! Как е възможно да принизяваш най-светлите чувства на човека. Да принизяваш човешката същност, да принизяваш продължението на живота в крайна сметка. Защо го правим, защо не сме искрени? Защото не умеем да говорим. Дълбоко съм убедена, че ние имаме дефицит на думи...”
Можем да й вярваме, защото на нея целият й живот досега е преминал в търсене на точните думи. Те са част от живота й. Толкова важна част, че са я завладели. Думите й си говорят, хващат я за ръката и я повеждат нанякъде. Помагат й да живее.
Мира Радева признава, че животът й е силно повлиян от личните истории на две уникални жени. Прочетете внимателно нейния откровен монолог, който ще ви помогне да разберете по-добре Лия от “Любовен роман”.
- Първата жена, която толкова дълбоко влезе в сърцето ми, е Жорж Санд. Тя няма много известни книги, по-скоро е известна като жена, която възроптава срещу модела на покорната жена като домакиня и производител на деца. Тогава също е имало хора, които се борят срещу стереотипите. Не трябва да разглеждаме ония времена, през които всички са като родени като по калъп.
Та Жорж Санд възроптава срещу всичките стереотипи на своето време. И първото нещо, което прави, е да се облича в мъжки дрехи. Това е символно.
Носи панталони,
пуши пури
Но нейната любов към света въобще и добротата, която носи в душата си, се изразяват в любовната й история с Шопен, на когото тя е повече майка, отколкото любовница. Нейният образ на бунтарка беше едно от първите неща, които разтърсиха моята ранна пубертетна възраст и промениха възгледите ми за живота.
През 1974 г. излезе филмът “Едит Пиаф” за живота на голямата певица. Никога няма да забравя как отидох на една прожекция, гледах го и напуснах салона потресена. Защото, ако се замислиш, Едит Пиаф е първият човек, който обявява сексуалната свобода. И с песните си, и с цялостния си модел на поведение. Даже и с това, че никога не се притеснява да разказва колко любовници е имала. За нея няма граница.
Нейният образ винаги ме е вълнувал - на бунтарка, на човек, който чупи стереотипи. Тя има в репертара си 203 песни, които изпява с феноменалния си глас. Двете с нейната полусестра и спътница Симон Берто сами създават част от легендите за себе си. Например прочутата история, че Едит Пиаф е родена на улицата. И аз така го играя в моя спектакъл “Мъжете на Едит Пиаф” - че се ражда под един фенер върху полицейска пелерина. А в действителност е родена в болница.
Пиаф е един изключително харизматичен човек. Никой не е можел да устои на нейния чар. Заради енергията, която носи, и заради силата на духа й. Подготвям книга за нея, която ще се казва “Едит Пиаф и модерността”. Искам да разкажа за нейния интгелектуалния образ. Ние говорим, че хипитата са предвестник на сексуалната революция, а в същност всичко започва от Едит Пиаф.
Имам и интересна теза защо точно тя се превръща в символ на следвоенната епоха. Защо не само Франция, а и целият свят се припознава в нейния образ. Това е пак във връзка с еманципацията от забраните и ограниченията. Тя не се страхува да се покаже такава, каквато е...
Какви са поуките от тази книга? Какво е искал да каже авторът? - питаха по времето на соца учителите по литература. Сега обаче въпросът е какви са посланията на автора?
Мира отговаря: “Човек трябва да свободен, да не става жертва на закостенели представи, стереотипи и предразсъдъци. Както е казал Шандор Петьофи - любовта и свободата вървят ръка за ръка. Ние не можем нито без любов, нито без свобода...”
Според нея
ако сега сме
свидетели
на този хейт,
на тази омраза, то е защото хората не са вътрешно свободни. Не разбират, че трябва да се борим за свободата си, тя не е даденост. И ако не се научим да освободим вътрешния си свят, да освободим себе си, няма да постигнем любовта и удовлетворението, щастието в живота. Само свободният човек може да обича истински, може да се отдава истински. Всичко това тя е написала в романа...
Мира Радева казва още, че родителите трябва да закърмят децата си с любов. Японците твърдят, че до седмата си година детето трябва да е цар. Тоест да получава много любов, защото ако не я получи, после цял живот не може да компенсира нейната липса.
"Нашето общество е болно, защото ние не умеем да обичаме себе си. Като не обичаме себе си, не обичаме и другите. А за да обичаш себе си, трябва да си много свободен, а не да робуваш на някакви предразсъдъци и ограничения. Това ми е посланието, това ми е поуката. В последна сметка в края на романа...”
- Мира, хайде да не казваме какъв е краят на романа.
